Плеядата: Хореография

Павел Атанасов
От Павел Атанасов юни 28, 2018 17:41

Плеядата: Хореография

Не става дума за класическата хореография, а за сценичното представяне на българския фолклор – народните танци. Не ония, които вечерно време се танцуваха на мегданите и на кръстовищата на някои улици, макар че те са в основата на тази пластика и своеобразна ритмичност.
Съвременната хореография (не само тя) се подчинява на принципите и законите на изкуството като наука, те имат фабула и сюжет, конфликти, които да нажежават фабулата, кулминация, развръзка и т.н.
Което означава, че хореографите, които се занимават със създаването и постановката на танца, трябва да са много грамотни и интелигентни. Те трябва да познават спецификата на  танците от определена фолклорна област, трябва да са наясно с изискванията на изкуството, да облекат в съответната ритмичност своето вдъхновение, да предадат чрез необходимата пластика чувствата, които са неотменна част от цялостния изказ.
В жанрово отношение те са толкова разнообразни, какъвто е самият живот.

Такъв хореограф,  според мене, е  Атанас Николов. Преди години бях писал нещо за него и отбелязах, че в работата му има много хъс. Сега искам да добавя и всички други неща, които писах до тук.
Атанас Николов не е скромен, той е талантлив. Талантливият кипи от духовна енергия и идеи, които иска да осъществи. Това не му дава спокойствие ни денем, ни нощем. Този неспокоен дух не може да живее на сянка, нито в сянката на някой друг. Той е пълен антипод на скромния, в когото го няма оня жив огън на откривателя. Затова скромният обича статуквото.
Скромността не е синоним на добротата.
Скромни са тези, които нямат сили да са противопоставят на предизвикателствата. Талантливият е силен и горд. Той е като буревестник. Там, където фучи бурята, там е и той. Талантливият е като кокичето – то пробива с крехкия си кълн замръзналата земя, за да възвести наближаващата пролет. Пониква тогава, когато смирените и скромните чакат още по – добри дни. А кокичето вече е прецъфтяло и е изпълнило своята мисия. То е видяло света и светът го е видял, възхищавайки се на неговата дързост.
Атанас Николов сам пое риска и създаде първата си крехка формация от приятели и близки. С годините тази формация укрепваше и се разширяваше, дойдоха и първите участия на фестивали, получи одобрението на публиката. Голямата крачка в изкуството направи, когато се създаде АНПТ „Хорищенци“.
Тогава се открои и организаторският му талант. Най – големият му успех обаче дойде, когато превърна своята лична кауза в кауза на всеки един участник от трите формации на Ансамбъла. Няма да говоря за успехите тук и в чужбина, тях всички ги знаят. Но искам да отбележа, че това значимо дело тогава завладя цялата харманлийска общественост. Негови (на Атанас Николов) неотменни помощници бяха Андрей Михайлов и Дора Чанкова, а много млади хора, вдъхновени от магията на танцовото изкуство, завършиха професионални училища – Стефан Колаксъзов, Здравко Димитров, Галя, Вели и др.

Такъв е небосводът над Харманли. Не е съзвездие, а галактика от ярки и красиви звезди. Всичките тези звезди пулсират и изпращат сигнали на любов и преклонение към родния град. Дори и на тези, които са угаснали завинаги, духът им витае около нас.
И си мисля, че трябва да се преосмисли отчасти историята на града. Има за какво да сме горди!Не е ли възможно в музея да се отреди кът, в който да бъдат експонирани материали, свързани с имената и творчеството на тези забележителни харманлийци – гордост за държавата. И то сега, когато все още нещо може да се намери – снимков материал, награди и други държавни отличия, видеозаписи, клипове, грамофонни плочи и т.н.Тогава в музея ще показваме не само отблясъците от историята по тези земи, но и това, което сме притежавали до скоро, притежаваме и сега.

Град, бликащ от духовност, незнайно защо!

Сегашните перспективи са такива, че трудно можем да се надяваме на възроден промишлен облик на града. А това е абсолютно необходимо и задължително!Тогава да заложим на това, което имаме и можем, за да се превърне Харманли от средностатистически малък град в град, открояващ се със своя специфичен облик и доминираща духовност. Утопия ли? Не!Не е!
Това могат да свършат хора неангажирани с властта – млади, интелигентни и настойчиви. Да си спомним само кой създаде читалището в Харманли през 1870г. У тях могат да се зародят и нови идеи, шокиращи на пръв поглед, но, реализирани, те да се превърнат в духовни акценти на града – като Кервансарая, като Гърбавия мост, като Църквата, като Изворът на Белоногата, като Читалището.
Надявам се, че няма да допуснем синдрома на Вавилон да ни завладее – да се превърнем в различноезични. Едни – да градят, а други – да рушат. А се знае, че разрушителните стихии са непредсказуеми и опустошителни. Човешката история има много такива примери.
Когато направим всичко това, когато загърбим дребнотемието, когато преодолеем завистта, злобата и отчуждението, тогава и сетивата ни ще са наситени и ние ще сме удовлетворени.
Не е важно колко и какви мероприятия сме направили, важното е тук да живеят свободни и спокойни хора за днешния и утрешния си ден, за да не надничат зад чуждите стобори, по–близки и по– далечни, да не търсят щастието другаде, а всеки да се заеме с подредбата на собствената си къща. За да не броим с колко сме се стопили, а какъв е положителния баланс.
Ще чакаме…
край

Павел Атанасов
От Павел Атанасов юни 28, 2018 17:41
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.