Продължителната суша пресуши и чешмите по селата

Покрай пожарите и бежанците забравихме за друг важен проблем, който е засегнал хиляди хора, главно с селата. Там спирането на питейната вода е често явление. За този въпрос националните медии не тръбят, а местните политици не смятат, че ще им донесе дивиденти, затова не се интересуват от него.
Най-пострадала в това отношение е харманлийската община и една от причините е, че през последните години инвестициите в този сектор са много малки.
Най-засегнати са жителите на селата Поляново, Преславец, Остър камък, Шишманово. В последното село хората се оплакват, че през ден от чешмата им тече мътна вода.
Страдат и други села – Надежден и Върбово, въпреки че тук се наляха 600 000 лева за нова инсталация, която довеждаше водата от Орешец. Тя аварира непрекъснато и местните хора отново страдат от безводие.
Ролята на селските кметове при решаването на тези проблеми се свежда до това само да се оплакват в града и да се оправдават в селата.
Всеки месец във ВиК, район – Харманли, получават около 100 сигнала за аварии. Техниците успяват да оправят само една част, които са приоритетни. От останалите пробойни водата си тече ли, тече. Помпите от станциите работят и вкарват в системата хиляди кубици вода, а в касите на ВиК се плаща няколко пъти по-малко.

Причините за голяма загуба, която според специалисти е над 60%, са течове по тръбите и кражби.

Проблемът с плащането от ромите все още не е решен.
Главният заподозрян е канализационната мрежа, строена през 60-те години. Тя е от етернитови тръби, а през последните 40-50 години е подменена незначителна част от нея.
Всички села в Сакара се захранват от помпената станция край село Момково. Тя обаче не подава нужното количество. От там водата се изкачва до Черепово, Оряхово, Браница, Изворово, до което има построен голям язовир, от който може да се взима вода, което ще е по-евтино. Това обаче не става и селата си остават жадни.
В Харманли се подмениха ВиК тръбите единствено на улиците „Иван Вазов“ и „Алеко Константинов“. Докато други общини взимаха пари от държавата, за да изграждат нови ВиК инсталации, в Харманли това стана със заем, който местните хора ще изплащат 10 години. Така градът вместо да взима от държавата, ще я спонсорира.
Съседите успяха да усвоят и европейски пари за подмяна на канализацията, но тук това не се случи. През предходния четиригодишен програмен период всички села в общината бяха включени в списък – приложение на мярка 321 по ПРСР. Те можеха да кандидатстват за строителство /реконструкция/ рехабилитация на водоснабдителни системи и съоръжения. Стойността на един такъв проект можеше да достигне 3 мил. евро и да обхване много села наведнъж.

Това не се случи и ефектът от бездействието се усеща върху хората от селата.

Проекти за малки водоснабдителни мрежи, каквито са селата в Харманли се финансираха и чрез ПУДООС към МОСВ, но от тук никой не поиска тези пари.
Пак по това време, град Харманли имаше право да кандидатства и по Оперативна програма “Околна среда” 2007-2013 г. В страницата й и сега може да се види колко милиона са усвоени за ВиК инфраструктура от подобни общини като нея. Можеше да се подадат документи за “Воден цикъл на Харманли”, който да включва целия кръг на движение на водата – от довършването на пречиствателна станция за питейни води, ВиК мрежа, ПС отпадни води и отвеждащи колектори и др.
Това го знаеха малцина, но го усещат всички.
Ситуацията в момента е безнадеждна, но се очаква държавата да се намеси по-сериозно с Областните ВиК асоциации.

Въпреки че коалицията  ДПС и БСП даваха пари за този сектор, местната червена управа не се възползва от това и не изгради отводнителна канализация в нито едно село. В община Стамболово има в почти всяко.  

Проблемът с водоснабдяването в  другите общини не е толкова остър

Въпреки небивалата суша, не е валяло вече повече от три месеца, снабдяването с питейна вода на жителите от населените места в Тополовградска община е нормално. Няма големи аварии и чести спирания на водата, която е в границите според хигиенните изисквания. Това е положението както в общинския център, така и по селата, по информация на ВиК, общинската управа и кметове на населени места.
В Симеоновград скоро не са правили протест заради недостига на вода в чешмите или за влошеното й качество, което говори, че сериозни сътресения тук няма. Изключение прави село Константиново, където от 27 август започнаха всекидневни аварии. Всеки ден от града идваха да оправят повреда, но на другия ден на друго място се спукваше тръба. Това продължи около 15дни.
Проблемът се повтаря всяко лято и е сходен с този на съседното село Александрово. И двете села се захранват от помпената станция край село Брягово. Според кмета на Константиново вода доставя само една помпа, а трябва да работят двете.
През това лято в други населени места в общината е нямало сериозни прекъсвания на питейната вода.

Челният опит

Инвестициите в Свиленградска община в това направление са впечатляващи. Там се реализира най-големият проект в Хасковска област по програма „Околна среда 2007-2013”
С 48 млн. лева бе реконструирана и обновена 15 км водопроводна и още 21,35 км канализационна мрежа, а новоизградените колектори са 5 км. Направи се реконструкция на ВиК мрежа в кв. „Изгрев”, доизгради се подобна инфраструктура в кв. „Гебран“ и кв. „Кап. Петко войвода“. Реконструираха се канални помпени станции на река Марица, изгради се пречиствателна станция за отпадни води.
Едно от най-важните постижения е по-голямата сигурност на града от наводнения, от каквито неведнъж е бедствал. Това стана след изцяло модернизираната и преоборудвана канална помпена станция на левия бряг на Марица, с която Свиленград вече не е застрашен от наводнения при високи води на реката и проливни дъждове.
В новия програмен период по програма „Околна среда” не се предвижда изграждане на водопроводи и канализации в градове като Свиленград. Затова от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) и се печелиха безвъзмездно финансиране от 938 000 лв. за реализация на проект: “Изграждане на водопроводна и канализационна мрежа в квартали 300, 301, 302, 303, 304 и 305 и изграждане на водопроводна и канализационна мрежа на стопански двор “Канакли”.
Седемте нови квартала, които ще получат ВиК инфраструктура, се намират в района около спортната зала и околовръстния път на града в посока болницата. Там ще бъде положен водопровод с обща дължина 1 654 м, а новоизградената канализационна мрежа ще е с обща дължина 1 065 м.
През 2009 г. улица “Граничар”, една от улиците в най-лошо състояние заради постоянните ВиК аварии, чрез финансиране от Министерския съвет със 780 000 лева бе извършена цялостна подмяна на стария етернитов водопровод с нови ПВЦ тръби с дължина 1,3 км.
По Програмата за развитие на селските райони в ОбА са подготвили ВиК проекти за четирите най-големи села – изграждане на водопроводи в Капитан Андреево, Левка, Момково и Студена на стойност около 5 млн. лева.
В село Мезек през 2008 г. по проект, финансиран по програма ФАР – Трансгранично сътрудничество, бе изградена локална пречиствателната станция и довеждащ колектор, частично бе изградена канализация и модулна пречиствателна станция за отпадни води. През 2013 г. със средства от ДФ “Земеделие”, по мярка 321 от Програмата за развитие на селските райони, бе доизградена канализация и подменена водопроводната мрежа.
През 2010 г. чрез облигационен заем общината поднови водопроводната мрежа на около 20 улици в централната част на града.

ВиК Асоциация ще налива пари в сухите водопроводи

Вече е приет Генерален план за развитие на ВиК сектора в Област Хасково за период от 25 години. В него са включени всички видове реконструкции на съществуващата мрежа и изграждането на нови обекти. Съществен елемент от този план е програмата за подобряване на ВиК- услугите.
Генералният план се актуализира на всеки 5 години. В момента изтича краткосрочния план до края на 2016 година. Предстои одобряването от всички членове на Асоциацията по ВиК на нов бизнес-план за периода 2017-2021 година. Проектът е изпратен до ВиК – Хасково, и се очаква да бъдат посочени конкретните обекти за ремонт или изграждане от всяка община. На практика фактическата консолидация на ВиК – сектора ще приключи юридически до края на тази година и през 2017-та ще започне изпълнение на актуалния бизнес-план за развитие.
На територията на област Хасково процесът на окрупняване се забави, заради по-късното присъединяване на общините Стамболово, Димитровград и Тополовград към Асоциация по ВиК – Хасково.