„Подкрепа“ преизбра лидера си за нов мандат

В края на миналата седмица се състоя IX отчетно – изборна конференция на общинската структура на синдикат „Образование“ (ОбСО) към КТ “Подкрепа“ в Харманли. На нея с пълно мнозинство за следващите 4 години бе избрано новото ръководство. Председател е Катя Димова и секретари – Красимира Иванова – гл. счетоводител в СОУ “Неофит Рилски“ и Катя Бозмова – учител. Гости на събитието бяха председателя на Националното ръководство на Синдикат “Образование“ Юлиян Петров, Георги Шошев – зам.-председател, Емилия Мирчева-секретар и Костадинка Ангелова – регионален секретар. Седмица преди това Катя Димова бе избрана за председател и на училищната секция на Синдикат “Образование” при ОУ “Иван Вазов” – Харманли.

Катя Димова:  „Подкрепа“ ни дава опора и защита

Откога съществува вашият синдикат?
Синдикат „Подкрепа“ има в Харманли от далечната 1991 г. Единият от основателите е Митко Димитров. Аз съм член от 2000 г, а съм председател на синдикат “Образование“ (ОбСО) вече 11 години. Секциите в учебните заведения са 9.
Нашият синдикат вече навърши 25 години. Извървя своя детски и юношески период и има претенциите да навлезе в своята зрялост след натрупания опит. През годините допуснахме не малко грешки, но който не работи, той не греши. Станахме и по-мъдри, имаме собствен образ и авторитет.
През този отчетен период при всяка информация за промени се свикваха председателски събрания. Те имаха за цел да се даде възможност нашите членове да получават точна, навременна, актуална информация за новостите и промените в нормативната база, да се осъществява обратна връзка за състоянието и проблемите в секциите, училищата и детските градини.
През последния 3-годишен период действията на Изпълнителния съвет бяха насочени към защита на правото на синдикална дейност, юридическа, социална и морална подкрепа на всеки член, защита на интересите на хората, осигуряване на по-голяма сигурност на работното място, по-добри условия на труд, социални придобивки

Какво не се случи през този период?
Така желаната от нас промяна за мандатност на директорите не е факт. А всичко това води до проблеми по учебните заведения и аз се радвам, че колегите ни имат доверие, споделят ги с нас, а ние намираме решение.

Как обучавате своите членове?
Основната форма на обучение в нашата организация е семинарната. Там най-точно и полезно се дискутират проблемите, научават се нормативни документи, показват се казуси. През периода, за който говорим, сме провели 3 семинара по различни актуални проблеми. Все повече се утвърждава практиката те да са съвместни с други региони от страната. Така обмяната на опит и информация е най-плодотворна. Имаме проведени 2 кръгли маси и съвместен семинар с колеги от София, като имаме покана и на изнесено обучение в София, което е желателно да осъществим тази година.
Въпросите на провежданите обучения са свързани с делегираните бюджети, работната заплата, законовата уредба, пенсионна реформа и други актуални теми. Ползата от тях е получаване не само на синдикална и лична компетентност, но и пренасяне на тези знания по места сред нашите колеги, което говори за авторитет и израстване.

Какви международни контакти осъществявате?
Осъществихме международен обмен с колеги от Турция. Посетихме културен център в Одрин.
Вторият международен обмен беше с колегите от Кипър и София. Тяхното посещение при нас се превърна в един малък празник в града ни. Нямаше учебно и детско заведение, което те да не посетят, бяха посрещани навсякъде подобаващо, за което искрено благодаря на колегите. И кулминацията на тяхното посещение беше среща със директорите, което стана като импровизирано откриване на новата учебна година, което пък издига авторитета на нашата организация.
Ние членовете на „Подкрепа“, имаме едно голямо богатство – нашия свободен синдикат, в който всеки човек е уникален, в който всеки може да намери приятелство, опора и защита.

Юлиян Петров: “Прекратяване на зависимостта на учителски и директорски заплати от броя на учениците“

Какво е мнението на синдиката за новия закон в образованието?
Месеци след приемането на новия закон за образованието и месеци, преди неговото влизане в сила, Синдикат „Образование“ изразява своя оптимизъм относно желанието за реформи на Правителството на България, МОН и цялото общество, но и своето безкрайно притеснение от липсата на правилна посока за реформиране на българското образование.
В дългоочаквания Закон видяхме положителни елементи от водещи европейски образователни системи – полска, английска, турска и др. За съжаление, в този Закон грижата за българския ученик е по-скоро политически плакат, а не реална промяна в системата. Липсата на финансиране по европейски стандарт от поне 6% от БВП, препоръчано от ЕК, е заменена с фалшивите обещания за приоритет в образованието. Този приоритет, „гарантиран“ с 3,5% от БВП, е засенчен от от всички останали неприоритетни отрасли. ЗПУО не успява да посочи пътя за връщане на авторитета на българския учител, забравя да го направи държавен служител или да регулира професията „учител“. С лека ръка Законът вкарва като равностоен в управлението на учебните заведения субекта „обществени съвети“ с права и задължения много над тези на директора и социалните партньори. В Закона липсва и намек каква да бъде физическата среда в училището и детската градина като брой специализирани кабинети, физкултурни салони, басейни и условия за извънкласните дейности, за да има целодневна организация и училището да стане желана територия. Липсва стратегия за излизане от двусменната организация на учебно-възпитателния процес. Фундаментална липса е мандатността на директорите и формулираните изисквания към директорската длъжност, а отговорността за успешна интеграция на неприбраните и отпадащи от системата ученици, за децата със СОП, се размива и пренасочва към неясни субекти в българското общество.

Одобрявате ли новите учебни програми? Смятате ли че тази промяна на министъра няма да попречи за въвежданото на новите учебни програми през учебната 2015-16, както е заложено в Закона за предучилищно и училищно образование? Ще успеят ли да издадат новите учебници?
Новите учебни програми са в момент на изработване. Проектът, който е публикуван сега и се обсъжда и който стана повод за отстраняване на Министъра, не е факт и ще продължи да се обсъжда с новото ръководство на Министерството. Издателите категорично няма да успеят да се справят с отпечатването на новите учебници в рамките на месец и половина, но този недъг е заложен от законодателя и неговия автор, Милена Дамянова.
Какво Ви е мнението за прилагането на делегираните бюджети в училищата?
Синдикат „Образование“, след подробен анализ, констатира следните НЕДОСТАТЪЦИ на системата „Делегирани бюджети“:
От образователно-възпитателна институция училището се превръща в търговско дружество; Налагане на комерсиално правило: „ако имаш деца, ще вземеш заплата” /зависимост на възнагражденията от броя на учениците/.
Опорочаване на основни учебно-възпитателни принципи;
Не се акцентира върху качеството на учебния процес, а се фаворитизират количествени показатели като брой ученици и др.
Понятия като десегрегация, социологизация и интеграция на етноси остават само добри пожелания;
Руши се авторитетът на учителите поради факта, че учениците и родителите спекулират със своята роля да формират училищния бюджет, а възможността на учителите и директорите да възпитават, е сведена до нула;
Като резултат от ниските заплати в образователната система е налице продължаваща феминизация и отлив от професията, което е в противоречие с изискванията на ЕС;
Формирането на училищните финансови средства по системата „делегирани бюджети” завоалират финансовата отговорност на държавата и общините, не позволяват увеличение на заплатите, като същите остават несъответстващи на статута на учителя и неговата обществена роля в настоящето и в интерес на бъдещото;
При изготвянето на формулите за разпределенията на средствата по ЕРС, училищата с малък брой ученици /под 500/ са неравнопоставени в сравнение с училищата с голям брой ученици /над 800/;
Липсата на механизъм за финансови буфери на учебните заведения безкрайно ограничава тяхната възможност за кандидатстване и управление на национални и европейски проекти, а също така и да извършват плащания в началото на годината;
Слаб контрол от страна на държавата към общините, относно своевременното превеждане на субсидии към училищата и детските градини;Липсва стратегия за регулярно одитиране /поне през две години/ на разходваните публични средства от видовете учебни заведения;
Заплатите на учителите и директорите са в пряка зависимост само от броя на учениците и пренебрежимо малко от качеството на образователната услуга, спецификата на училището и географското положение;
Наличие на пряка дискриминация – различни стартови заплати за еднакви учителски и директорски длъжности в едно учебно заведение и в различните училища и детски градини;
Невъзможност за кариерно развитие поради символичния финансов марж между различните длъжности на учителите;
Нашите препоръки са:
Незабавно прекратяване на зависимостта на учителски и директорски заплати от броя на учениците в учебното звено.
Определяне на еднакви начални основни заплати на учители и директори като не по-ниски от средната брутна работна заплата за страната /във връзка с приоритета образование/.
Определяне на възможен минимален брой ученици за съществуването на училище, като се гарантират еднакви основни заплати на всички учители и директори в учебното заведение. /Това е формула от Македония/.
Да се включат като допълнителни компоненти за формиране и разходване на делегираните бюджети:
– Брой учители /възможен брой персонал към ученици и паралелки/;
– Брой паралелки /възможен брой паралелки към брой ученици и брой класни стаи/;
– Брой класни стаи, учебни кабинети, физкултурни салони, басейни и кътове за занимания по интереси, задължителни за учебната сграда;
Да се структурира буферен финансов фонд от целеви средства, който да възлиза на 10% от бюджета на всяко училище, за да даде възможност на директори и ръководствата да работят по национални и европейски проекти и извършват плащания през първата половина на годината. /преди получаване на целевите средства за транспорт, по НП „Оптимизация“ и др./.
Много важно е МОН да прецизира стандарт №12 /за физическа среда/ от Закона за предучилищно и училищно образование като стандарт на учебна сграда, което да гарантира еднакви изисквания към всички училища и детски градини и определи срок от четири години за изпълнение на този много важен стандарт с допълнителни целеви средства от държавния бюджет.

Има ли възможности да се увеличи процентът за образованието от Брутния вътрешен продукт на страната?
Задължително е да се увеличат средствата за образование на не по-малко от 6% от БВП, но ако искаме да реформираме системата, за това ще са необходими поне 8% от БВП. Когато българската образователна система е била приоритет през 1942 година, то тя е ползвала 10% от БВП и е била на второ място по финансиране след Министерство на земеделието.

Какво Ви е мнението за работата на общинската структура на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ в Харманли?
Общинската образователна организация „Подкрепа“ в Харманли е една прекрасна дейна организация, която винаги е била и е изпълнена с иновативни синдикални инициативи, ревностно пази правата на учителите в региона, тя е мотор и коректив на просперитета на българското образование.