Рекорден брой дарители подкрепиха Международния театрален фестивал

Рекорден брой спомосъществуватели са подпомогнали XXIV издание на Международния театрален фестивал в Тополовград. Той бе открит в понеделник, 13 май.
Участниците в него дефилираха по Главната улица в пъстро шествие, водено от участниците от гвардейския отряд на Езиковата гимназия „Христо Ботев“ – Кърджали.
Много настроение и тържественост създадоха и мажоретният, и танцовият състав към местното читалище.
На площада се издигна флага на фестивала, а по червен килим в залата на читалището влязоха всички участници, където се състоя официалната церемония.
„За мен е изключително удоволствие даването на началото на XXIV Международен фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира „Велко Кънев“ – Тополовград 2019“, бе част от поздравителния адрес на министъра на културата Боил Банов. Прочете го Румен Димитров, заместник-министър на културата.
Такъв имаше и от президента на страната Румен Радев.
От гостите от чужбина бяха Ертоул Чалащала, кмет на Буюккаръщаран, Ерган Берган – зам.- кмет, Ерол Озгюр – зам.-кмет на Люле Бургас, Турция.
Красимира Ятакчиева получи от Съюза на артистите почетен знак за дълготрайно сътрудничество. Връчи й го председателят Христо Мутафчиев. Пред присъстващите той сподели, че е много щастлив, че залата е пълна, защото магията театър се случва само. когато в залата има публика.
В продължение на седмица на сцената в Тополовград, Свиленград и Елхово ще бъдат представени осемнадесет постановки на самодейци от Австрия, Сърбия, България, Канада, Испания, Молдова, Украйна.
На носителя на Голямата награда ще бъде връчена статуетката „Златна камила”, която е дело на тополовградския художник Христо Дюлгеров.
След тържествената церемония зрителите и гостите гледаха новата постановка на тополовградския Театър на комедията „Велко Кънев“ – „Всичко свършва така, както ви се харесва“ от Майкъл Грийн.

Калин Сърменов: „Всяка година става все по-хубаво“

Аз съм за втори път тук. Миналата година бях в журито, сега съм негов председател и мога да направя сравнение, за това, което се случва. Прави ми силно впечатление, че няма разлика в енергията, която полага цялата общественост. Тук слагам всички, които участват – Общината, хората, свързани с театъра, тези, които идват да гледат театър. Много ме впечатлява това.
Днес си говорихме, че всяка година става все по-хубаво и все по-хубаво.
Докато беше тържеството, един от колегите се наведе над мен и ми го каза. Това е много важно за развитието на един такъв фестивал, което значи, че той има бъдеще.
Това най-много ме радва, защото ние в България много рядко успяваме да направим нещо устойчиво, което да продължава да се развива във времето. А когато едно нещо се прави с любов и желание като тука, мисля че няма как да не успее, да не просъществува.
За мен е много важно, че хората се събират, работят и искат да направят едни неща. Важното е, че се запазва духът на театъра, че имат необходимост да бъдат заедно, че създават нещо, които ги прави общност.
По този начин се дават примери на младите, на поколенията, които идват след нас. Аз виждам млади хора, които са запалени и няма нищо по-хубаво от това те да прекарват свободното си време като откриват нови светове за тях, независимо дали ще станат професионални артисти или ще се занимават с нещо друго.
Театърът учи на рефлекс, на колектив, на добро отношение, учи на взаимоотношения, учи на морал, във всяко едно отношение и професионален и човешки.