Ивайло Здравков: “Няма как да получиш европари, ако не ги управляваш добре“

Ивайло Здравков, председател на българската асоциация на бенефициентите по европейски програми. Тя обединява, представлява и защитава интересите на бъдещи и настоящи бенефициенти на европейски проекти.
Той е президент на консултантска фирма “Енпром”, която разработва и управлява проекти за кандидатстване по различни национални, европейски и международни финансови програми.

Каква е задачата на вашата асоциация?

Основната функция на асоциацията е да присъстваме като браншова структура във всички работни групи, които участват в изготвяне на наредбите, прилагането на критериите, свързани с оперативните програми и защитници на всички бенефициенти.

В кои програми смятате, че вашите хора са най-компетентни?
Енпром работи по частни, общински и църковни проекти. Нашата сила е програма „Развитие на селските региони“ и нашият профил е фокусиран точно там. Тя е една от най-големите, които действат на територията на страната. Самото и име е подвеждащо, защото обхвата й е огромен. Поради тази причина интересът на повечето бенефициенти е насочен към нея. От баничарница до предприятие за кетчуп може да финансира. И нещо много важно, това може би е единствената програма, която косвения фактор при оценката на един проект е сведен почти до нула.

Търсят ли вашите консултации, питат ли ви?
Да, търсят ни и ни питат. Но знаете ли какъв е проблемът – страхът на хората. Когато има някакъв проблем, свързан с еврофондове всеки стои отстрани и дайте да видим какво ще стане. Ако някой успее, добре, ако не успее, ще си е за негова сметка.

Защо различните общини имат различно количество реализирани проекти? Например Харманлийската община има много малко в сравнение със съседните?
Това, че в заден период е нямала, не означава, че сега няма да има. Но вече зависи от капацитета на хората. Всяка една община има различни приоритети, различни направления, които иска да постигне посредством финансирането. Това са паркове, градини, водни цикли. Вече съвсем отделен въпрос е дали може тя да усвои тези средства и съответно да си реализира всички проекти. Харманли, доколкото разбирам, не се е възползвал усърдно, но както се казва Господ дава, но в кошара не вкарва. Няма как от само себе си да ти изсипят един камион с пари и да ти кажат „прави си нещата“, ако ти не си ги защитиш.

В „Капитал“ имаше анализ за средствата, които са налети в селското стопанство и ефекта. Оказа се, че макар да има много инвестиции, този сектор не дава повече пари на Брутния национален продукт.
В стария програмен период в частта „земеделие“ нямаше силно изразен фокус и допустими сектори, които да бъдат приотетизирани. Това от своя страна доведе до „източване“ на тези средства. Зърнопроизводителите, които са с много сериозен финансов продукт си напускаха проекти за закупуване на техника. Взимайки пари основно за трактори, комбайни, всички други сектори приключиха, защото за тях останаха малко. Сега Европа направи забележка по този въпрос, казаха им „през 2014 – 2020 или направите ясен фокус и приотетизирани сектори, които са ви проблемни за страната, или няма да има такава програма.“
Трябва да се стимулират чувствителните сектори като животновъдство, зеленчукопроизводство, етерично маслени култури и био-то, макар че за мен това е мода, но да я приемем. И сега какво се получава? Вие искате например да правите насаждения от сини сливи на 500 декара. Аз обаче съм зърнопроизводител с 10 000 декара житни култури. Вашият проект, само за това, че е в чувствителен сектор, от самия старт взима 30 точки. Зърнопроизводителят няма как да ги вземе и неговият проект реално натрупва по-малък брой. Така за него няма да достигнат парите. Затова в момента зърнопроизводителите надигнаха вой до небесата за това, че им намаляват субсидиите.

Вашата асоциация какво препоръча на правителството, което смятате, че е жизнено важно за икономиката?
Нашата асоциация е профилирана по отношение на самите мерки, а не като макрорамката, която бележи страната по отношение на еврофондовете. Депозирали сме една препоръка, която да бъде препоръчана в Парламентарната комисия по еврофондовете, основна подкомисия на Томислав Дончев
Преди това участвахме в разработката в една от основните големи мерки и как да бъдат прилагани критериите, а именно мярка 4.2 „Инвестиции в преработка / маркетинг на селскостопански продукти”. Това важи за чувствителния сектор, защото е прието с пари от там да се изграждат силози за зърнопроизводството, което гълта пари. Ние настоявахме да им бъде отнет приоритета. С обжалвания им дадоха 10 точки минимум и един от критериите.
Но понякога се получава така, че се приоритизират сектори, които нямат общо с действителността. Те се пишат от хора, които не са в реалния живот. Това са чиновници, които работят на хартия. На практика изпълнението на проектите става почти невъзможно, ако ние не започнем да правим стъкмистика, тоест да напасваме нещата спрямо съответните критерии.
Когато се работи цялата програма по съответен програмен период, тя се прави основно от ресорните министерства, които да ги предлагат и да се вслушват в препоръките на браншовите структури, което не винаги е така. Ние междувременно можем да си пускаме видове неща, но когато нямаме достъп, няма как да направиш адекватни предложения и препоръки.

Ако харманлийци потърсят съдействие от вас, как бихте съдействали?
Община Харманли като цяло има много възможности, които може да използва от европейските проекти. Като помощ ние можем да осигурим цялостна консултация – разработка, входиране и управлението на проекта до самия край.

Това какво означава?
Когато започне целият процес, това е: проектиране, прецизиране, калкулиране, изготвяне на финансова обосновка и цялата проекта документация, която е необходима. След това се входира. Когато започне реализацията на проекта, можем да участваме в частта управление, а това може би е по-важно да я докараш до одобрение. Ако ние успеем да защитим примерно 5 милиона и когато започне реалното изпълнение, ако то не е прецизирано, накрая може да се стигне държавата да вземе 1 милион като финансова корекция заради неправилно изпълнение на самия проект, което е често срещана практика.

Разкажете някой конкретен случай, когато сте повлияли на правителството?
Имаше спорен критерий в една Наредба кое е туристическа дейност и кое не е. Самото определение бе широко обхватно и какво се оказа? От 733 проекта 300 от тях бяха директно насочени за закупуване на BMW Х6, яхти, Ленд роувъри, вертолети
В програмата имаше приоритет кандидатът да е ЕТ и да е регистриран в съответницата селска община и неин собственик да е жена между 18 и 40 години. За един месец се създадоха N на брой такива фирми със собственички от ромски произход. Например фирмата е регистрирана в Якоруда и тъй като имало липса на подобен вид дейност и аз ако отида там и искам да видя ждрелото и нямам кола, ще наема BMW Х6 да ме развежда из района. Това се приоритизираше. Тогава асоциацията скочи много остро и успяхме след година и два месеца да променим това. Стана голям скандал, стигна до Европа и оттам по много дипломатичен начин казаха „ние не можем да ви забраним, но няма да ви признаем тези разходи“.
Според нас това не е селски туризъм, а закупуване BMW за лична употреба. Тогава фондът приложи лимит на закупуване на актива от 200 хил. на 47 000. Но те се изтарикатиха и смениха бизнес плановете и казаха. На нас не ни трябват две Х6, а 20 АТВ-та. И какво се получите си вдигнаха размера на субсидията.
Това беше през период на нелепото правителство, което бе малко над година, като имаше пълна атрофия на всички институции и некадърно управление на фондовете.

Програма „Конскурентнопособност“ най-малко се използва в западналите райони, където има най-голяма нужда от нея.
Да това е един от приоритетите 2014-2020. В момента, ако искаш твоя проект да получи повече точки и да има по-голям шанс да успее, те задължават да се ангажираш с определен брой хора и работни места. Но да ги назначиш реално, защото това се контролира.
Ако в стария период бе от общ характер, тоест да кажа, че ще ангажирам 20, но никога да не ги взема, сега, след като ги назнача, аз трябва да ги съхраня като бройка за периода на мониторинга, който е от 3 до 5 години след изпълнението на проекта. Приотитизира се като цяло северен централен район. Тук според мен има парадокс, защото “Конкурентноспособност“ е насочена основно за производствени предприятия с история, тоест вече действащи. Така например се дава предимство на предприятие- например в Монтанско, и в същото време да е високотехнологично. Колко такива предприятия има там?

Тоест, отпусканите средства са обвързани с наемането на работници.
Човешкият капацитет и хората е голям проблем. В Северозападна България основната им професия е да взимат помощи. Не можеш да ги накараш да работят. Големи предприятия не могат да си намерят хора за обикновена работа, а какво говорим за високотехнологични.

Как могат хората да се свържат с вас, ако желаят да намерят финансиране за свой проект?
В Харманли работим в партньорство с Наталия Пачеманова, която има доказан опит по разработването и управлението на няколко мащабни проекти в област Хасково. Консултантският й офис се намира в центъра на града, от страната на бар „Кристал”.