Плеядата – Театър и кино, част 1

Павел Атанасов
От Павел Атанасов май 4, 2018 16:55

Плеядата – Театър и кино, част 1

Когато в началото писах за високата степен на духовност в Харманли, имах предвид изявите на почти две поколения млади хора, които се опитаха с чар и талант да завладеят сцените на националните театри, киното и телевизионния екран.И успяха!
Ще ги разделим условно на две категории – режисьори и актьори, макар че са от един екип, копаят в един и същи забой лепкавата глина и търсят вдъхновено скъпоценния камък – душата на човека.
От режисьорите най– ярко се откроява името на професор Иван Добчев – носител на две награди „Аскеер“ за режисура и за съвременна българска драматургия. Първата му режисьорска постановка е в Димитровград. Поставял я е и в други български театри. От 1988 г. работи в театрална работилница „Сфумато“. Иван има собствен поглед за процесите в театъра и ги отстоява.
Преди години четох едно негово експозе за постановката на „Албена“ от Йордан Йовков – много ярка концепция и аргументирана позиция при изграждане на образите. Говори тихо, но е безкомпромисен по отношение на избраната посока.
Той знае много и много може.
С режисьора Петър Александров се запознах по време на организацията и провеждането на Националните празници „Изворът на Белоногата“. Бяхме го поканили да режисира всички прояви на празниците. Беше отзивчив, сговорчив, но и отговорен човек, проявяваше разбиране към всички наши затруднения. За последно се видяхме в Габрово, където беше назначен за директор на Драматичния театър.
Георги Делев го познавам от ученическите години в гимназията. Аз бях в долните класове, а той беше пред завършване на гимназиалния курс. Запомнил съм го главно с неговите изяви като рецитатор по повод на национални празници.
Помня, че рецитираше стихове на Вазов, Ботев, Вапцаров, Смирненски, Петьофи с много чувство и патос. После замина да учи в София и от тогава не съм го виждал. Не познавам творческите му превъплъщения, но знам, че много години е бил режисьор в Театъра на Пазарджик и негов директор.
Всички в Харманли ги познават и се гордеят с тях – актьорите. Те са отделно съзвездие. Какъв ли щеше да изглежда българският театър и кино без тях? Сигурно нямаше да са същите.
Ще отдам почит на възрастта. Затова първо ще спомена Димитър Хаджиянев – дългогодишен член на Варненския театър. Познавах го бегло от редките му завръщания в родния град. Беше тих, почти затворен в себе си мъж. От поведението му лъхаше повече аристократизъм и вродено благоприличие – не натрапваше с нищо своето присъствие. Разпределен в Русе, където престоява до 1957 г. След това, до края на кариерата си, отдава сили, любов и талант на Варненския драматичен театър „Ст. Бъчваров“. Изиграва над 150 роли в театъра, участвал е в повече от 15 филма. Негово върхово постижение в театъра е ролята на Бърнард Шоу от пиесата „Милият лъжец“, а в киното на Йосиф Хербст от филма „По дирята на безследно изчезналите“.
Димитър Хаджиянев се е изкушавал от писаното слово – има две издадени книги: „При тебе идвам горд и чист“ и „Като шишенца от парфюм“.
Носител е на награди на Съюза на журналистите в България – „Златно перо“ за ролята на Йосиф Хербст, на Съюза на артистите, на Министерството на културата. Награден е с орден „За храброст“ за участието му като офицер във Втората световна война.
В началото употребих думата „спомена“. Сега се чувствам неловко, защото за такъв човек се пише със смирение и възхита.

Следващият брой продължава с дамите в киното и театъра

Павел Атанасов
От Павел Атанасов май 4, 2018 16:55
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.