Пепа и Стояна предизвикаха смях до сълзи

Харманлийци се нас­лаж­да­ва­ха в про­дъл­же­ние на час и по­ло­ви­на на ве­ли­ко­леп­но­то май­стор­ско из­пъл­не­ние на име­ни­та­та им съг­раж­дан­ка Пе­па Ни­ко­ло­ва и на все­на­род­на­та лю­бим­ка Сто­ян­ка Му­та­фо­ва. Вся­ко по­я­вя­ва­не на Сто­я­на на сцената пре­диз­вик­ва­ше смях сред пуб­ли­ка­та, а на­ша­та Пе­па в ро­ля­та на ло­ша­та све­кър­ва на­ка­ра и мла­ди и ста­ри да ръ­коп­ляс­кат на вся­ка реп­ли­ка, усе­щай­ки хар­ман­лий­ския ди­а­лект.
Ко­га­то пос­та­нов­ка­та свър­ши, ар­тис­ти­те се пок­ло­ни­ха 10 ­пъ­ти на пуб­ли­ка­та, ко­я­то, ста­на­ла на кра­ка, дъл­го и бур­но ръ­коп­ляс­ка на из­пъл­ни­те­ли­те, с ко­е­то по без­спо­рен на­чин из­ра­зи обич­та и прек­ло­не­ни­е­то си пред та­лан­тли­вия ак­тьор­ски екип и най-ве­че на тан­де­ма Пе­па – Сто­я­на.

От Общи­на­та по­да­риха кош­ни­ца с цве­тя на ар­тис­ти­те.

В су­ма­то­ха­та пре­ди пред­став­ле­ни­е­то Сто­ян­ка Му­та­фо­ва бе лю­без­на да да­де ин­тер­вю за в. “Хар­ман­лий­ски НОВИНИ”.

Госпожо  Му­та­фо­ва, как­во Ви е впе­чат­ле­ни­е­то от Хар­ман­ли и хар­ман­лий­ци?
Как­во да Ви ка­жа? Аз мал­ко поз­на­вам гра­да Ви. Тук съм иг­ра­ла в пос­та­нов­ки и след то­ва съм си тръг­ва­ла. Оста­на­ла съм с впе­чат­ле­ни­е­то, че има­те доб­ра и при­ят­на пуб­ли­ка. При­ят­но е, ко­га­то иг­ра­еш пред хо­ра, ко­и­то те це­нят.

Как­во ще ка­же­те за хар­ман­лий­ска­та ар­тис­тич­на шко­ла?
Близ­ка при­я­тел­ка съм с Пе­па Ни­ко­ло­ва, с Йор­дан­ка Куз­ма­но­ва съ­що. С Жив­ко Гар­ва­нов бях­ме при­я­те­ли, как­то и със Сто­ян Сто­ев. Оттук вие сте да­ли мно­го доб­ри ар­тис­ти. Хар­ман­ли е мяс­то, ко­е­то раж­да мно­го та­лан­тли­ви хо­ра. Мо­же­те да се гор­де­е­те с то­ва.

Един шаб­ло­нен въп­рос. Как съ­у­мя­ва­те тол­ко­ва го­ди­ни да сте все та­ка ве­се­ла и да рад­ва­те пуб­ли­ка­та?
Мал­ко се по­у­мо­рих ве­че и не мо­га да иг­рая цен­трал­ни ро­ли. В та­зи пи­е­са не иг­рая цен­трал­на ро­ля. Ви­кам на Пе­па: Пе­по, ай­де тръг­вай ти!

Как­во дру­го Ви ха­рес­ва тук?
Та­зи гра­дин­ка от­сре­ща ми е мно­го при­ят­на.