Харманлиец осъди България в Страсбург, ще получи 4 000 €

Той в момента излежава доживотна присъда за  жестоки убийства

Харманлиецът  Митко Харакчиев, който излежава доживотна присъда, осъди България в Страсбург. В решение от 8 юли, по делото Харакчиев и Толумов срещу България (жалби № 15018/11 и 61199/12) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съдът) установява, че с условията, при които двама осъдени на доживотен затвор, единият без замяна, са държани в български затвор, нарушават чл. 3 (забрана за нечовешко и унизително отнасяне) и чл. 13 (право на ефективни правни средства за защита) от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ, Конвенцията).
Двамата жалбоподатели са били държани при строг режим, включващ изолация, лоша вентилация и хигиена, слабо осветление и отопление, некачествена храна и медицинско обслужване. ЕСПЧ не просто намира тези условия за нечовешки и унизителни, но и установява, че режимът на изолация, на който са били подложени Харакчиев и Толумов, е резултат от автоматичното прилагане на национални законови норми, уреждащи затворническият режим, а не от мерки за сигурност, провокирани от поведението на самите затворници.
Според съдиите, изолацията на затворници е мярка, която трябва да се прилага по сериозни съображения, свързани със сигурността, каквито в случая на жалбоподателите не са били налице, особено като се има предвид, че мерките са приложени незабавно след задържането им. В решението се припомня и практиката на съда, според която доживотният затвор не е в противоречие с правата по Член 3 от Конвенцията тогава, когато затворникът има перспектива за освобождаване или преразглеждане на присъдата му. Задържаният също така трябва да е наясно, какво трябва да постигне, за да се случи това.
Съдът не присъжда обезщетение на Митко Харакчиев за нарушението на чл. 3 във връзка с невъзможността да се търси намаляване на присъдата от доживотен затвор без замяна. ЕСПЧ приема, че самата констатация за наличието на нарушение представлява достатъчно справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които Харакчиев е претърпял. На всеки от двамата е присъдено обезщетение само за лошите условия в затвора – съответно 4000 евро за Харакчиев и 3000 евро за Толумов. За разходите по адвокатското възнаграждение на защитниците Михаил Екимджиев и Снежана Стефанова съдът предоставя 5600 евро.

Съдът в Страсбург установява още, че затворниците в ситуацията на Харакчиев и Толумов нямат ефективни средства за защита в националното законодателство що се отнася до условията, в които са държани. Сега наличните механизми (напр. възможността да се претендират по съдебен ред вреди), не са адекватно средство, тъй като те не биха довели до подобряване на самия затворнически режим.
ЕСПЧ посочва, че за прилагането на решението по това дело, българските власти следва да реформират – за предпочитане със законодателни средства – правната рамка на затворническия режим на лица, осъдени на доживотен затвор без замяна, тъй като настоящата законодателна рамка предвижда безогледното прилагане на строг режим и изолация за всички доживотни затворници.