Имената на селищата в община Харманли, произход и значение

Определящ фактор в стопанския и духовен живот на селищата в харманлийска община е река Марица. Знае се какво огромно значение за живота на хората имат реките и водата. Това е едно от жизненоважните условия за нормалния живот на човека – плодородни земи и вода за ежедневието.
Река Марица протича през териториите на три държави – България, Турция и Гърция. Тя „трасира“ в голяма степен пътя Цариград – София – Европа. Стопанското значение на реката е изключително за територията на нашата община. Такъв е и символът, който е вграден в герба на града. Слънцето и двете реки са всичкото стойностно и непреходно за живота на хората по тези места. Сега нека си представим как би изглеждал живота ни без тях. Нямаше да го има Пътя, по който Светът минава през Харманли (перифраза по Г. Стоев), нямаше да го има Дефилето, нямаше да се радваме на топлия почти Средиземноморски климат, Пътят на коприната щеше да е на друго място, всичко, което произвеждаме по нашите земи, можеше да го няма.
Потвърждение за това, че сме кръстопътно място в пределите на Балкански полуостров е и другата важна пътна артерия – старият римски друм Виа Диагоналис, има същата посока: Азия – Европа.
Всичко това говори за динамика в живота на хората по тези земи. И лошите и добрите неща намират арена тук, на това място. Ще спомена две от най – важните битки за съществуването на Втората българска държава – битката при Клокотница и битката при Черномен, които се намират на около 40 км на запад и на юг от Харманли. И под покривалото на привидното южняшко спокойствие се усеща динамиката на физически и духовни сблъсъци и стълкновения.
Такъв е той, нашият роден край!
Такива са и хората, живеещи тук!

Общината се състои от общо 25 селища, 11, от които са от лявата страна река Марица в гънките на Сакар планина и 14 от лявата страна на реката в последните планински възвишения на Източните Родопи.

По принцип наименованията на селищата носят в себе си някакво трудова (Харманли, Коларово, Браница, Овчарово, Рогозиново), битова (Черепово) или природна характеристика в себе си (Поляново, Черна могила, Остър камък, Лешниково, Върбово, Орешец, Изворово), а някои носят имената или фамилиите на личности (Шишманово, Преславец, Богомил, Доситеево, Иваново, Дрипчево). Разнообразието в начините, по които са образувани имената на селищата в общината, се допълват от такива, които показват етническата принадлежност на населението им (Българин, Славяново). Извън обсега на имената на посочените селища остават с. Бисер, с. Надежден, с. Болярски извор и с. Смирненци.
Село Бисер до 1906 г. е било известно като с.Инджели. Засвидетелствано е в турските архивни до кументи от 1590 г. като с. Индже Юсуф, а до 1903 г. населението е било изцяло турско. През тази година турците се изселват в пределите на тогавашната турска държава, а на тяхно място се заселват българи от околните села и от Одринско и Дедеагач. Спекулациите с името на селото, според мене, идват от особеностите на Източните български говори, които са склонни към редукцията на някои от гласните звукове: О в У и Е в И. В турския език се срещат две думи с почти еднакъв звуков строеж:
– индже – тънък, строен;
– инджи – бисер, маргарит;
Споменатата редукция, допускам, е оказала влияние върху избора на ново име на селото, защото „индже“ много лесно е станало „инджи“, пък и заселниците са били новодошли българи, които, вероятно, не са били много наясно със значението на тези думи. Така, според мене, се е стигнало до новото име на селото, дадено му през 1906 г.
Новото име на село Надежден е от 1905 г. и то няма никаква връзка със старото име на селото – Хаджи Хюсеин махле. Остава загадка какви са били мотивите да се предложи и одобри новото име, което звучи много оптимистично.
Старото име на село Болярски извор е Бей бунар. Преводът е почти буквален. Преименувано е през 1906 г.

Името на село Смирненци е било Топрак махле. След Освобождението е прекръстено Нова махала, а през месец януари 1950 г. му е дадено името Смирненци. Няма изложени обяснения и мотиви за случилото се, сигурно обаче е имало мотивационно писмо, където има съответните обяснения. Една възможна хипотеза е новозаселили се българи след Освобождението от гр. Смирна (дн. Измир, Турция). Но това е само хипотеза.

Интересно и неправилно е масовото предположение на името на село Черепово. То произлиза от старата българска дума черепъ или чирепъ*, която означава глинен съд или парчета от него, т.е. името на селището не бива да се отъждествява със съвременното и единствено значение на думата – костната обвивка на мозъка, чието звучене е доста нелицеприятно и може да предизвика зловещи асоциации.
Село Дрипчево е другото селище в общината, чието име изисква допълнителни разяснения. Първият заселник на днешното място на селото е бил дядо Дрипчо. От неговото лично име произлиза названието на селото.
* Н.Геров. Речник на българския език, т.5
През 1905 – 1907 г. са сменени имената на повечето селища в новоосвободената държава. Промяната е станала главно чрез буквален превод на старите турски имена с нови български. Това се е случило и в община Харманли.
А. Буквален превод
с. Сиври кая – с. Остър камък
с. Оваджик – с. Поляново
с. Хасърлии – с. Рогозиново
с. Пандъклии – с. Лешниково
с. Козлуджа – с. Орешец
с. Соргунлии – с. Върбово
с. Арабаджи кьой – с. Коларово
с. Коюнлии – с. Овчарово
с. Кара тепе – с. Черна могила
с. Гюдюлери – с. Черепово
Б. Преведени по смисъл
с. Бей бунар – с. Болярски извор
с. Теке – с. Богомил
с. Бонарчево – с. Изворово
с. Инджелии – с. Бисер
В. Предложени нови имена
с. Кьося кьой – с. Преславец
с. Юнусча – с. Иваново
с. Хаджи Хюсеин махле – с. Надежден
с. Топрак махле – с. Смирненци
с. Корашлии – с. Славяново
с. Сюля кьой – с. Доситеево
с. Сюлеменчево – с. Българин
с. Хаса бас – с. Шишманово
с. Селихлер – с. Браница
Г. Непроменени
гр. Харманли
с. Дрипчево
Както се вижда от приложения списък повечето от имената на селищата са образувани от съществително име и наставка. Най-продуктивни се оказват наставките -ово и -ево. Другите използвани наставки са: -ец, -ци, -ли и т.н. Имената на няколко селища са образувани от съществителни собствени (Богомил) или съществителни нарицателни – Българин, Бисер. Три от селищата имат двуимени названия – Болярски извор, Остър камък и Черна могила. Композицията е проста: прилагателно плюс съществително име.

Изкушен съм от желанието да покажа чрез броя на населението в селищата на общината огромните промени, които са резултат от новите политически и икономически условия, настъпили в живота на хората през миналия век. Ето таблицата:
Не знам дали е нужен коментар. Ние, които бяхме свидетели на промените, знаем причините, довели до този срив. Те са основно две: окрупняването на земеделските земи, което отдалечи хората от тяхната собственост и индустриализацията на страната, която се нуждаеше от кадри. Всички млади хора тогава напуснаха родните места и се насочиха към градовете да търсят своята реализация. Това беше първата миграционна вълна. След нея последва втора, която засегна не само селата, но и малките градове. Посоката беше ясна – големите градове на страната.

Политическите промени (1989 г. ) и новият обществен климат дадоха възможност на много хора да напуснат страната и да търсят по-добри условия за живот и реализация в чужбина.
Това са фактите, които не се нуждаят от многостранно обяснение.
Тъжно, но факт!
Един проблем, който не искам да подмина, е топонимията.* От освобождението на България от турско робство изминаха повече от 140 години, а имената на местностите си остават същите. Не е ли време общинската администрация да предприеме мерки за промяна, която да освежи имената на местностите с нови български имена.

*Дял от езикознанието, който се занимава с проучване на произхода и значението на местните (географски) имена.