Няма по-високо и по-силно нещо от благата

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 1 - 7 април 2022 г., брой 13/991, година XIX
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

• Проповед за трета неделя след Пасха – на жените мироносици 0 08.май
• Слово за преп. Йоан Рилски Чудотворец 0 07.ное.
• Джазмени от три държави свириха на X издание „Късче от лятото“ 0 06.юли

Братя и сестри,
В неделното Евангелско четиво ще чуем думи, които изрекъл един смутен, разколебан баща. Той е слушал много за Христос, за чудесата и множеството изцерения, които е вършил, и е дошъл при Него със своята болка – чедо, обхванато от зъл дух. Но сянката на съмнението била обхванала душата на бащата. Христос видял празната вяра в душата на бащата, видял съмнението, което прозирало в очите му, и поискал от него да усили вярата си, да я изповяда пред всички, за да засвидетелства Божията сила. “Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия”. Колкото и странно да изглежда на пръв поглед, изпитанията ни са тези, които ни помагат да надмогнем маловерието си. Когато ни сполетят беди, болести, страдания, отчаяние, болки, като че ли тогава разбираме нашата слабост и усещаме нуждата от Бога. Тогава ни остава само тази утеха – в изпитанието ние сме най-близо до Бога.
Светът, в който живеем, ни примамва само с външните неща. Te изглеждат впечатляващи и силни, а всъщност се оказват слаби и недостатъчни в изпитанията да ни помогнат. Ние не можем да дадем нищо на Бога освен вярата си в Него. Колкото по-силна е тя, толкова по-голяма е и нашата сила чрез нея.
Господ иска нещо да признаем, че в края на краищата няма по-високо и по-силно нещо от благата My воля. ״Нямам нищо!” е признанието, което предшества истинското ни приближаване до Бога.
Братя и сестри, сега е св. Четиридесетница. Пред нас е Пасхата Господня – преход от безсилие към сила, от отдалечаване към съпричастност с Бога. Днешното евангелско четиво е божествено свидетелство за всички нас, които постим и се молим, че духът на злобата може да бъде изгонен от душата на човека, ако следваме достойно пътя, ако непрестанно преобразяваме себе си, докато накрая всичко не стане Христос.
Защото да вложим Христос в живота си е най-голямото нещо, да се чувстваме изкупени, спокойни и опростени в св. Тайнства на Църквата, да приемаме пресвятото Тяло и Кръв на Господа и да не се страхуваме от ада и смъртта. Амин!

Йеромонах Максим Колев