Muxaй

Михаил Тошев
От Михаил Тошев август 9, 2007 07:49

Muxaй

Акценти

  • Вестник "Харманлийски НОВИНИ", 3-9 август 2007

Свързани публикации

Когато в Хасково разда­ваха отличията от Ill Ре­публикански фестивал, во­дещият обяви: златен ме­дал за скулптура Мандажиев от Харманли. Не го познавах до тогава. Впе­чатли ме. После не съм го виждал с години. Срещал съм негово участие в общи изложби, чувах, че е участ­вал в пленери и се е предс­тавил блестящо, говореше се за него като за преуспя­ващ дизайнер.

Удължено телосложе­ние, дълга коса, кротък поглед, с пречистена душа. Като пустинник, изпратен от светата обител да въз­върне вярата в опустоше­ните души, да ги озари с красотата.

Вярва в красивото, в природата и в човека. Сближава го взаимното привличане с другите. Тих съзерцател на красивото. Търси да го открие във всеки цвят, дърво, камък, да го пресъздаде за радост на очите. Да събере отлом­ките в съцветие. Да разк­рие за себе си, да радва другите.

Търси да овладее форма­та, да допълни пространс­твото, да го насити със съ­държание. Сътвореното да носи душа, душата излъч­ване, което да заговори със свой език.

Неговата смиреност друг път е неспокойна, тре­вожна. Тази тревога го ли шава от сън и тогава нами­ра търсеното. Открива, че то е било до него, в него.

Новите хрумвания наг­раждават замисъла.

Заглеждаме се в улицата. Минаваше жена: млада, красива, женствена, тър­жествени форми.

– Модел!

– Жена.

–  Модел!

В тази дума се криеше съзвездие от любов и труд, привличане и песенна кра­сота. За мене беше жена, родена за ролята на Албе­на, за него – модел.

В един момент го видях с гръб към слънцето. Лицето му беше в сянка, с обаяние на смирено и кротко из­лъчване. Слънцето сякаш беше над раменете му, ка­то товара на светлината, която носеше, после го ви­дях като ореол на светец.

Като гледам скулптурата пред читалищния дом, оп­риличавам го на Орфей с унеса на погледа и желана­та надежда да събере в ед­но земното с небесното.

Беше в Истанбул – да пре­печели. Хора, близки по език, чужди по душа. Гра­дът на минаретата: забър­зан, пресметлив, грубоват. Чужд за всеки чужденец. Събира си багажа и си тръг­ва. Тука му е добре. Душата му е спокойна. Слиза и вър­ви по улица (Щастливеца) „Алеко“. Срещат го близки и непознати, всички се ус­михват и поздравяват: Здра­вей, Михай!

Михаил Тошев
От Михаил Тошев август 9, 2007 07:49
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.