Приказка за Плочест

Човешкият живот е един мимолетен отрязък от време, разположен между две точки.
Изминели го човек, изчезва, след него идват други, после още и още. Времето е вечна константа, то няма човешки измерения, има само дребни човешки заблуди, че контролираме времето, че сме важни. Няма такова нещо, времето няма измерение, камо ли човешко. Ние казваме свят, а какво е свят, една космическа прашинка в безкрая. Космическият безкрай, той не е човешко измерение. Сегашният наперен човек се стреми да задоволи дребните си материални страсти. Ние си мислим, че сме важни на тази прашинка, дребни жалки хора, едно малко космическо или тектонично поклащане и сте аут. Жалното космическо камъче, което изсмукваме и рушим ние, великите владетели, сигурно ще ни накаже за нашето алчно дребно безочие. За нашата материална слепота и дребните унищожителни човешки страсти за власт и богатство, вечни болести на човешкото съзнание.
А времето следва своя неразгадаем ход. Времето, било, е, и ще бъде, с нас или без нас.

За нас времето е наниз от мимолетни моменти, детски плач, кавги и радости, прощално хлипане и тишина, това е човешкото.
В природата има създадени и по-трайни форми, които, направени веднъж, си стоят дълго време.

Природата е създала свои репери. Константа, която е тук и не се променя през погледа ни за един човешки живот и винаги е била тук вече много милиони години за нашия район, можем да определим само Сакар планина.
Тази наша Сакар планина има много дълъг живот, като започнем от архай преди милиарди години, вече е била тук, сега пак е тук, нас няма да ни има, тя пак ще е тук. Ето това е постоянна величина, всичко друго е паратика работа, като вятър, лъхнало и отминало.
И все пак, сега сме ние тук, сега ни е определил Господ да сме тук, за това щъкаме, правим, разваляме, посрещаме, изпращаме, изобщо извървяваме кратката си житейска отсечка наречена живот. Тази отсечка е танц, преживяне, емоции, срещи, борба с предизвестен край.
В тази отсечка, в този кратък престой, се срещаме със себеподобни и се движим в пространството.

В пространството е интересно, само да желаеш да го опознаеш. Дори и в нашата Сакар планина има много красиви места, където дребната човешка душа може да се докосне до Великата природа. Добре е да се докосне, да усети от нейните сили и енергия, не да я наранява с нищожното си его и алчност. Днешните сме много дребни, алчни, прости, късогледи, забързани към нищото.

Да, Великата природа още ни търпи…, чудно…!
Ще се опитам да разкажа една приказка за едно място, което всички от Тополовград знаят, местността Плочест – Корията, частица от Сверен Сакар. Тази местност си има своя история, история разказвана, писана, фотографирана. Историята на това място е хубава приказка за отмор, веселби, задевки, празници. Тук повече от двеста години винаги е било хубаво, явно мястото е хубаво и има своята положителна енергия. До сега е така, сигурно и в бъдеще ще е…
Местността Корията се намира над Тополовград в неговата висока южна част – 42 04 36 21 СШ и 26 19 32 66 ИД. Думата „кория“ означава малка дъбова гора, обикновено на равно място. Тя е част от по-голяма местност, наречена Плочест. Плочест пък се наричала местността, защото в северния ѝ край над град Кавакли е имало кариери за каменни плочи, с които старите каваклиоти постилали своите дворове. Местността е до самия Кавакли/Тополовград, а Кавакли преди 150 – 200 г. е бил град. По туй, далечно време по средата на XIX век най-голям град в тази част на Балканския полуостров е бил Одрин, в който живеели около 24 000 жители, голям е бил Сливен с 22 000 жители, големи били и Ямбол, Стара Загора и Хасково с около 15 000 жители, а Кавакли тогава е бил редом с тях с 9 – 10 000 жители. Е, това е град, щом е имало 12 куюмджийски дюкяна.

Хората от онова време живеели, градили, работели, произвеждали, чествали, посрещали и изпращали почти като днес, но не съвсем.
В онова далечно време много се работело. На запад и на юг от Кавакли всяка педя земя се обработвала. Всичко било заето с много лозя, плодни градини, черници, бахчи, коноп, тютюн. Саядис, Градище, Черната чешма, Чепатура, Плочест, Клиши бунар и нагоре по снагата на Сакар хората обработвали всяко годно место. Като остров между тези хиляди градинки, лозя и бахчи се намирала една дъбова кория с голяма хубава поляна в нея, като естествена трибуна за веселба и отдих.

Тук било като лятна резиденция за отдих и веселба на каваклийци.
Тази местност много години вече е неразривно свързана с историята, духа и емоциите на жителите на Тополовград/Кавакли/.
В дъбовата кория над града през топлия работен сезон човешката гълчава била честа. Къде по празник гайдата ситно, ситно водила хорото, с песни и закачки младите се веселели, семейства разстилали софрите и отдъхвали под дъбовите сенки на сладка раздумка и слушали песента на птиците.
В близост и в самата местност са били изградени параклисите „Св. Марко”, „Св. Илия“, „Св. Антоний“ и „Св. Св. Кирил и Методий”.
Град Кавакли по това време бил важен икономически и религиозен център с три църкви „Св. Богородица”, „Св. Георги”, „Св. Пророк Илия” и девет параклиса около града. Западно, в близост до местностите Корията и Саядис, се е намирал и манастирът „Св. Преподобний Евстратий Чудотворец”.
Било е, а времето не спирало своя ход. Него никой не може да го спре, защото никой не знае какво е времето, камо ли хората.
Но да продължим нашата приказка.
В началото на XX век гърците /Каваклиоти/, живеещи в Кавакли, се изселват в Гърция на две вълни – първата в периода 1905 – 1906 г. (частично), а втората в периода 1923 -1926 г. (окончателно).
На тяхно място били заселени българи от Източна и Беломорска Тракия и Егейска Македония. Нови места… Да пускаш нови корени не е лесно. Трудно е било, но отминало. Корията отново привличала новите жители на Кавакли, отново се превърнала, продължила да бъде любимо място за отдих и веселие. Тук, около параклиса „Св. Св. Кирил и Методий“, на 11 май се е чествал празникът на светите братя с водосвет и курбан.

През 30-те години на ХХ век на Корията са били провеждани общоградски танцувални забави с тополовградския струнен оркестър и духовата музика, училищни мероприятия и спортни игри, както и занимания сред природата.

На голямата поляна било маркирано и подравнено спортно игрище и още през 1932 г. тук се оформя спортният център на Тополовград. Всички срещи на местния футболен отбор „Ботев” се провеждали на това игрище.
Велосипедистите от колоездачно дружество „Сокол” също използвали района за своите обиколки.
През 1936 г. за празник на Тополовград бил определен 24 май и оттогава всяка година на Корията се провеждал голям събор с веселби, на който присъстват много жители и гости на града. При суха година се правел молебен и курбан за дъжд, а в западния край на местността се правели традиционните кушии за Тодоровден.
На Димитровден тополовградските камилари провеждали борби с камили, като едно от местата, използвано за това мероприятие е било отново тази местност.
След 9 септември 1944 г. настъпили промени в района на цяла Сакар планина.
В края на 50-те и през 60-те години в планината са били извършени мащабни залесявания във връзка с борбата с ерозията. Засети са били стотици хиляди декари нови, предимно иглолистни гори, които са нетипични за района. Ако са садили дъбови гори, наистина би било велико нещо, но …
В местността Плочест също са били залесени значителни площи. Голяма част от дъбовете били изкоренени, като са оставени само най-старите и величествени, които и днес се крепят и спомнят за стари времена. Въпреки че в Корията вече нямало толкова дъбове, името е запазено.

В края на 60-те и през 70-те години на ХХ век тук се е провеждал известният в Югоизточна България фолклорен събор „Сакара пее”. Организирани били големи срещи на българските бежанци от Тракия – на Малгарци, Булгаркьойци, Дервентци, Дуганхисарци и др. Панаирът на Тополовград беше тук, с борбите, виенското колело и въртележките, пестила и захарния памук, спомени.

Всички по-стари тополовградчани си спомнят за емблематичния ресторант „Корията“, със семейните разходки и вкусните кебапчета, консумирани сред чистия боров въздух.
В района бяха изградени две хижи, бунгала за отдих, алеи за разходки, спортна площадка.
Сега е ново време, нашето време, в него живеем.
Корията пак е тук, хората само са различни.
Какво правят днешните? Правят нещо според желания и възможности.
Предимно рушат. Незнайно защо режат клона, на който седят…, глупави, изхабени хора. Да имаш, да виждаш, че имаш, а да не осъзнаваш, и да не го използваш, това не говори добре, явно…
Днес на Корията работят два хотела, два ресторанта, възстановен е параклисът „Св. Св. Кирил и Методий”, спортното игрище и алеите за разходка се използват също толкова активно, както и в миналото. През последните години тук се организират летни занимателни мероприятия за децата от града и рокерски събор.
Корията е и основен изходен пункт за излети в Сакар планина.
От тук може да поемете към скалното светилище Палеокастро, към древните мегалити в землищата на селата Хлябово и Сакарци, към връх Вишеград и високата част на Сакар планина.