Стратия Скерлев посрещаше емигрантите в Истанбул

За него нямаме кой знае колко информация, но ще ви предложим записките на деловодителя на кооперацията в село Българин – Велко Нейчев. Ето какво разказва той за него:

Бащата на Стратия Скерлев е бил известен в селото като веселяк – често разказвал смешки и хуморески. В семейството си имал още двама братя – Гочо и Господин.
Около 1934 година у него се ражда идеята да се направи кооперация в селото, която да извършва търговска, влогова и кредитна дейност по примера на Родчалските пионери в Англия. Той заедно с Желю Хаджигенев, Тоню Станев, Иван Д. Трендафилов, Трендафил Д. Трендафилов, Димитър Стратиев, Георги Чакъров, Димитър Г. Чакъров, Петър Вълчев, Димитър Митев и Слав Костов поставят началото на кооперативното движение в селото. Това е станало през 41 или 43 година. В актива на кооперацията е имало кафе-кръчма и кооперативна мандра. По-късно започнали да строят и кооперативна сграда, но парите им свършили, защото банката им отказала. На следващата година се съгласила и им дала кредит, с който завършили сградата.
През това време частниците от селото, които имали магазини и кръчми, били против тях и им правили непрекъснато спънки.
Стратия Скерлев е бил неуморим пропагандатор на българо-съветската дружба. По време на Соболевата акция той заедно с Пейко Иванов са направили общо селско събрание в защита на дружбата и присъединяване на България към съветския народ. Почти цялото село са подписали меморандума.
Скерлев е бил член на УС на тютюневата кооперация ,,Балкан” и на РПК – Харманли, бил е председател и на читалището в селото.
През 36-та година ремсовите и земсовите организации били поставени извън закона, но Скерлев създал ,,Младежка кооперативна група”.
Кооперацията представлявала болшевишко гнездо и от нея са отделяни пари за тази дейност. Скерлев докарал отнякъде подвижно кино и прожектирал предимно съветски филми за живота на техните младежи и за модернизацията на селското стопанство.
През 37-ма година е купил радио ,,Филипс” и го монтирал в кооперативното кафене. През дългите зимни нощи в кафенето се събирали много хора, имало е правостоящи, които са слушали музика и новини.
На магарешката си каручка написал СССР и обяснил на началника на Държавната сигурност Коста Андреев, че това означавало Стратия Скерлев Сидеров Русев.
През 1941 година след присъединяването на България към оста Рим, Берлин, Токио, германски войски навлезли в страната. В селото са били настанени войници от Етърски полк, имало е и Военен съд. Разтурени били всички прогресивни организации, а радиото – запечатано.
През 1943 година Скерлев е интерниран в лагера ,,Кулата” и отстранен от всякаква отговорна работа. След това бил пратен в друг лагер – Демир Хисар. Полицаите поискали да им занесат по 50 кг. ориз и брашно, 30 л. олио и 1 000 лева и Скерлев бил освободен. След това отново е интерниран и се завръща в селото на 17 септември 1944 год.
Той укорил комунистите, отишъл и арестувал кмета на селото Георги Тодоров и неговите хора и ги набутал в обора на селския бик. После се отправил за с. Рогозиново и там арестувал куция кмет Трендафилов и станал централен кмет на двете села. След няколко дни с негова помощ бил арестуван и околийският управител Корнишки и Скерлев заел неговото място.
През 1945 год. става народен представител от БЗНС с лидер Никола Петков до към 48-ма. По това време комунистите му предлагали да стане министър на земеделието или председател на президиума на Народното събрание, но той отказал. “Глава си давам, идеи не давам”, заявил той.
Тогава именно е предсказал, че комунистите ще управляват най-много 50 години, а Съветският съюз ще се разпадне. По-късно емигрирал в Турция.
“Аз съм бил и си оставам убеден привърженик на земеделски идеи и принципи, а така наречения “комунизъм”, сега “социализъм”, което не е нито едното, нито другото, е вече мъртъв навсякъде по света”, пише Стратия Скерлев в писмо до свой приятел през 1990 година.

Малко история

Една от най-известните личности на село Българин е Стратия Скерлев. На 6 декември ще се навършат 100 години от рождението му. Починал е през 1991 година на 29 септември.
Животът на Стратия Скерлев е изпълнен с повратности. Като млад е бил прогресивен, за което е интерниран 3 пъти, бил е народен представител във Великото народно събрание от Земеделската парламентарна група, с председател Никола Петков.
След 1948 год., когато комунистите унищожават опозицията, е настъпило масово нелегално преминаване на българи в емиграция, най-вече в Турция и Гърция и той заминава при комшиите. По това време – през януари 1949 год. се сформира Българският Национален Комитет с център Париж. Председател е бил Г. М. Димитров, а в него са членували общо 16 известни личности в емиграция, които имат някаква представителност. Сред тях са имената на Ценко Барев, секретар на Академичния младежки съюз при БЗНС, Стратия Скерлев и други изгнаници.
Дълги години след това Стратия е работил в Истанбул, като при него са идвали българските емигранти, а той ги насочвал къде да отидат. Много хора от село Българин са ползвали неговите услуги в емиграция.
През този период българската Държавна сигурност, по точно Управлението за борба срещу идеологическата диверсия, е образувало дело за оперативна разработка “Мечка” срещу Стратия Скерлев.