„Съд“ присъди $50 млрд. обезщетение за потомците на тракийските бежанци

„Съд“ присъди Турция да заплати на България $ 50 млрд. обещетения за геноцида над българското население през 1913 година. Процесът, който би могъл да се състои в Международния съд в Хага, се състоя в Харманлийската съдебна палата. Той бе пресъздаден от от ученици но Професионалната гимназия “Проф. д-р Асен Златаров” – Димитровград. В заседателната зала те влезнаха в ролите на съдии, адвокати и вещи лица.
Двете страни – България и Турция, изложиха своите доводи по делото, свързано с искова молба на нашата страна. В нея се настоява за изплащане на обезщетения на българските граждани, останали в пределите на Турция и подложени според международното право на геноцид през 1913 година. Турция трябва да се извини официално на Република България за това. Прави се искане тя да бъде осъдена за $ 50 млрд, обещетения
Ответната страна твърдеше, че не става дума за геноцид и оспори иска. „Адвокатите“ твърдяха, че тогава е нямало геноцид, а българите, напуснали тези територии, са изселници, а не бежанци, поради което не могат да претендират за нищо
„Свидетели“ разказаха за зверствата, на които са били подложени родителите и близките им през 1913 година.
„Вещото лице“ е изчислило, че имоти, вещи, пасища, земи инвентар добитък, покрити площи, оставени в пределите на Турция, струват 50 милиарда. Той изготвил оценката по аналогия на тази за изплатени обещетения на бежанци от Западна Тракия, а населението, за което става въпрос, е било три пъти повече, според данните на турския държавен архив.
„Адвокатите“ на Турция поискаха да се отхвърли искът, а ако се присъдят сумите, те да се заплащат разсрочено за 10 години.
Все пак „съдът“ призна, че българите по това време са бежанци и осъди Република Турция да заплати на Република България на основание Ангорския договор, Одринското споразумение и последващите споразумения между двете държави $ 20 млрд. представляващи имуществени вреди, претърпени загуби, пропуснати ползи и още $ 30 млрд. неимуществени вреди.
Идеята да този процес на учениците им е дошла след урок по история за Балканската война. Те се поинтересували от темата и решили да организират делото с помощта на Тракийското дружество в Димитровград.
Председателят на съда в Харманли Минка Китова благодари на учениците и им връчи по една грамота за участници в Деня на отворени врати.

Ангорският договор е спогодба за приятелство и сътрудничество между България и Турция, сключена на 18 октомври 1925 г. в Анкара. Подписан е от Симеон Радев, като извънреден пратеник и пълномощен министър на България във Вашингтон и от Тевфик Кямил Бей, като държавен подсекретар при министерството на външните работи в Ангора.
Спекулация за задължение на Турция по този договор стана предмет на обществен дебат напоследък. Текстът на договора обаче не съдържа клаузи, които задължават Турция днес.
Тракийските бежанци остро осъждат българското правителство за подписаната спогодба, която вместо да защити законните им права да се завърнат в имотите си, сочени най-общо като 34 000 къщи, близо 2 000 000 декара ниви и лозя, и 213 000 декара гори и пасища, предвижда парично обезщетение за обсебената тяхна недвижима собственост в Одринска Тракия.
Източник: Уикипедия