Хелоуин, Денят на будителя или и двете

Акценти

• Вестник Сакарнюз, брой 42/73, 27 3-9 ноември 2017

Свързани публикации

• Делчо Тодоров платил репарации на Гърция, но е екзекутиран от комунистите 0 10.фев.
• Информационна среща с представители на уязвими групи в Свиленград 0 22.юни
• Лекари източвали НЗОК с фалшиви ТЕЛК решения, седмицата 28 август – 3 септември 0 04.сеп.

Хелоуин отмина, след него и Денят на народните будители, а дебатите кой празник е по-важен не стихват.
Докато първият се организира спонтанно, то за втория важат правилата за строгия протокол. Всъщност и двата празника си имат своите достойнства, а настроенията, които пораждат, са коренно различни.
Поводът за възникването на българския празник е желанието на следосвобожденска България да изрази уважението си към представителите на родното Възраждане, довели до суверенитета на страната ни. Сред героите, чиято памет честваме и до днес, са Христо Ботев, Васил Левски, Стефан Караджа, Любен Каравелов, свети Йоан Рилски, Петър Парчевич, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов и много други.
Хелоуин се отбелязва на 31 октомври срещу 1 ноември, който свързваме с култовата фраза „сладкиш или номер“, фенери от тикви и страшни костюми. У нас няма традиция да се обикаля от къща на къща, но пък с всяка изминала година се увеличава броят на организираните около Хелоуин събития. В почти всяко заведение се вихри парти с костюми, като за най-красивите и най-страшните има специални награди.
Та сега се чуди човек какъв е проблемът на някои хора с този Хелоуин. Не бил български празник! Ако някой не е разбрал все още – за добро или за лошо живеем в свят, който вече години наред се глобализира, къде успешно, къде не. Дали е хубав, или не този процес никой не ни пита.
Около нас има супермаркети, мобилните оператори, банки. Ползваме интернет, фейсбук, инстаграм, коментираме, качваме снимки и видео. Те имат общо с българските традиции точно толкова, колкото и Хелоуин. Не можем да се възползваме само от приятните ни ефекти от глобализацията, а неприятните според нас да заклеймяваме.

Няма да помогнем да се съхрани така наречената „българщина“, като върнем времето назад.
И какво въобще означава „българщина“ също е важно да се помисли, защото старите български обичаи са включвали всякакви карнавални обреди със страшни кукерски маски и деца, които обикалят, за да им дават сушени плодове и ябълки. Това като че ли не го виждаме сега.
В Харманли за Деня на будителите имаше изложба за Нестор Марков. Деца от 5 до 7 глас стояха прави около 40 минути, докато професор срещу тях в академичен стил говори пространно за живота на този просветен деятел и будител. Накрая някои от децата се измориха и седнаха на пода. Наложи се кураторът деликатно да предложи децата все пак да разгледат изложбата.
На другия ден в читалището бе организирано Зомби зумба парти, където децата се забавляваха искрено.
Има ли смисъл да ги питаме кой празник им е допаднал повече?