Продукцията на “Димана” е спечелила доверието на европейския пазар

Фирма „Димана“ е голямо производствено предприятие за облекла в Харманли.
От 1997 година, след приватизацията започва да работи за външен пазар основно с две фирми, едната от които австрийска, а другата гръцка. Продукцията е предимно на ишлеме.
От 2004 година изпълнителният директор Иван Лозанов си поставя за цел да започне производство на изцяло готова продукция. Фирмата закупува всички материали, изработва сама изделията и след това ги продава. „Димана“ започва да въвежда и много други неща в продукцията си като разработката и вида на платовете, цвета и модела.
„Сега ние можем да нарисуваме модела на скица и после той да се продаде. Тоест поемаме много по-голям кръг от дейности. С това нещо улесняваме клиентите, които искат всичко наготово.
За предприятието огромната разлика настъпва от момента, когато започват за шият готов продукт, защото тогава започват внос на материали. Първата стъпка обаче е в помощ на държавата, като всички вносители, се превръщат в неин кредитор, защото плащат данъчен кредит. Така я финансират. В Германия във фактурите между фирмите няма ДДС, защото това е данък, който се плаща от крайния потребител, а не производствените фирм. Дефакто в България държавата източва фирмите по този начин. Тея я финансират, което не не е правилно, не е честно, а е и безсмислено.
Какво са направили всички големи фирми в Германия? Те са прехвърлили част поръчките в други страни. “Ако аз имам всички тези поръчки на мен нищо не ми пречи в момента да затворя фирмата в България и да си дам поръчките в Турция. Мога да си изнасям без продукцията да минава през България. Всичко е един стремеж към аутсорсване. Големите искат всичко да прехвърлят на по-слабо развитите страни. И колкото повече им даваш, толкова повече започват да искат. Този принцип не свършва.“, сподели господин Лозанов, изпълнителен директор на фирмата.

Иван Лозанов: „Добиваме опит като отговаряме на изискванията на клиентите“

Какво предимство дава ЕС?
Огромното предимство на ЕС е, че са ни отворили една врата. В тази врата, който може влиза. Тя не е затворена и който не иска, не работи за Европа прави огромна грешка, но просто вината е само в него. Той не е дорасъл, за да го направи това нещо. Дали като мислене или като капацитет. Каквото и да си говорим, ЕС е огромно предимство. Дадено ни е, не можем да се оплакваме. Това, което аз критикувам е Валутният борд, но пък и той има едно несравнимо предимство, защото дава сигурност.

За кои фирми работите и как се свързвате с тях?
Трите ми най-големи клиента са Klingel, ОТТО и Versace. За първите две работя чрез фирма, която е българско агентство.
За Versace също работим с агентско представителство. Тези двама посредници ни помагат, но ние си получаваме директно поръчките, които излизат с наше име и със специален доставъчен номер. Нашият продукт съвсем не е на върха на пазара на облеклото, в средния сегмент сме.
За Klingel работим около десетина марки. Аз съм един от най-големите доставчици в България и познавам още 6-7. Ние тук сме толкова сме малки, а те са в една голяма глобална икономика към, която ние се стремим да се прикачим. Но най-важният принцип е, че искам да сме клиентски ориентирана фирма. Това, които искат клиентите ние да го правим.
За тази фирма произвеждаме мъжки и дамски колекции от трико с много щампи.
За ОТТО по същият начин.
За Versace само мъжки изделия от трико.

Колко човека работя за това производство?
Тази година януари ми беше рекордният месец от както работя и аз направих програма, която е пет пъти по-голяма от средно месечния ми капацитет. Освен нашата фирма бяха ангажирани девет подизпълнители, но за съжаление нито един от Харманли. Това са фирмите, които ни правят щампите, бродериите и са от Хасково, Димитровград, Кърджали, селата около Кърджали, Пловдив. Иначе в момента имаме около 180 души, които работят в „Димана“, от които в производство са заети около 120.
За да направим всичко обаче ни трябват още много. Всичките тези поръчки рефлектират при подизпълнителите. Те са супер добре за икономиката ни.

Какви работници още са ви необходими?
Винаги има какво да се търси като подобрение. Най-лошото е тенденцията, че все повече хора от тези, които остават да работят в този бранш, са възрастни. В момента ние и да се справяме не се знае след 5 и 10 години какво ще стане.

Справят ли се работниците?
Хората се справят. Бих казал, добре. Ние опита го добиваме като отговаряме на изискванията на клиентите. Не получаваме кадри от образователната система на държавата. Ние си ги създаваме сами. Ние се научаваме да работим качествено, изпълнявайки изискванията на клиентите.

Реализира ли „Димана“ проекти по Оперативни програми?
Ние сме готови да наемаме и да обучаваме кадри от проектите, които реализираме. Проблемът е, че те не идват от училището и няма и да дойдат. Никой вече не желае да се развива в тази област.
Едната програма е „Ново работно място“ при нея се получава европейско и национално финансиране. Има съфинансиране за покупка и подмяна на техника, за назначаване на нови работници, като се поемат осигуровките и част от заплатите за определен период от време. Бюджетът на програмата е 277 хил. лв.
Вторият проект е за повишаване на производствения капацитет. Той е само за машини и съоръжения.
С реализирането на двата проекта 99% от машините в „Димана“ се обновиха.