Мечтата на инж. Карамфилов полетя над Ивайловград

Атанас Карамфилов от Ивайловград е на 49 години. По професия е строителен инженер и е проектирал над 60 големи обекта в Хасковска област. Специализирал стоманени конструкции и стоманени мостове. Женен, с дъщеря в трети клас.

Инж. Атанас Карамфилов от Ивайловград построи паратрайк, за да докаже единствено на себе си, че може да направи каквото си пожелае, да си докаже, че мечтите могат да се превръщат в реалност.

Инж. Карамфилов, какво е това летателно устройство?
Това е мото паратрайк. Започнал съм го преди девет години. Мога да ти покажа чертежите от първа илюзия и фантазия до този вариант, който е изчистен, изчистен, изчистен.
Двигателят е четиритактов, ванкелов, трипоид, от най-големия клас картинги. Използвам го, защото КПД-то му е над 60%. Отношение на маса към конски сили е уникално за авиация. Разработих авио версия, направих редукция и я пратих на Пол Улф, собственика на завода за двигатели. От там ми препоръчаха подходящ размер витло, отговарящо на изискванията на Европа за специфичен звук, издаване на шум и на микро децибели. В момента тягата с него е 120 кг.

Показвали ли сте го на официално изложение?
Преди шест години участвах във Фридрихсхафен, на аеро изложение в базата на Граф Цепелин. На него бе показана от ултралека авиация до пътнически самолети. Посетителите бяха 36 000.
Името на паратрайка е „Вангел“, но в Германия го четяха като Vi Аngel.
Там бе и Пол Улф, който видя тази версия, която му я поръчах за изработка. Остана доволен и щастлив, защото направил нов цех, в който произвежда тази авиоверсия на двигателя. Затова получих цял кашон с резервни части за над 2000 евро.

Какво от паратрайка е фабрично?
Предна джанта, гума и лагери без лагерово тяло, амортисьори от ATV, двигател, редуктор и перка, радиатор и карбуратор.
Останалото е моя изработка. Кокпитът е от стъкломат, с дебелина под един милиметър. Килограм и триста е отливката. Правил съм я месеци наред с много труд, творчество и желание.
Мой приятел се престара малко, докато създаде необходимия блясък, приятен гланц и качество и вложи два килограма боя докато му хареса.
Пара крилото, което може да използва, е до 40 квадратни метра, което е гигантско и има до 400 кг товароносимост, но купих по-малко, до 26 квадрата, и така скоростта нарасна. Средната е 40 и 42 километра в час. С пълен резервоар има пет часа полет.
При повечето такива апарати управляващият е на задната седалка, при моя случай шефът си е отпред.

Откъде Ви дойде идеята да го сътворите това нещо?
Откакто мога да мисля, съм се занимавал с авио и корабни модели. Първите правих от сламки с гумени ластични двигатели с витло или махолет.
Модел на парапланер с крила 2 метра построих в осми клас.

Как се съчетава работата на строителен инженер с аеронавтика?
Прекрасно! Специализирал съм стоманени конструкции и стоманени мостове и разликата е нулева. Аз съм строителен инженер, проектирам заводски строежи.
В случая е по-красиво когато дизайн, творчество и визия ги създадеш във форма, а творчеството на тая форма е да я накараш да работи правилно, да е издържана силово и деформационно, да отговоря на нужната здравина и якост. Всичкото това трябва да го обединиш едновременно като скулптор, дизайнер, творец, да се съобразиш с технологията на изработка. А това е отделно нещо от проектирането и от инженерството.

Обърнали сте внимание и на дизайна, и на функционалността, това не е ли инженерно предизвикателство?
Казва се изкуство, скулптура, да го нарека. Едното без другите не може. Удоволствието е прекрасно да съчетаеш няколко неща и да ги правиш докато си жив, за да ти е интересно.
Повечето се чудят защо харча 6000 евро за двигател, 700 евро за перка, стотици левове за други неща.
Цялото това творчество не го правя, за да те видят хората какво мога. Правя го единствено на себе си, да докажа какво мога, какво искам и какво се получава.

Не можете ли да организирате масово производство на такъв апарат?
Аз искам да направя производство и да съм щастлив в живота, но ми трябват едни средства, с които да постигне мечтата си. Трябва да отида до Германия и в агенцията да получа Удостоверение за летателна, механична и всякакви други годности.
Но за строителен инженер в България това е трудна финансова задача.
Подал съм документи за машината и трябва да ида сега в Германия за тестова лаборатория. Там ще я подложат на шест пъти претоварване, деформации еластичност, здравина. Искат да има поне 100 часа полет преди лицензиране и сертифициране, но трябват средства и пари, което е следващата тема и е леко непостижима.

Малко са хората с предприемаческия дух като Вас.
Това е творчество, не е предприемачество. А красотата е да достигнеш някакво съвършенство, което никога няма да достигнеш. Магията, която искаш, е да доближиш до нея това творение, което си направил.
Винаги си намирам кусури, но това не го правя, за да го гледат хората и да им обяснявам нещо. Нищо не искам да обяснявам на никого. Цялото това творчество е да докажеш на себе си какво правиш аджеба на тази планета. Всичко друго е пълна илюзия. И всеки човек, ако иска да се доказва защо е жив и какво прави на този свят, ще бъде щастлив. Ама повечето хора не знам защо не искат да доказват себе си?

Изглежда Вие сте постигнали своето щастие.
Опитвам се да го докосна, защото когато стигнеш до него, почваш да си фантазираш още други.
Проектирането на сгради и съоръжения също е щастие. В моя случай проектиране на метални конструкции е предизвикателство, което ти доставя удоволствие, когато ги видиш на живо. В повечето случаи, като видя размерите и габаритите на това което съм проектирал, не мога да кажа, че се радвам или съм щастлив, ами направо съм във възторг, че това голямото е изникнало от едни хартии, с много сметки, с много литература и някакъв компютър, на който съм направил чертежите.
Това е един вид магия, от хартията, от драсканиците по компютъра в един момент виждаш нещо реално, и то красиво. Тя се прави с много изчисления и доказване всяка заварка, всяка болтова група.
Повечето хора си мислят, че нещата ей така лесно, хоп-хоп и си ги сглобяваш.

Лаиците вероятно си мислят така, но професионалистите биха го оценили.
Да, бих говорил с тях. Много пъти коментираме с колеги и много неща се уточняват, а така идеите стават още по-красиви. Не може да имаш цялата базата данни, няма как да изчетеш цялата литература, или да достигнеш до правилния път, като си направил много проби и грешки. А при стоманените конструкции на сгради и съоръжения на големи заводски строежи нямаш право на такива.

Но при летателното превозно средство е още по-голям рискът, защото там злополуките са фатални.
В завода е още по-голям, защото работят по 500 – 1000 души. Там рискувам техния живот, тук рискувам само моя. Там нямаш право на проби и грешки. Трябва да си повярваш, да сложиш подпис и печат на проекта.

Създаването на такъв летателен апарат предизвикателство ли бе за Вас?
При неговото създаване трябва да се съобразяваш в много неща. Трябва да съумееш да събереш информация за това какво се случва във всяка точка, на всяко място в апарата, при излитане, при кацане, при полет, при максимални натоварвания. Във всеки един момент се сменят и напрежения и всичко работи по различен начин. Това е толкова всеобхватна магия, както и при сгради и съоръжения. Ти проектираш сградата и я пробваш на толкова видове варианти и възможности, че докато стигнеш до истината и оразмериш колко е сечението на колоната, например, се иска много писане, писане, проверки и проверки, проби и грешки.
Повечето хора си мислят, че компютърът сам ти казва. Как да им обясниш, че той е по-хубава „Елка“, никаква друга функция няма, помага ти. Това е чертожна дъска, на която нямаш гумичка. Нито ти дава мозък, нито те учи на нещо. Ти учиш него той да ти работи вярно.

Във Вас се смесват философия и инженерство.
Така трябва да е. Не може само от едното. Затова има различни специалности и всеки има професия. За да събереш екип, ти трябва дизайнер и конструктор, който да изчисли този дизайн дали може да върши работа, или е само красив.
Трябва и на този, който изработва конструкцията, и на него да му подготвиш, да му е лесно за изработка. Дизайнерът ще ти даде нещо, което можеш да го направиш живо, но понякога има случаи, че трябва да се ползват космически технологии и може пак да не можа да се изработи това, което дизайнерътиска.
В случая и по-красиво е, когато и дизайн, и творчество на тая визия я създадеш във форма, а творчеството на тая форма да я накараш да работи правилно, силово, деформационно, на здравина и якост. Всичкото това трябва да го обединиш едновременно като скулптор, дизайнер, творец и технология на изработка. А това е отделно нещо от проектирането и от инженерството.

Паратрайкът вече сте го направили, сега имате ли нова идея?
Това го направих между другото и не е като корабните модели, които са малки и управляеми. На него можеш да се качиш и да си доставиш удоволствие.
След творчеството на този свят, по дяволите, идват и парите… Ама едното с другото не знам как се съчетават.