Харманлийската театрална школа е оставила сериозни следи в националната

Харманли е град, богат на театрални традиции, като се започне още от по-миналия век. Тук, на местна сцена, са се играли много постановки, но разцвет театралното дело получава около 50 -60-те години, когато към национална сцена тръгват такива артисти, станали в последствие емблематични фигури. Първа бе Йорданка Кузманова, след нея са Живко Гарванов, Стоян Стоев, Димитър Милушев, Димитър Хаджиянев, Нина Коларова. Режисьорските имена са две: Иван Добчев и Петър Александров. По- известен е първият.
По времето на комунизма за един период първи секретар на БКП в града бе Ангел Стоев, брат на артиста Стоян Стоев. Другарят Стоев, както го наричаха хората, се отличаваше от партийните си другари с по-голям и интелект, и привързаност към изкуството. Винаги намираше общ език с творците и им помагаше. С негово съдействие софийски театри редовно посещаваха града.
Една от най-известните актриси, започнала от Харманли и преминала през Хасково, е Пепа Николова – майтапчийка, която не цепи басма на никого, станала всенародна любимка с ролята си на мургавелката Джалма в култовия партизански сериал “На всеки километър”. Тогава тръгва жилавата клюка, че Пепа наистина е циганка – нищо, че е белолика и с естествено руса коса. Майка й Райна обаче хич не понасяла ромите, а лудетината Пепа се превръща в техен национален герой. Истината е, че родената в Харманли актриса е тракийка и много се гордее с корена си, който е от селото на Капитан Петко войвода – Доган Хисар, обявило се още навремето за република. Тя участва в десетки телевизионни и театрални постановки, като Вражалец, Свекърва, Кабаре, Сако от велур, Женско царство, Самодивско хоро, Няма нищо по-хубаво от лошото време, Оцеола, Войната на таралежите.
Пепа Николова до края на живота си остана харманлийка. Тя също като Ж. Гарванов тук се чувстваше най-добре сред своите приятели и с тях говореше на местния диалект.
Живко Гарванов, или бат` Живо, както му викаха харманлийци, си идваше всяко лято в Харманли, срещаше се с приятели и срещите му винаги се превръщаха в празник за компанията. Участвал е в 25 телевизионни и театрални постановки от 1965 до смъртта си. Ето някои от тях: Неспокоен дом (1965), Ешелоните на смъртта (1986), Нощем по покривите (1988), Най-тежкият грях (1982), Куче в чекмедже (1982) .
Йорданка Кузманова е живяла в детството си в Харманли, преди да отиде в София. Тя винаги си спомня с умиление за родния край. На тържествената сесия на ОбС на 2 май бе удостоена със званието ,,Почетен гражданин” на Харманли.
Завършила актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, а след това е специализирала е в Париж. Нейното красиво лице зрителите могат да го видят в десетки филми. Някои от тях са Дами канят – (1980), Двойникът – (1980), Година от понеделници – (1977), Самодивско хоро – (1976)
Стоян Стоев е завършил актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1965 и играеше в театъра на Народната армия. Дебютът му е през 1976 г., във филма “Апостолите”. Участвал в повече от 20 игрални и телевизионни продукции. Дебютът му в киното е през 1976 г. с ролята на Захари Стоянов във филма Апостоли. Участва в Бон шанс, инспекторе! – (1983) Опасен чар – (1984), Борис Първи: Покръстването и Слово за буквите – (1985) Йосиф и Мария – (1995), Хотел Централ – (1983).
Режисьорът Иван Добчев е създал повече от 100 постановки за драматичен театър, телевизионен театър (виж още на страница 2).
И. Добчев в момента преподава режисура и актьорско майсторство в Националната театрална Академия, София.
Създател, режисьор и сценограф в Театрална работилница СФУМАТО. Работи в Националния театър “Иван Вазов” – Й.Радичков, Г. Бюхнер, С. Бекет, Х. Мюлер.

Малко история

През 50 -60-те години от Харманли към национална сцена тръгват такива артисти, станали в последствие големи актьори. Малко по късно през 60-70-те години Харманли е имал самодеен театър. Той е поставял по три пиеси годишно, което си е един театрален сезон за мащабите на такъв град като нашия.
През последните години тук идват други театрални състави от страната, не само от София. Играли са свои постановки от Държавен музикално-драматичен театър – Кърджали, от Смолян са се представяли с ,,Великденско вино” от Константин Илиев .
Вече за пети път тук поставя свои постановки театър ,,Перпетум мобиле”, който в понеделник ни показа постановката ,,Златна мина” от Ст. Л. Костов. Този театър винаги е правил един театрален празник на харманлийска сцена. В него играеше и Пепа Николова, която е почетен гражданин на града. Община Харманли е генерален спонсор на постановката ,,Боряна” от Йордан Йовков. Тя даде средства за поставянето на тази пиеса. Името й е изписано на афиша. Това, което е много важно е, че канейки системно постановки в Харманли се култивира и театрална публика, която бе поизчезнала. Някак си тази публика се възпита и сега разполагаме с добра театрална публика.