Хасковски психолог участва на световен конгрес в Китай
5 минути
Хасковски психолог участва на световен конгрес в Китай
Хасковският психолог Георги Станков беше българският представител на Световния конгрес за туризъм за възрастни в Китай, който продължи от 24 до 26 май. Той не за първи път се включва във форуми, посветени на възрастните. Участвал е в тематични конференции във Полша, Франция, Словакия и други страни.
Георги Станков отговори на няколко въпроса на „Сакарнюз“.
Господин Станков, коя част на Китай посетихте и какво точно се случи там?
Бяхме в Йентай, град с население колкото България, който се намира в провинция Шандон, на брега на Жълто море. Китайското крайбрежие е най-развитата част на страната и попаднах на място, в което се живее изключително динамично и постоянно се прави нещо ново, и то в гигантски мащаб. А поводът да бъда там беше участието ми в The World Senior Tourism Congress – Световния конгрес за туризъм за възрастни. Това е инициатива за развитие на туристически услуги за хора от третата възраст и за среща на всички заинтересовани страни в този процес.
С какво участвахте на конгреса?
Изнесох презентация на тема „Изисквания за развиване на туризма за възрастни” и в нея представих резултатите от свое теренно изследване и работата ми с фокус група от възрастни хора от Хасково. Участвах и в няколко дискусионни панела.
Как един психолог се свързва с темата за туризма?
Все пак туризмът е интердисциплинарно поле. В него намират пресечни точки маркентингът, рекламата, логистиката, мениджмънтът, културата и историята, опазването на околната среда и разбира се психологията. Целта на психологията е да помага на хората и на обществата да живеят по-добре. В Западния свят наричаме това по-добро качество на живот. То се постига по различни начини, чрез съчетаване на различни фактори – физическо здраве, душевно здраве, интелектуални стимули, поддържане на активен начин на живот, социални контакти. Китайците го казаха по-просто и ясно: искаме да създадем условия възрастните хора да бъдат щастливи. Ето тук психологията е полезна на туристическия бранш, защото има инструменти да изследва предпочитанията, ценностите и нагласите на хората и така да помага на бранша да предлага по-добри услуги и продукти. Отделно от това, психологията може да измерва ефекта от туристическия продукт. Има много емпирични изследвания, които сочат, че когато хората пътешестват, посещават нови места, научават нови и интересни факти, те са и по-доволни от живота си. Ето как психологията намира своите допирни точки с туризма. Още по-интересно беше за мен обаче, да „кръстосам” тези теми с темата за възрастните хора. Има въпроси, чиито отговори в България тепърва ще търсим. Какъв туризъм може да има за възрастните хора? Как трябва да се предлагат дестинации, места за посещение, какви специфики има в тази ниша, какви са изискванията на възрастните хора, когато пътуват и посещават различни места? Защото нали не можем да си представим, че нещо, което е подходящо и достъпно за човек на 25 или 45 години, ще е достъпно и удобно за човек на 75 години? Това отваря съвсем нова ниша, когато говорим за туризъм.
Но реално много малко възрастни хора се отдават на туризъм и пътуване за удоволствие.
В България са малко, наистина, но в световен мащаб не е така. Средният пенсионер от развита западна страна все пак може да си позволи два пъти годишно няколкодневна екскурзия в така наречения low cost season. И в България е време да се обърнем към възрастните хора и да мислим какво можем да им предложим – не само в туризма, а във всеки аспект на живота, съобразно техните потребности и възможности. Имайте предвид, че броят на възрастните хора расте и в България, и в Европа. Заради увеличената продължителност на живота, относителният дял на възрастните хора става по-голям, а това създава различни предизвикателства: от това как ще се намерят средства за пенсии, до това какво могат да правят възрастните хора през свободното си време. Затова в глобален мащаб все повече се развиват услугите за възрастни хора. Това се нарича „сребърна икономика.” България няма да остане извън общата тенденция, задачата е да управляваме нещата, а да не чакаме да се случват случайно или на парче.
