Някога си шиели по три – четири тоалета за курорта

Майсторенето и шиенето на дрехи в днешно време е детска играчка в сравнение с миналото, твърди най старата шивачка в Елхово Кера Чифудова. Освен да шие дрехи осемдесет и шест годишната жена си има и друго специално умение, което превръща в хоби – плетенето на брюкселски дантели. Всички обаче я знаят Кина, както са свикнали да я наричат.

Баба Кера Иванова Чифудова е родена в елховското село Бояново в семейство с три деца. Завършва две годишното тогавашно бояновско земеделско училище, което за времето е било клон на Пазарджик. Но, още от детските си години си има мечта да се научи да крои и шие. Затова по нейна молба родителите и я пращат в града да се учи да майстори детски дрехи при кака си Радка. За да се запише да учи за шивачка обаче и трябва документ. По нейни твърдения тя е родена през 1926 г. на 25 декември. Но, когато баща и поискал въпросното кръщелно от попа той казал, че е момиче и ще я пише с една година по млада, защото е в края на годината. Така по документ тя се води, че е родена през 1927 г.

След обучението при Радка постъпва на работа при еврейката Ребека. От нея усвоява уменията да изплита илици, да облича копчета, да зачиства, да бродира. Така се оказва, че това е просто талант за младото тогава момиче Кера, което бързо напредва в занаята благодарение на вродените си качества.

По късно обаче еврейката се премества в Ямбол и баща и я пребира на село. Но, ечтата и е да работи в града. Един ден обаче късмета и отново се усмихва. При случайно посещение в Елхово родителите и срещат елховската и учителка Радка, която пред тях настоява да я вземе на работа при себе си и и подава ръка. Родителите й отново скланят. Настаняват я на квартира при баба Добра. Но хазяйката и се разболяла, а в двора на къщата и имало много коне на войниците, които били в съседната къща и затова страхувайки се от младите момчета тя настояла да я изместят. Така се настанила у Вълканини и с първата си шивашка заплата от три хиляди лева си купила легло по поръчка. В продължение на 10 години тя живяла на квартира заедно с воденката Неделя, която и останала приятелка за цял живот. Благодарение на майсторството, умението, таланта и трудолюбието си успяла да се издигне като отговорничка на група шивачки. Дори я изпратили да учи за това в София, където също се представила блестящо.

По същото време освен шивачи в града имало и обущари,които в последствие се обединили в битов комбинат заедно с шивашката кооперация.

Хазайката на баба Кина изиграла ролята на сватовница и с майсторското настояване на съквартирантката и Неделя успели да я сгодят за спътника на живота и Димитър. Той бил по същото време обущар и шиел саи на обувките,но бил и комсомолски секретар. Избранницата на сърцето му се дърпала, защото била с две години по възрастна, но приятелката и я убедила с твърдението си, че няма да си варят ушите. Така с времето дядо Димитър Чифудов освенче се сдобил с достойна съпруга успял да се издигне и на поста председател на Битовия комбинат. Именно като такъв целия град го помни. С това той потвърдил тезата, че до всеки велик мъж стои една още по велика жена.

През 1960 година им се родила и дъщеря им Калинка, която отгледали и изучили с много любов. Днес тя работи в община Елхово .

Шивачката Кина помни как е ставала рано сутрин и още от 6 часа се заемала да крои дрехи. Имала си и личен график за работа. За да може да насможе работела с клиенти от 10 часа. Помни, че за да ушие една дреха както трябва са били поне 4 срещи с клиента. Първо да вземе мерки, да скрои и тропоса, после следвали 2 проби и чак на четвъртата среща новия тоалет отивал в ръцете на клиента. Навремето се шиели много по сложни модели в сравнение с сегашните-твърди тя. Модерно било младите момичета да носят разкроени рокли с по 8-12 части. За нея било грях да не изпълни желанието на хубавите манастирски момичета да станат красиви. Обичайна практика било преди да заминат на курорт елховчани да си ушият по 3-4 тоалета. Нови дрехи си шиели задължително и за всеки празник. За разлика от сега всичко ставало на ръка и било много трудоемко.

След пенсионирането си тя се отдава на другото си хоби-плетенето на една кука. Има изплетени цели шкафове пълни с покривки за маси,за легла,комплекти за холова гарнитура, кърпички, каренца и т.н. В апартамента и на ул ”Търговска” всичко е застлано с брюкселски дантели в бяло и свети от белота и чистота. Макар и на толкова години с лекота изкачва стълбите до втория етаж на дома си и се радва на внуци и правнуци,чийто снимки е подредила на секцията си,но най и са мили правнучките близначки.