Хари Папазян, арменецът, който избра да лекува българите

Д-р Хари Гарабед Папазян вече 52 години неуморно работи като лекар в Харманли. От 1963 година досега оказва помощ на футболисти. Лекувал е Христо Стоичков, Якимов, Шаламанов и други известни играчи.
На млади години се е увличал по изкуството. Отначало свирил на цигулка при Стефан Льондев, който му бил съсед. Стигнал до 4-та позиция на оркестъра на училище „Иван Вазов“, но спортът се оказал по силен. Играл футбол от 1963 година при треньора Живко Трифонов, а след това с друг – Слави Карамилев. Станали са пети в страната като градски отбор.

Когато е бил във Франция, участвал в аматьорска лига за купата на Де Гол.

Като дете известно време е бил в арменски колеж на пълен пансион, с преподаватели от Париж и Виена. Тодор Живков тогава затворил колежа и ги пратил в арменското училище. След това се е върнал в Харманли.
Хари Папазян е завършил Медицинска академия през 1956 – 62 година в Пловдив с добър успех. „След това имаше централно разпределение на завършилите, а докторите Стаматов и Касабов дойдоха в Пловдив и казаха, че ще ме вземат в Харманли“.
В отделението по хирургия нямало места и го пратили в село Доситеево. „Там бе бойното ми кръщение”, споделя докторът. Описва, че по това време там имало училище с деца, интелигенция, пълни къщи с челяд.
В Доситеево взел квартира на втория етаж в къщата на Тодор Димов – Мацола. В кабинета нямал нито медицинска сестра, нито акушерка, само един хигиенист. „Много трудно ми беше, защото бях откъснат от семейството си, от майчината гозба. Ядях вафли и бисквити, а вечер, като се прибирах, намирах чайника замръзнал на печката. В събота в хоремага имаше само пържени яйца, но аз си идвах при майка ми, да ми сготви. Имах един приятел, който ми даде цървули от неощавена кожа и така 14 км съм вървял пеша.
Осмянките ме спасиха от гладна смърт. На тях се събирах с агронома, учителя, интелигенцията един вид. На една дойде и попът. „Докторе, трябва да сключим договор с тебе”, ми вика той. Чудя се аз, а той на няколко пъти повтаря. Вдига ми наздраве и пак ми вика: „Грипна епидемия е, а нито един не си ми пратил“. Това бе една от смешните история в селото.“
През 1962 – 63 година се случила ужасна зима. Няколко месеца нямало връзка с града.
Една вечер при него отишли разтревожени хора и му казали, че жена ще ражда в домашна обстановка. Обадил се на д-р Димулски в Харманли и му казал да му пратят линейка, а той отговорил: „Хеликоптер не мога да ти пратя, не линейка“. Взел учебника за да прочете нещо, но си помислил какво ли ще си кажат хората, като ме видят с книгата. Тръгнал към къщата без никакъв опит, но се справил, хванал мъжко. „Станах баба – акушерка и ми по- дариха риза“, споделя той.

След това водил още няколко раждания, защото не можело да се ходи до града.

В селото имало и зъболекарски кабинет, но без зъболекар. Там с един керпеден вадил разклатените зъби.
Веднъж в село Доситеево за благодарност пациенти му подарили яре. После получил и други като подарък. Довел ги в Харманли, известно време ги отглеждал, а когато се появила болестта бруцелоза, ги махнал.
Когато д-р Брюхнер напуснал харманлийската болница, Хари Папазян започнал на негово място. Назначил го д-р Стаматов, завеждащ хирургическо отделение.
Започнал да се обучава и през 1968 година ходил в ИСУЛ – София, където придобил специалност хирургия.
Същата година заминал във Франция на специализация. Там го приели в знатно арменско семейство. То, както неговото, е било депортирано от Османската империя след геноцида над арменците през 1915 и 1916 г. Специализирал в Париж в болница „Кретей“, с ръководител професор Андре Жармен. Там видял как се развива съвременната хирургия, научил някои неща, които в България не са извършвали като сменяне на тазобедрени, на колянни стави. Той участвал в такива операции като асистирал. Там се правили всички видове операции, черепно, гръдни, коремни.
В Париж се срещнал с негови роднини, които били обущари, шивачи. Имало и ядрен физик, но него не можал да види. „Разбрах колко голям род имаме във Франция. Братовчедката ми шиеше дрехи, имаше работници. А обущарят е правил обувки на жената на Шах Пахлави. Имаха по няколко калфи и чираци.“
Във Франция се срещнал с политически емигранти от 1946 година – николапетковисти. По време на една операция анестезиоложката му казала, че пациентът е българин. Разговарял с него след това – инж. Петров, от врачанския край, бил човекът. Той му предложил да го води в ГФР, в хирургична клиника да работи. Не отишъл, защото шефът на милицията Иван Димов му е подписал да замине за Франция и да се върне.

Във Франция му предложили да работи в еврейска клиника, но не се съгласил.

От Франция донесъл подаръци на Иван Димов и д-р Стаматов.
Веднъж в Пловдив се запознал с един арменец от САЩ, който бил гост на проф. Хюзан Касабян. Попитал го от къде е, а Хари отговорил, че е от Харманли. Той попита от кое село е родът ми. Казах му от село Ченгелер, сега Сюгюрен в Турция. Оказа се, че и той е от там. След това му обясних кой е баща ми и се оказа, че той е бил приятел с него от детски години. Предложи ми да ме вземе на работа в Бостън, в голяма хирургична клиника, с 8 000 долара заплата.
“Уреди ми работата в САЩ, чак до вицепрезидента Хъмфри стигна, с адвокат в България говори. Още бях ерген, а той имаше дъщеря за женене. Но, за да замина, ми трябва разрешение от министъра на здравеопазването и от милицията. Бях при началника Иван Димов и му казах, а той ми отговори: „Не можем да ти забраним, но отидеш ли там, ставаш наш човек“. Казах му, че съм техен човек, възпитан в комунистически дух. Не отидох, останах си патриот в Харманли.”
През 1970-та, когато д-р Стаматов е бил главен лекар, е имало решение на Окръжния комитет на БКП д-р Папазян да оглави хирургията. Той отказал, от уважение към завеждащия хирургията по това време д-р Минчев.
Тогава в отделението имало 65 легла, 4 лекари хирурзи и анестезиолог – д-р Иван Тодоров.
Разказва за тежък случай, когато болен във вътрешно го лекували за болки в коляното, а излязъл перитонит. Пратил го при д-р Гелов в Хасково, а той го върнал с 10 вида лекарства. „Обадих му се, че го отварям и той дойде с частната си кола. Нямаше анестезиолог и с местна упойка го оперирах. 90 дни го лекувахме след това.
По-късно шефът на окръжна хирургия д-р Гелов му предложил да го вземе в Окръжната болница на работа и даже му издал заповед. „Как ще оставя жена ми, която е бременна?“. „И нея ще я вземем“, отговорил докторът.
Хари бил непреклонен и остава в Харманли.
“Лекувах бащата и майката на един от ЦК. Той каза: “Ти си партиен член. Ние такива като теб ги правим професори” и ме прати в ИСУЛ, София. От там ми казаха “Почвай да пишеш в списания.” Събрах материали, но се отказах да ставам професор.

Той участвал дейно в конгреси, изнасял доклади.

На един от тях не бил подготвен, защото правили реорганизация в отделението, та се наложило да търси алуминиева дограма и стъклени тухли.
На конгреса един от организаторите, проф. Димитров, като изслушал изказването му без да чете, предложил следващия конгрес по хирургия да се проведе в Харманли. Това става през 1987 г. и на него дошли професорски тела от всички големи болници. Използвали случая, за да отрежат лентата на хирургичния блок, „както Бойко Борисов сега реже ленти“, обяснява д-р Папазян.
Конгресът бил на тема „Казуистика в хирургията“, което означава извънредни случаи. На него се разглеждало случай с психично болна жена от с. Смирненци, която си забила нож в корема. „Като отидохме, червата й бяха пръснати в стаята. Спасихме я, но червата й от 7-8 метра останаха 1 метър и тя започна да страда от синдрома на късата чревна бримка, но жената оцеля“, обяснява докторът.
По използваемост на леглови фонд на сложност на оперативна дейност хаарманлийското хирургично отделение било на второ място в страната от ранга на общински болници. На национален конгрес през 1986 г. проф. Енев отбелязва този факт в доклада си.

Два пъти му предлагали да стане главен лекар на болница.

При единия имало стачка срещу д-р Николов, а следващият случай е, когато шеф е бил д-р Стаматов, когато от партийния комитет искали да го свалят. „На едно събрание, бяха 25 човека и ми казват: “Вече си назначен за главен лекар.” Аз започнах да хваля Стаматов, но те казаха, че той вече е свален. „Моето призвание е да вадя хората от гроба, какъв чиновник ще стана?“. Казаха ми, че това е партийно поръчение, но аз им отговорих, че ще си скъсам партийния билет и така поръчението ще отпадне.
Хари Папазян организира първия юбилей на футбола през 1971 г. за 70-годишнината от основаването на клуба. За него бяха дошли национални играчи от ЦСКА. „Поръчахме 500 медала в монетния двор и ги раздадохме за активна дейност. Христо Меранзов много ми помагаше.
За 25-годишнината БФС му дали награда за обществена дейност в спорта, станал и отличник на спортното строителство, защото в двора на болницата направили игрище. Участвали на работнически спартакиади, а женският отбор е бил на челни места в страната.