Тополовградските вестници

Тодор Николов

Любовта и преклонението на тополовградчани към печата датира твърде отдавна. В този наш град живее будно население, с жив интерес към проблемите на своя край и родината.
Още в първите години след Освобождението градът се оформя като оживен административен и културен център. В 1893 г. той е център на околия от 27 общини с общо 39 селища. Тогава Каваклий има 1 286 домакинства със 7 456 жители. В града съществуват земледелческа каса, третокласно смесено училище и учебно окръжие на 30 училища, в които учат 1561 момчета и 418 момичета, обучавани от 40 учители и 5 учителки. Учредени са архиерейско наместничество, мирово съдилище, бирнически участък и петокласна митница в с. Татаркьой /сегашното Радовец/. В списъка на видните граждани от онова време, освен учителите, можем да прочетем имената на 32-ма каваклийци – помошник-адвокати, просбописци, винопроизводители и питиепродавци, железари, златари, кожухари, търговци, фотографи, шивачи и други.
В 1895 година, само четири години след Бузлуджанския конгрес, тук е основона социалистическа група. Населението проявява широк интерес към политиката, културата и проблемите на стопанството. Хората получават и четат различните тогавашни издания, но у тях все повече назрява желанието и идеята да имат свой собствен вестник, свое издание. Така в 1904 г. се появява първият каваклийски вестник „Сакар”, наречен на името на планината, в чието подножие е разположен градът. Първият брой излиза на 31 януари 1904 г. в четири страници, като в подзаглавието е отбелязано, че това е вестник за политика, обявления и други и ще излиза всяка седмица. Вестникът се печата в дружествената печатница „Труд” – Ямбол – Сливен. Негов редактор е Христо Памуков.
Само две седмици по-късно, на 14 февруари 1904 г., се ражда вторият каваклийски седмичник – „Каваклий” – независим вестник за политика и стопанство, с редактор Атанас Георгиев, който се печата в печатница „Светлина” в Ямбол. Вестникът излиза с текстове на български и на гръцки език, тъй като по това време в града живеят и кариоти /погърчени българи/, които се изселват окончателно в периода 1923 – 1925 година. Първият каваклийски вестник „Сакар” не е просъществувал дълго. Срещу неговия редактор е отправено клеветническо обвинение до сливенската прокуратура, от където се получава нареждане за спиране на вестника. Това научаваме вече от в-к „Ехо”, нов седмичник за политика и стопанство чийто брой излиза на 4 декември 1905 г. Неговият редактор се подписва с псевдонима „Радосвет”, отговорник – агент на вестника е Иван Василев.
На 2 февруари 1906 г. се появява още един седмичен вестник, който се занимава изключително с обявления и реклами и се нарича „Каваклийски известия”. Негов издател за първите два броя остава неуточнен, но от брой 3 се знае, че той се издава от Д. Станев и се печата в печатница „Светлина” – Ямбол.

Седмичникът „Каваклий” от 1904 г., също заглъхва, за да се появи отново на 3 април 1914 г. със същото заглавие като независим вестник, който излиза всяка събота. Двадесет години по-късно, на 7 януари 1934 г., вече в печатницата на Павел Кукудев в Каваклий започва да се печата нов вестник „Изток”, който излиза два пъти в месеца под редакторството на Христо Михов. От неговото подзаглавие научаваме, че това е вестник за просвета, култура и стопанство.
Така стигаме до 28 април 1935 година, когато се появява първият брой на двуседмичния орган на читалище „Успех”- „Сакарско ехо”, вестник за просвета, стопанство и култура. Негов основател и първи редактор е Петко Забунов, който ще срещнем също и с псевдонима „Лазурин”. В Редакционния комитет влизат още Христо Ангелов, Атанас Цилев, Ради Петров, д-р Янчо Янчев, д-р Трендафил Граматиков, Васа Попова, Кръстьо Железаров и др. Вестникът ратува за културното и стопанско издигане на сакарския край и се списва в патриотичен дух.
„Сакарско ехо” просъществува до 12 март 1940 година, когато условията за работа стават изключително трудни и вестникът е поставен пред невъзможност да изпълнява задачите, които неговият редакционен комитет си е поставил още при основаването му – да бъде верен защитник на интересите на трудовите хора от този беден граничен край.
В годините на народната власт излизат отделни листове „Решителни дни” и едва на 10 март 1962 година в. „Сакарско ехо” подновява своето излизане, вече като местен партиен орган, който продължава да излиза без прекъсване и до днес. Свързани с традициите на вестникоиздаването и с любовта към своя местен вестник, хората от тополовградският край и сега посрещат с интерес своя двуседмичник.

Тополовград
20 април 1972 година