Нидал Алгафари за незнаещото се добро на българите

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, #7/136, 22-28 февруари 2019 г.

Има много неизвестни факти от историята на българите и ако ги знаехме, със сигурност щяхме да сме горди. Това каза Нидал Алгафари на срещата си със свиленградчани. Тя се състоя в библиотеката, където представи книгата си „Орисани да избираме“. В нея се опитал да покаже на бял свят мъдростта на нашите прадеди, тяхната вяра, придобита вследствие на многовековен опит.
Благодарение на неговите изследвания, намерили място в художествената му книга, ние разбираме, че техният живот е бил не по малко интересен от този на други народи.
Авторът разказа за различните вярвания, празниците и мъдростта на бабите и дядовците, които са имали обяснение за всяко нещо от нашия живот.
В своята книга българосириецът ни повдига малко завесата, зад която се появява интересен и тайнствен свят, в който са живели нашите прадеди по земите ни. Стигнал е до убеждението, че българите са успели са накарат догмата да се приобщи към традициите, а не обратното. Хората принудили църквата да приеме всички наши езически празници. Това е причината по нашите земи да няма фанатици.
“Три гаранции ви давам, ако купите книгата. Първо ще я прочетете на един дъх от началото до край. Втората е, че ще научите интересни неща за даалии, амарани, кърджалии, за нестинари, за многото обичаи, за мъдрости.
Трета – ще се възгордеете за това, че във вените ви тече кръвта на тези хора.
Ако не се случат и трите, можете да ми върнете книгата и ще ви върна парите. Досега няма такъв случай”, каза на финала на срещата господин Алгафари.

Бащата на Алгафари е от стар род от Дамаск, Сирия, майка му е от Червен бряг. Докато Нидал учил “електронна техника и микроелектроника“, се мъчили взаимно с преподавателите. По-късно е приет във ВИТИЗ с 6+, бил е режисьор на „Ку Ку“, организирал е кампании на политически партии. Там правил идеи в опаковки, които политиците не реализирали по-късно, защото ги хващала „невроза на властта“.

Какво може да се прочете в книгата му?

Калушарите са общност от достолепни мъже, които помагали на болни хора с магически ритуали. Събирал ги ватъф в дните от Коледа до Богоявление и ги водил от село на село да лекуват.
Всеки не може да стане калушар, Той трябва да е венчан мъж, да е заможен, рядко да посяга към чашката и да прави „себап“ (добрини). Калушарите са били знахари, чекръкчии, имали способности, различни от другите.

За монасите от манастира Шаолин всички знаят по света. Но по нашите земи сме имали таксидиоти, които са владеели до съвършенство бойното изкуство. Те са били ерудирани и добре подготвени, трябвало е да знаят 4 езика.
Таксидиоти са пренасяли съкровища, но не само от злато и сребро, но и от знания. Един от тях е Паисий Хилендарски.

Обяснението в любов на 14 февруари, хубаво е, но не българско. Защо не успяхме да наложим най-красивия ритуал лазаруването. При него лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Когато в къщата на момъка влиза една от момите, така тя получава отношение към бъдещата свекърва.
В следващата къща друга мома го е правила. След ритуала, в края на селото се събирали всички да чуят общественото мнение, докато дойдат момците.
Тогава идва кулминацията, когато всички моми си слагат нишани на венчетата и ги пускат под върба във водата. Момците вадят един по един венците и така вече има право да отидат с момата на люлката и да я залюлее. Там ѝ казва тези сакрални думи, които ги е мислил няколко седмици.
„Аз като проучвах този обичай разбрах, че няколко дни преди той да се извърши е имало проблеми с носенето на водата в къщите на момите. Много често чупили стомните. А тя каква била работата? Момите ходили на извора преди това и се уговаряли с избраника какъв ще и бъде нишана на венчето.
Това не се рекламира при нас, за разлика от нашите комшии, които правят пропаганда, сериалите по телевизията.
А нашите политици пропуснаха да направят от това индустрия.“