Плеядата: Хореография

Павел Атанасов
От Павел Атанасов юни 28, 2018 17:41

Плеядата: Хореография

Не става дума за класическата хореография, а за сценичното представяне на българския фолклор – народните танци. Не ония, които вечерно време се танцуваха на мегданите и на кръстовищата на някои улици, макар че те са в основата на тази пластика и своеобразна ритмичност.
Съвременната хореография (не само тя) се подчинява на принципите и законите на изкуството като наука, те имат фабула и сюжет, конфликти, които да нажежават фабулата, кулминация, развръзка и т.н.
Което означава, че хореографите, които се занимават със създаването и постановката на танца, трябва да са много грамотни и интелигентни. Те трябва да познават спецификата на  танците от определена фолклорна област, трябва да са наясно с изискванията на изкуството, да облекат в съответната ритмичност своето вдъхновение, да предадат чрез необходимата пластика чувствата, които са неотменна част от цялостния изказ.
В жанрово отношение те са толкова разнообразни, какъвто е самият живот.

Такъв хореограф,  според мене, е  Атанас Николов. Преди години бях писал нещо за него и отбелязах, че в работата му има много хъс. Сега искам да добавя и всички други неща, които писах до тук.
Атанас Николов не е скромен, той е талантлив. Талантливият кипи от духовна енергия и идеи, които иска да осъществи. Това не му дава спокойствие ни денем, ни нощем. Този неспокоен дух не може да живее на сянка, нито в сянката на някой друг. Той е пълен антипод на скромния, в когото го няма оня жив огън на откривателя. Затова скромният обича статуквото.
Скромността не е синоним на добротата.
Скромни са тези, които нямат сили да са противопоставят на предизвикателствата. Талантливият е силен и горд. Той е като буревестник. Там, където фучи бурята, там е и той. Талантливият е като кокичето – то пробива с крехкия си кълн замръзналата земя, за да възвести наближаващата пролет. Пониква тогава, когато смирените и скромните чакат още по – добри дни. А кокичето вече е прецъфтяло и е изпълнило своята мисия. То е видяло света и светът го е видял, възхищавайки се на неговата дързост.
Атанас Николов сам пое риска и създаде първата си крехка формация от приятели и близки. С годините тази формация укрепваше и се разширяваше, дойдоха и първите участия на фестивали, получи одобрението на публиката. Голямата крачка в изкуството направи, когато се създаде АНПТ „Хорищенци“.
Тогава се открои и организаторският му талант. Най – големият му успех обаче дойде, когато превърна своята лична кауза в кауза на всеки един участник от трите формации на Ансамбъла. Няма да говоря за успехите тук и в чужбина, тях всички ги знаят. Но искам да отбележа, че това значимо дело тогава завладя цялата харманлийска общественост. Негови (на Атанас Николов) неотменни помощници бяха Андрей Михайлов и Дора Чанкова, а много млади хора, вдъхновени от магията на танцовото изкуство, завършиха професионални училища – Стефан Колаксъзов, Здравко Димитров, Галя, Вели и др.

Такъв е небосводът над Харманли. Не е съзвездие, а галактика от ярки и красиви звезди. Всичките тези звезди пулсират и изпращат сигнали на любов и преклонение към родния град. Дори и на тези, които са угаснали завинаги, духът им витае около нас.
И си мисля, че трябва да се преосмисли отчасти историята на града. Има за какво да сме горди!Не е ли възможно в музея да се отреди кът, в който да бъдат експонирани материали, свързани с имената и творчеството на тези забележителни харманлийци – гордост за държавата. И то сега, когато все още нещо може да се намери – снимков материал, награди и други държавни отличия, видеозаписи, клипове, грамофонни плочи и т.н.Тогава в музея ще показваме не само отблясъците от историята по тези земи, но и това, което сме притежавали до скоро, притежаваме и сега.

Град, бликащ от духовност, незнайно защо!

Сегашните перспективи са такива, че трудно можем да се надяваме на възроден промишлен облик на града. А това е абсолютно необходимо и задължително!Тогава да заложим на това, което имаме и можем, за да се превърне Харманли от средностатистически малък град в град, открояващ се със своя специфичен облик и доминираща духовност. Утопия ли? Не!Не е!
Това могат да свършат хора неангажирани с властта – млади, интелигентни и настойчиви. Да си спомним само кой създаде читалището в Харманли през 1870г. У тях могат да се зародят и нови идеи, шокиращи на пръв поглед, но, реализирани, те да се превърнат в духовни акценти на града – като Кервансарая, като Гърбавия мост, като Църквата, като Изворът на Белоногата, като Читалището.
Надявам се, че няма да допуснем синдрома на Вавилон да ни завладее – да се превърнем в различноезични. Едни – да градят, а други – да рушат. А се знае, че разрушителните стихии са непредсказуеми и опустошителни. Човешката история има много такива примери.
Когато направим всичко това, когато загърбим дребнотемието, когато преодолеем завистта, злобата и отчуждението, тогава и сетивата ни ще са наситени и ние ще сме удовлетворени.
Не е важно колко и какви мероприятия сме направили, важното е тук да живеят свободни и спокойни хора за днешния и утрешния си ден, за да не надничат зад чуждите стобори, по–близки и по– далечни, да не търсят щастието другаде, а всеки да се заеме с подредбата на собствената си къща. За да не броим с колко сме се стопили, а какъв е положителния баланс.
Ще чакаме…
край

Павел Атанасов
От Павел Атанасов юни 28, 2018 17:41
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.