Капитан Петко войвода е бил разпитван в Кавакли

Из книгата на Веселин Кълвачев „История и природа на Тополовградския край“

Интересно събитие, от след освобождението на България от османско владичество, е свързано и с името на легендарния български революционер – капитан Петко Киряков. На 2. VI. 1890 г. войводата пише в едно свое писмо до Христо Константинов: “Като се разделихме от София, пътувах свободно само до Пловдив. Там ме повикаха в полицията и арестуваха”. След пет дневен затвор бил изваден и по влака бил препратен към Хаджи Елес (Първомай), Търново Сеймен (Симеоновград), Нова Загора, Сливен, Ямбол за Кавакли (Тополовград). Капитан Петко Киряков е пристигнал в Кавакли за очна ставка с местните власти във връзка с кражбите и нападенията, които извършвала по това време в Сакар планина четата на едноименния Петко войвода, но от с. Кавур алан. След пристигането в Кавакли е била проведена очна ставка и поверителен разговор с войводата в околийското управление. Установило се, че Петко Киряков няма нищо общо с местния Петко от Кавур алан, след което околийският управител Тодор Николаев освободил Петко войвода и му оказал нужното уважение и почит.

***

През 1899 г. при изборите за Х обикновено Народно събрание, които били проведени на 25 април 1899 г., от Каваклийска околия били избрани двама народни представители: Христо Папазоглу от Кавакли и Константин Апостолов от гр. Сливен, а на власт в страната дошла Либералната партия на Васил Радославов. Тя управлявала страната за кратко и посредством три кабинета (19 Май 1899 г. до 1 Октомври 1899 г. в коалиция с Народнолибералната партия, от 1 Октомври 1899 г. до 27 Ноември 1900 г., а след това от 27 Ноември 1900 г. до 12 Януари 1901 г. чрез двете правителства на Тодор Иванчов). На 12 януари 1901 г. до 20 февруари 1901 г. било съставено служебното правителство начело с генерал Рачо Петров, което имало за задача да подготви и проведе нови парламентарни избори в страната.
Околийският център Кавакли по това време е бил град с добре развити занаяти и търговия. Околийски началници са били Михаил Иванов Михайлов и Еню Петков, градски кмет е бил Димитър Паскалев Икономидис, секретар – Георги Бакалов, околийски войскови началник е бил С. Колев, началник на митницата в с. Татаркьой е бил Тодор Доев, мирови съдия – Никола Памуков, началник на пощата – Андон Стефанов, началник на земеделската каса – Христо Чичинияди, секретар на тютюневата фабрика е бил Продан Стоянов, околийски лекар – д-р Г. Аджемин, директор на прогимназията – Киро Дучаков, а на началното училище – Койчо Мортенски. Околийски архиерейски наместник е бил свещеник Христо поп Мерджанов.

През разглеждания период Каваклийска околия, независимо че е била граничен район в стопанско отношение, е била важен район за страната. Околията влизала в състава на Сливенски окръг и заемала площ от 1 396,6 кв. км, което представлявало 1.37 % от територията на Княжеството и 20 % от територията на окръга. При преброяването на населението през 1888 г. околията е имала население 34 759 души, след пет години при преброяването през 1893 г. околията вече наброявала 36 555 жители. Средната гъстота на населението на кв. км в района била – 28 души/ кв. км, при 34.6 души за страната. През 1893 г. в околията имало – 18 476 мъже и 18 079 жени. Православни са били – 35 676 души, а мюсюлмани – 750 души. В гр. Кавакли имало и 96 души протестанти. По това време в околията живеели: 20 776 – българи, 14 899 – гърци, 418 – турци, 335 – цигани, 127 – от други народности.