Харманлийци: „Този ОУП не може да бъде нашият план за развитие“

Общият устройствени план (ОУП) на Харманли е направен повърхностно и не е съобразен с възможностите за реализация на инвестиционнитe намерения на общината. Това е основен документ, определящ развитието на териториите в определен времеви хоризонт. Поради тази причина, на него трябва да се обърне особено внимание и да се следи за качеството и реализуемостта на заложените предвиждания. Това не може да се каже за предложения проект, който страда от сериозни недостатъци. Такова е заключението на гражданите от общината и на експерти в различни сфери. Те са констатирали, че при правенето му не е взето мнението на широка част от местната общност, на местния бизнес, а бъдещите планове, заложени в ОУП, са меко казано нереализуеми.

Може би най-фрапиращият факт в потвърждение на това, е, че задачата е изработена с голямо недоглеждане, защото в още в началото

на обяснителната записка е оставено името на друга община (Съединение), вместо на тази, за която би трябвало да се отнася (Харманли).

При нея се откриват редица пропуски, което е недопустимо, предвид важността на тези планове. Пропуснати са основни сектори в развитието на местното земеделие и производство. Няма нищо споменато за насърчаване на отглеждането на сусам и производството на тахан, за които територията е изключително подходяща, Само през последните 10 години тук са създадени над 7 000 декара нови лозя, няколко винарни, но това не е упоменато в документа.
Никъде в него не е отбелязано, че тук има МИГ, която подпомага местните фирми.
В същото време авторите предвиждат създаване на нови кооперации, което не се приема добре на този етап в общината
В документа е предвидено развитие на нови промишлени зони, без да става ясно как ще се използват вече съществуващите, но занемарени такива. Избира се по-лесният, но нерентабилен вариант, при който се урбанизират нови територии, вместо да се наблегне на обновяването и допълването с функции на вече съществуващите.
В точката „Предвиждания на плана за развитие на културната инфраструктура“ са описани ремонти на читалища, обзавеждане и сформиране на кръжоци, които интервенции не са предмет на ОУП, а на инвестиционното проектиране и секторните програми за развитие. Същевременно са пропуснати разсъжденията за изграждане на културни маршрути, свързващи отделните обекти в общината и тези, намиращи се в рамките на съседните общини.
Няма спомената връзка между предвижданията на плана и плановете за развитие на АПИ и НКЖИ, дори и 5-годишните. Така не става ясно как ще се развиват транспортната инфраструктура и инженерните мрежи и съоръжения във времето на действие на плана, т.е. – до 2034 г.
В изследването на екологичните характеристики на община Харманли е наблегнато единствено на водите, а останалите елементи (въздух, почви, радиационна обстановка, рискове от природни бедствия и аварии и т.н.) са неглижирани или въобще не се споменават.
Не се споменава за натовареният трафик на МПС, които минават през центъра на града и отравят въздуха. Никъде не виждаме как това се отразява на здравето на хората.

Най-големият проблем за града, натовареността на уличното
движение и паркирането, не се намерило място в обемистия
документ.

Важно е да се спомене, че планът трябва да се отнася за общината, а не само за град Харманли и поради тази причина, е необходимо да се направи баланс на територията на цялата община, какъвто не е приложен към момента.
Според съставителите районното влияние на община Харманли към съседните ще нараства, след реализацията на общински селскостопански хъб (ОСС-ХЪБ), тип – елитна селскостопанска борса, изградена в партньорство (сдружение) със съседните й общини – Симеоновград, Тополовград, Любимец, Маджарово и Стамболово.
По нататък се отбелязва „В регионален аспект зоната на влияние на Харманли обобщаваме в тезите:
В транспортните връзки на общината към териториите на съседните й общини от областта и региона главна роля ще играят трасетата на АМ „Марица” и националната жп линия – І София – Истанбул;
– осъществявайки прогнозите, залегнали в ОУП, Община Харманли ще осигури възможност за избор на работни мест,а разкрити в предвижданите нови зони за промишленост, търговия и за интерминал (транспортен) на жителите от населените й места и на тези от съседните й общини.“
Авторите не знаят, че до Димитровград се изграждат два завода, които ще „глътнат“ няколко хиляди работници. Това е само на 20 минути път от Харманли.
Според тях повишаване на възможностите за развиване на бизнес от едри, средни и дребни предприемачи и в селското стопанство ще създаде благоприятни условия на приходящите нови заселници за обитаване, на база раздвижване пазара на недвижими имоти, в т.ч. на търсещите „луксозно обитаване – къща с двор” „вила с двор” разположени в екологично чиста и примамлива природна среда с добра транспортна възможност за ползване на близко стоящите морски курорти в Турция, Гърция и българските национални курорти – предлагащи летен и зимен туризъм. Те са на над 180 километра от тук и едва ли някой ще спи в Харманли, а ще кара ски на Пампорово, или ще плува на Бяло или Мраморно мора.
Това „транснационално влияние“ би могло да се постигне при далеч по-големи общини и е неприложимо като концепция за конкретната територия.
Авторите поддържат и друга идея. Според тях осигуряването с високо квалифицирани кадри (бъдещи) на предвижданите нови промишлено-търговски зони и др. обекти ще е от държавите на ЕС, страната и областта, където дела на безработните младежи с висше образование е висок. Като се има предвид, че икономическото развитие на страната е много по-бавно от това на страните от ЕС, а заплащането е най-ниското, трудно е да си представи човек, че инженер от Чехия или търговец от Италия ще дойде да прави бизнес тук.
Съставителите отбелязват, че водоснабдителната система на община Харманли е отворена, като в определени свои части се обменят водни количества със съседните общини – Любимец, Свиленград, Симеоновград. Защо авторите не са обърнали внимание, че край село Изворово има голям язовир, от който може да се взема вода и да се водоснабдяват селата от Сакар. Това ще бъде по-евтино от сегашния начин, при който вода във високите села се докарва от помпените станции край Марица, които са в ниското.
В заключение може да се допълни, че екипът, разработващ ОУП на община Харманли, явно не прави съществена разлика между различните видове планови документи, смисъла им и критериите за тяхното изработване. Цялата обяснителна записка прилича по-скоро на Общински план за развитие или някаква стратегия, но не и на текстова част към ОУП.

Единствено от сдружение „Бизнесът за
Харманли“ реагираха и внесоха предложения да промени.

Още в самото си начало текстовата записка започва с оправдания, свързани с трудностите при набавянето на изходните данни и коментари относно законово установените такси за снабдяване с някои от тях, което е факт, но подобни разсъждения нямат място в плана.

Ръководител на комплексен ТСУ екип и работа по градоустройство, икономика и прогнози – д.арх.и д.ик. Николай Николов.
Инж. Захари Донев, инж. Захари Донев, доц. д-р ландш.арх.Емил Галев, арх. д-р Тодор Михайлов, икон. и юрист Костадин Шумантов, арх. Росица Михайлова, инж. Любомир Георгиев, инж. Райничка Дамянова, инж. Емилия Идакиева, инж.Невена Ефремова, инж..Цветан Йотов, икон. Д-р Атанас Сарийски, арх. Лидия Кръстева, Валентин Вълчанов, Ива Кочева, д-р д-р Добринка Иванова, Красимир Николоварх. Лидия Кръстева, доц. д-р Симеон Симеонов