Кратка етно-демографска характеристика на Сакар

Веселин Кълвачев
От Веселин Кълвачев юли 2, 2019 05:58

Кратка етно-демографска  характеристика на Сакар

Какви сме ние хората на Сакар планина. Ние сме изчезващ вид, ние сме Сакароиди, но не сме Соросоиди. Навярно не сте чували за изчезващия човешки клон – Номо сапиенс Сакарис, не сте чували, но той е съществувал, творил, плодил, градил, сега е на изчезване.
Днес хората на Сакар планина – Сакарците, е сборно понятие за старо местно население и нови придошли българи бежанци в през XIX и началото на ХХ век прокудени от роден край, свили тук нови гнезда, които вече са празни.
Това са добри души от старо време – време на труд, морал, вяра, традиции, статисти от миналия сериал. Те си отиват, пътят им е към края, но те достойно са го извървели, а новите статисти играят по сценария на новия сериал. Такава е приказката – дълга, интересна, приказка за хората на Сакар планина.
От Марица до Тунджа, от Соколица и Синаповска до границата с Турция това е Сакар планина. Мастейра, Авролева, Браница, Сакар. Древна позитивна земна форма, която е съществувала преди милиони години, може да я има и след милиони години, днес си я виждаме ние.
Малка, тиха, магична, силна, устояла на времето, била преди, има я днес, ще бъде тук и утре.
Хората като насекоми щъкали по нейната снага. Върху това убежище те преживявали, кръстосва- ли я, плодили се, наранявали я, умирали в нея, върху снагата и са преминали като кратки незапомнени приказки стотици хиляди животи.
Върху снагата й като на сцена се раждал живот и свършвал живот, разигравали се стотици хиляди елементарни и мимолетни амбиции, тревоги, любови, радости, мъки, които бързо отминавали, отнасяни от реката на времето.
Идваме, светваме и си отиваме. Следващите моменти не са важни, да му мислят идващите след нас.
Сакар планина, магична, обвита в земна енергия, е била обиталище древно, може би люлка на много древна цивилизация, която е живеела в хармония с природата и космоса.
Тази древна цивилизация е избрала Сакар за убежище и тук е оставила своите величествени древни маркери, които тихи, груби, величествени, загадъчни, неразбрани крият своите древни тайни и днес от дребния елементарен съвременен човешки индивид. Това са мегалитите на Сакар, емблема, маркери на древни строители, енергийни точки, накацали по снагата на магичната Сакар.
Мегалитите на Сакар планина са древни монументални антропогенни архитектурни паметници, които са уникално свидетелство за древната култура тук.
Те са най-представителните, най-впечатляващите, най-внушителните архитектурни посланици от древните времена, някъде от самото начало на творческия път, когато и да е било това, назад в тъмата на отминалото време.
Те представляват най-забележителните достижения на творческия гений на древните обитатели на планината и шедьовър на креативни конструктивни и архитектурни решения. При изграждането на отделните мегалити е приложен индивидуален творчески архитектурен подход, с изключително високи резултати, което ги прави уникални произведения на човешкия гений.
Традициите да се издигат тези забележителни паметници са обвити във мъглата на древните времена, най-вероятно се коренят още в началото на ранната желязна епоха, а може би и по-назад във времето, когато в Сакар планина, Странджа планина и Източните Родопи се е развил ареал от световната мегалитна култура и тук като част от тази древна култура са били изграждани тези впечатляващи мегалитни паметници – долмени и скални гробници.
Какво са долмените? Кой е изграждал тези древни монументални съоръжения, за какво са били използвани? Въпроси, забулени от воала на времето. Гробници, култови места, енергийни колектори свързани в обща система, тук. Кой е градил, археолозите казват траките, по артефактите намерени пред и в долмените, но тракийски са само поменалните артефакти, а градежът може да е много по-стар. Кой е бил преди траките, а те първи ли са по тези земи?
Времевата мъгла е забулила мегалитите, древни са, монументални са. Днешният дребен човек е като вредна прашинка пред каменните колоси.

Според хората днес е XXI век и той ще отмине, времето е константа без край.
Константа, която смила всичко и всички, малко са оцелели на силата на времето. Времето монотонно следва своя ход.

Времената се менят, идват нови, ние сме длъжни да опазим и завещаем на идващите след нас миналото, защото без минало няма и бъдеще.
Ние сме длъжни, да съхраним, тези начални маркери може да се неразбрани, но са важни, защото поставят началото на пътя.
Ние сме длъжни да съхраним началото и това което се е запазило от онова далечно време, обвито само във въпроси.
Тези каменни, груби, величествени, древни архитектурни конструкции трябва да получат своето признание и уважение.
Поклон пред древните архитекти и строители, които и да са.
След мегалитната култура, следвало ново стъпало и по стълбата, пласт след пласт човеците се изживявали и продължавали. Идвали следващите и те полягали, следвали други и други и така до наши дни.
Приказка за живота на хората. Планината е тук и тук ще бъде, само актьорите и статистите на сериалите са нови.
Стотици хиляди човешки същества са бродили, мечтали, борили, раждали и умирали, торили снагата на планината.
Амбиции, мечти, радости, мъки, болки, веселби, злоба, ярост, алчност, доброта, са покривали планината. Човеци и техните съдби бродили из баири и дерета, повявани от вятъра, огрявани от слънцето и поливани от дъжда на времето.
А валякът на времето смачквал, раздробявал, изтривал, всичко и всички, прошка няма, само планината е тук, тук ще бъде.
Всичко друго е декори на времето, било е, е и ще бъде, временно покривало и мимолетни актьори.
Да споменем и за тях, защото ние днес сме част от тази трупа, участници в един от сериалите.
Малка, тиха, магична, силна, древна, гостоприемна, човешка спирка винаги е била Сакар.
Преди хиляди години също е имало хора, селища, сгради, светилища, пластовете следвали един след друг.
Били траките, това е казват тракийска планина, кипял е живот имало е, останали са много маркери от това далечно време на одриси и Одриска държава. Следвали Филип, Александър, Лизимах и други древни минали актьори, владяли и отминали. Дошли келти предвождани от Леонарий и Лотарий, какво търсили тук, дали са го намерили, минали и те и заминали и те се маркирали, но за кратко.
Покрай планината минавали два коридора, две вървища, много хора пъплели във времето по тях, пъплят и днес. Търкаляло се колелото, сменяли се пластовете, сериалите следвали един след друг.
Минал Рим с легионите на Клавдий, владял, градил крепости, селища, пътища, станции, имения, бил е интересен епизод, но и той отминал.
Минали варвари, минали и заминали.
Византия също била, било е време на градеж, на работа, на войни.
От север дошли конници, човек върху кон. Те създали България.
Пластовете човешки се трупали един върху друг, а планината просто ги поемала и приемала всички, те са и рожби и временни наематели, а тя е убежище.
България и Византия тук мерили сили, тук западни рицари намерили покой от своите амбиции, било е време на суши, на студ и глад, идвали нови човешки сериали.
Нови артисти, владеели хората от Сакар много време.
Тези сериали и те отминали, пак е България. А тя планината била пълна с актьори и статисти малки и големи, едни си отивали идвали следващите, селата били пълни, хора щъкали навсякъде по планината, но я уважавали и почитали.
Било е време на съзидание, градеж, емоции, надежди, учение и вяра, било, но отминало. Следващ сериал, нови моди и правила при хората, градило се, но хората се разбягали като хлебарки кой на където му видят очите.
Излъчва се днешният сериал. Сценарият не е от най-хубавите, но на нас ни се е паднало да бъдем статисти, това е на мегдана, ако желаете и имате сили, станете актьори и променете сценария.

Сериалът до тук е от тридесет кадъра, колко е по сценарий…
В него планината като убежище, благодат, природен декор и даденост отново си е тук, тя е постоянен декор. Но човешките обиталища накацали по снагата ѝ опустяха, а някои скоро и ще изчезнат. Остават временно да стърчат руини и буренясали гробове и всичко изчезва във времето и забравата. Водата на времето тече ли тече и изтрива.
Приказката за живота на хората следва своя ход, едни живели и си отивали, други дошли и тях земята поела, а времето ги покрило със забрава, следвали други и други…
Живели тук в планината горди одриси, келти от Панония, македони, римляни, готи от север, ромеи, славяни, българи – рупци, македонци, тракийци от Беломорието, Източна Тракия и др., латини, юруци, турци, гърци и много други. Имало държави, имало селища, пътища, сгради, хора, всичко времето и земята погълнали, смлели, стрили и изтрили, ще сторят това и с нас.
Сега ние сме просто едни елементарни статисти, пълнеж, чакащи да им изтече моментът, добри или лоши изиграваме си ролите и си отиваме.
По снагата на Сакар планина днес има накацали 54 човешки обиталища. Те са като отрязани дървета с изсъхнали корени, обречени да изчезнат.
Днес в тези обиталища няма детски смях, няма кой да наследи и надгради, няма да има и следващо стъпало. Те просто скоро ще изчезнат, е не всички, но почти, явно такъв е сериалът. Едни си отиват, идват другите… Сакар е добро място, празно няма да остане задълго. Жалко само, че в тези обиталища е кипял живот, имало е работа, раждали се много деца, звънял е училищният звънец, гайдата е свирила игриво на мегдана, младите се задявали, имало е любов и емоции. Много хора са пускали корени. Имало е вяра, имало е морал, имало е морен труд, имало е народ, имало е надежда. Имало… Било е отнето.

Днес тук все още е България, но „Югоизчезнала пригранична“ България.

Сакар планина е ниска (вр. Вишеград – 856 м) купеновидна планина. В съвременните си морфографски граници, заедно с обширното ѝ подножие, заема площ от 1844 кв. км, без турската част. Границите ѝ са очертани основно от два естествени коридора. Източна граница на планината е р. Тунджа, разделяща я от Дервентските възвишения. За западна и югозападна граница на планината са приети речните легла на р. Съзлийка (дължина 12,7 км) и на р. Марица (дължина 73.05 км).
За южна граница на планината е приета държавната граница между България и Турция. Има и малка част от планината, която се намира в пределите на Турция (най-южната част).
Северната граница на Сакар планина минава по средното и долно течение на реките Соколица и Синаповска (Явуздере) Дължината по р. Соколица като гранична линия е 43.2 км, а по р. Синаповска – 33.1 км. Източно от с. Орлов дол границата следи ниската седловина между двете реки.
В това пространство е планината и ние изживяваме своя вселенски най-важен момент, наречен от нас живот. Той е най-важен, но само за нас, ние сме най-важни, но сме само един момент и толкова.
Какво имаме като картина днес – планина, статисти и жалък декор.
Днес по-време на сериала на т. нар. от хората 2019 г. тук на тази сцена между Марица и Тунджа артисти няма, статисти малко, за качество не говорим, просто са малко, сякаш са ненужни и забравени, преживяват и заминават.

Какво имаме днес на сцената. Имагинерни административни очертания са разделили планината и какво от това. Планината милиони години е тук и тук ще бъде. Днес само човешката популация е на изчезване. И какво от това, след време, времето ще покаже.
Община Свиленград обхваща южната част на Сакар планина: с. Варник – 2 жители, с. Дервишка могила – 14, с. Димитровче – 157, с. Костур – 15, с. Левка – 309, с. Лисово – 2, с. Маточина – 13, с. Михалич – 32, с. Младиново – 211, с. Момково – 498, с. Мустрак – 189, с. Пашово – 6, с. Пъстрогор – 103, с. Райкова могила – 206, с. Сладун – 109, с. Студена – 414, с. Чернодъб – 103, с. Щит – 72. Общо в тези 18 села преживяват днес 2 345 човека.

В западния край на Сакар планина, в община Симеоновград са селата: Дряново – 73 жители, Навъсен – 116, Свирково – 383, с. Троян – 179, с. Тянево – 302. Общо в тези 5 селища преживяват 1 053 жители.
Северните и източни склонове на Сакар планина влизат в пределите на община Тополовград, като Тополовград е и единственият градски център на планината.

Тук селища са: Тополовград – 4 873 жители, с. Българска поляна – 107, с. Доброселец – 62, с. Капитан Петко войвода – 89, с. Княжево – 211, с. Мрамор – 305, с. Орешник – 455, с. Орлов дол – 318, с. Планиново – 8, с. Присадец – 7, с. Радовец – 556, с. Сакарци – 5, с. Синапово – 368, с. Устрем – 845, с. Филипово – 7, с. Хлябово – 386, с. Чукарово – 20.
В това обширно пространство и в тези 17 селища преживяват – 8 622 жители.

Части от западните и югозападните склонове и подножие на планината административно са към община Харманли. Това са селата Богомил – с 5 жители, в с. Браница те са 82, с. Българин – с 308, с. Доситеево – с 223, с. Дрипчево – с 13, с. Изворово – с 179, с. Коларово – с 6 жители, с. Овчарово – с 77, с. Рогозиново – с 89 жители, с. Черепово – с 129 жители, с. Шишманово – 540 жители. В тези западни склонове и тези 11 селища преживяват 1 651 жители.
Малка част от югозападните склонове на Сакар планина административно е към община Любимец: с. Оряхово – 164 жители, с. Йерусалимово – 72, и с. Васково – 75. В тези три села се водят 311 жители.
Общо на територията от 1 844 км² която е Сакар планина и в тези 54 селища през 2019 г. са преживявали 13982 статистически единици, жители, хора. Или общо по 13 човека на 1км². А по границата на „югоизчезнала пригранична“ България положението е направо екселент.
Тук са землищата на 10 села, като покрай Европейската граница от Марица до Тунджа преживяват 1 459 статистически единици и тук на 1 км² площ се падат по двама човека. А това е планина, не е пустиня.
Една малка красива планина, изчезващи селища, никому ненужни хора, имагинерна, преживяна, измъчена, но истинска действителност.

Веселин Кълвачев
От Веселин Кълвачев юли 2, 2019 05:58
Напиши коментар

7 коментара

  1. мунчо юли 5, 23:40

    Виж пич ридай си колкото искаш за българското село.Ние болшинството искаме да живеем тук и сега съобразно предизвикателствата на сегашното време.Тия овехтели притчи за някакви заклинания за родова памет и сълзливи спомени не трогват съвременния човек.Той живее в глобализиращ се и все по интегриращ се свят което е чудесно.Можем да се докоснем до различни обичаи и култури.Напротив все повече млади хора си купуват имоти по селата и си правят вили (макар да не са жители)където да избягат от суетата на ежедневието.Извинявай но статия та ти ми прилича на доклад на ОФ организация в 80-те на миналия век.

    Отговори на този коментар
    • Веселин Кълвачев юли 10, 05:49

      Виж, аз никога не съм бил от хленчещите, още като малък живота ми изтри сълзите. Прав си че времето се променя, то си е вечна константа, него никой не може да спре или да определи, що е време. Ти и аз сме моменти, едно драсване на клечката, светване, изгасване, имало е много, преди хиляди, преди стотици, преди десетки години, сега само гробове, пръст и тор и ние вървим по този кратък път. Прав си времената са нови, който не се промени да духа супата. Но мен ме е жал за хубавите хора на Сакар, за детската гълчава, за свирнята на гайдата и ударите на тъпана, за миризмата на селския хубав хляб, за уханието на черната алжирка, за изоставения роден дом. Жал не жал, колелото следва своя ход.

      .

      Отговори на този коментар
      • Мунчо юли 10, 21:20

        Казах ти…не ми говори като партиен секретар пред събрание.Живял съм доста за да се впечатлявам от добре накъдрени и подредени думички.Не ви е болката нито в гайдите нито в тъпаните,другаде ви боли.Не съм Ванга но ти гарантирам….червената армия вече няма да ни ОСВОБОЖДАВА.

        Отговори на този коментар
        • Веселин Кълвачев юли 12, 06:05

          Явно, няма да се разберем, то не е и нужно, всеки върви по своята пътека, тя е кратка, за щастие. Да ти светна за моето мнение, защото ти избиваш все у лево, без да ме познаваш. Историята на човека е частица от времето, а то времето е безкрайно. Имало е, има и ще има, може и без човека, той човека е враг, явно вменените алчност и власт го тикат бързо към бездна …
          Сега, моето мнение за последните 70 години, защото днешното състояние е отражение на тях. Не е трябвало да има 9 септември, не е трябвало комунистите да идват на власт, не е трябвало да вземат земята и собствеността на хората, не е трябвало да махат Господ от училище и домовете, не е трябвало отново да унищожават елита на страната, както това са направили много преди това турците и е останало само стадото без водачи.
          Всичко това е довело постепенно до днешната трагедия.
          Това за Сакар е частица, то народ и държавност скоро ще рухнат, без никой да го е жал май.
          А статията е само повърхностна историко-демографска характеристика на Сакар, ако не ти е интересна разбирам.

          Отговори на този коментар
          • мунчо юли 14, 13:00

            Напротив,имам усещането,че ще се разбираме.Просто съм реалист.Пресолената патетика в изказа ти измества акцента.Това е чудесно ако пишеш за любов например,но не и за демография. Желая ти творческо дълголетие…..ще те следя…..

  2. Веселин Кълвачев юли 4, 07:31

    Иване това си е надгробно ридание за дузина български села скоро от които ще останат само буренясали гробове, но пък скоро и нас няма да ни има, никой никога няма да си спомня за морния труд, детската гълчава, неделното хоро и ударите на тъпана и свирнята на гайдата, времето ще изтрие всички и всичко, това не хленчене това че мен ме боли е нищо, всичко ще мине и ще замине. Сакар планина винаги е била убежище.

    Отговори на този коментар
  3. Иван юли 2, 09:06

    Голямо хленчене и голяма заблуда, че след нас света свършва!

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Calculator