Сакар планина като времева константа

Ако имате души, ако имате обич, ако имате енергия, ако държите на род, вяра и чест, опитайте се да спасите това, което искат да ви отнемат сега, спасете своето, спасете себе си.
Времето е в нас и ние сме във времето. А какво е време.
От човешките измерения за време интересува ли се някой в космическия безкрай? А какво е безкраят…, едно звездно небе, ширнало се над нас.
От затвора на своята дребна алчна егоистична черупка човекът вижда само елементарните дребни неща от началото на своето битие и така до наши дни.
Дребното материално его е обсебило човешката душа, отровило е възможността за живот в хармония с природата, от която дребният човек е част и зависи от нейното благоволение. Какво е човекът без природа – мъртва смрад.
Днес алчното и обсебено от апокалиптични амбиции човешко общество със забързано темпо, дори лудешко, реже клона, на който седи. Сякаш се стреми всячески да унищожи набързо природния баланс който му дава живот. Сякаш сам се стреми да унищожи човешкия род, алчно умопомрачено материално самоубийство. Човешкият род страда от неизличими болести, предаващи се от поколение на поколение. Може би пък това е Божията промисъл, да унищожи един вреден животински вид. Човекът е глупаво, алчно, злобно, обсебено от мании животно. През краткото време на човешкото пребиваване на космическата частица Земя човекът като животински вид не е претърпял развитие. От неговата зора до наши дни той е обладан от едни и същи лудости. Не е проумял нищожността на човешкия живот, от точка до точка. Не е проумял, че нищожният човешки живот трябва да бъде в хармония с природата, която обитава. Трябва да пази своето обиталище. Изкривената материална същност на човешкото съзнание води до сигурно унищожение на човешкия род и природата. Спирачки за тази лудост май няма.
В естествената история на небесното тяло Земя е имало много животински видове, климати, континенти, земни форми, естествената история на земята не започва с човека, но може да свърши с него заради лудостта, обхванала този животински вид.
Всичко е в ръцете на времето, то ще покаже, било е и ще бъде. Било е, времето преди милиони години пак е следвало своя ход, едни си отивали, идвали други и така натъка…
Каквото и да е, времето си тече, не спира, то е вечна константа, човешките измерение за него са нищо.
Представете си мярка за време, Сакар планина е планина от стотици милиони години, това е наистина някаква постоянна константа в мимолетния човешки мироглед.
А какво е един човешки живот, нищо, момент. Сега е вашият момент, днес вие търкаляте своето колело, скоро и то ще направи кръга и Майката земя ще ни приеме.
За малко сме тук, имало преди, ще има и след нас. Животът изтича като пясък в пясъчен часовник, няма спиране, отреден ви е някакъв отрязък, той изтича и всичко приключва, клечката угасва.
В този отрязък, наречен живот, от точката на раждане до точката на умиране ние щъкаме, създаваме, градим, рушим, учим, раждаме, обичаме, мразим, посрещаме, изпращаме, докато нас ни изпратят. Всички оставят диря след себе си, повечето незабележима, изразяваща се в тор и нищо добро, което да се запомни. Но добре все пак, че има една малка група хора, които оставят запомнящи се следи, а с тях и тези, които са ги сътворили. Следи има лоши, облени с кръв, мъка и страдания, в човешката история тези моменти са преобладаващи за сътвореното от човешкия род. Да, хората са създадени не да се учат от грешките си, а да ги повтарят и преповтарят, повлияни от болестите алчност и власт, от началото до наши дни. Промяна в това болестно състояние няма и няма да има.
Добре, че във времето има и една група от хора които са оставили добро и красота, наследени от идващите след тях. Тези хора са движили и движат колелото на човешката глутница.
Те показват истини и красота, но те не могат да променят болестта, за която явно лек няма да бъде открит.
Вие, които сте тук и тук извървявате вашия отрязък, усетете природата, проумейте какво ви е нужно. Впрочем нищо не отнасяте със себе си, но можете да оставите нещо добро след себе си, енергията остава и се предава. Доброто, както и злото, има много измерения: подадена ръка, добра дума, топла дреха, посадено дърво, положен камък. Тук в Сакар планина имаме нагледни примери, оставени ни от древните предци. Те, или които и да са били, са ни оставили най-старите антропогенни архитектурни паметници – долмените, има ги и след 6000 години. А вие само тор и пропилян миг от времето ли ще бъдете, по снагата на Сакар планина има стотици хиляди полегнали, били и те мигове отминали.
Нека в телата ви да има здраве, в душите ви – добрина и Бог, в ръцете ви – хляб и знания. Човешките окови ни предлагат настоящата, нашата частица от времето. Предстои ни да изкачим още едно, поредно стъпало – Вашето стъпало, преминете го успешно!