Новият почетен гражданин на Харманли трябва да бъде посочен от обществото

Общо 32 почетни граждани има Харманли. Званието е започнало да се присъжда през 1972 година и досега мнозинството от носителите му са червени партийни функционери.
Повечето са удостоявани след като преди това са станали носители на държавно отличие, по случай кръгла годишнина или за „активно участие в борбата против фашизма и капитализма и за народополезна дейност след победата на 9 септември 1944.“
В списъка има артисти, спортисти, хора на изкуството, но до 1980 година техните заслуги не са били забелязвани, защото са засенчени от пропагандата за героите, които са се борили за свободата на България.
Първият почетен гражданин на Харманли е бил Димо Дичев. Това е обявено на 21 януари 1972 г. Той е бил – председател на Централния комитет на Борците против фашизма и капитализма. –(ЦК на БПФК). Избран е по случай неговата 70-годишнина и удостояването му със званието „Герой на Народна Република България“. Същата година той е бил избран и за почетен гражданин – Стара Загора, през 1977 – ма правят това и във Враца, а в Мездра са го удостоили с тази чест през 1971 – ма.
През лятото на 1972 година званието е дадено и на Господин Корцанов – първи секретар на ОК на БКП – Хасково, защото той „допринесъл за укрепването на народната власт и партийната организация в Харманлийско.“. Другарят Господин е от Изворово и е смятан за местно величие.
През следващата година званието е дадено на проф. Кръстьо Добрев. По късно на него е кръстен и завод.
Следващият удостоен е Милко Тарабанов – зам. – председател на Президиума на Народното събрание на НРБ, по случай неговата 70 годишнина и удостояването му със званието „Герой на социалистическия труд“.
На 25 ноември 1975 г. Господин Петков Илиев, председател на ОК на БПФК, Хасково, и Недялко Петков – председател на ГС на БПФК, вече носят местното звание.
През 1978 – ма активният борец против капитализма и фашизма Ангел Петров става и почетен гражданин в Града на Белоногата.
През 1980 – ма мотивите за избора вече са други и Атанас Николов, художествен ръководител на танцовия състав при читалище „Дружба“, е награден за високи постижения в областта на художествената самодейност. Заедно с него в списъка са комунистите Христо Апостолов, Георги Петров, Георги Димов и Дончо Колев.
През 1982 – в списъка се добавя Иван Бекяров и Любомир Кузманов – първия кмет на града след 9 септември 1944 г.
През 1985 г. – Генчо Динев Стоев, писател, лауреат на Димитровска награда, по случай неговата 60 годишнина и награждаването му с орден „Георги Димитров“ вече е признат и в родния си Харманли.
Може би най-приемливата кандидатура за харманлийци е тази на Христо Стоичков, след като кариерата му на сериозен футболист започна от тук. На 21 юли 1994 г. той бе удостоен с тази титла за приноса му към спортния живот на града и България и достойното представяне на националния отбор на световното първенство по футбол в САЩ. Целият град се бе събрал на площада да го посрещне. Тогава кмет бе Атанас Бързев.
По време на първия демократично избран кмет – Димитър Арнаудов, спортистът Матей Калпаков получи титлата за големите му спортни успехи като състезател по кану-каяк и особени заслужи като треньор и педагог. Тогава за пръв път започна да се чества Празникът на Харманли.
Година по-късно, Юнал Лютфи, зам.-председател на ДПС, бе удостоен с най-високата титла на града от Михаил Лисков „за приноса му в областта на политиката и по случай 60 годишнината му“. Така бившият агент на Държавна сигурност получи почетно звание в родния си град.
Другата кандидатура, която не се оспорваше от никой, бе тази на актрисата Пепа Николова. Тя стана почетен гражданин на 2 май 2006 г. за „приноса й в утвърждаването в национален мащаб името на нашия град както в българския театър и кино, така и в телевизионната и радио журналистика и по случай 60 – годишния й юбилей.“
През следващата година и друга актриса също бе наградена. След като баща й Любомир Кузманов стана почетен гражданин, на 2 май 2007 г. Йорданка Кузманова също получи това признание. То е за „приноса й в развитието на българския театър и духовно израстване на Харманли“ Заедно с нея званието получи и футболистът Димитър Марашлиев.
През следващата, 2008 година, признание получи учителят и треньорът Димитър Янчев – за приноса му в развитието на волейбола и спорта в Харманли.
Доктор Петър Касабов и педагога Петър Узунов станаха почетни граждани през 2009 година.
През 2010- та с това звание се окичи и архиерейски наместник, ставрофорен иконом Атанас Георгиев Атанасов. С него на церемонията за същото бе спортистът и треньорът Иван Еджиев.
Носталгията по комунизма отново се появи у червения кмет Михаил Лисков и през 2010 година отново предложен БКП активист – Ангел Бонев „за приноса му в икономическото и инфраструктурно развитие на града и във връзка с 500-та годишнина на Харманли”.
Стефан Чернев, „обществен и образователен деец за приноса му в развитието на образователното дело в града“, също получи това звание.
През 2011 година не бе избран почетен граждани, а през 2012 званието бе дадено на режисьорът Иван Добчев.
На сесията през 2014 за почетен гражданин бе избран музикантът Веселин Гарванов
През следващата, 2015 г., педагозите Василка Костова и Никола Зайчев бяха избрани за нови почетни граждани на Харманли. На церемонията те се обръщаха с „другарю“ и „другарко“, получиха много поздравления от свои близки, обществени организации и училищата, в които е преминал трудовият им път.

На Тържествената сесия за Празника на града, отново ще бъде/ат избран/и почетни граждани. Дискусията за избора на тези личности вече започна и ако местната общност вземе активно участие в дискусията, в началото на май със званието може да се  удостои достоен човек. Само така ще се премахне порочната практика това да се определя от един тесен кръг хора, свързани с управлението на града.

Ако вие имате някакви предложения, можe да ги напишете във форума, на страницата ни във Фейсбук и или да ги пратите на [email protected]