Характерът на семейство Братанови се отразява във визията и качеството на продуктите им

Акценти

• Вестник Харманлийски НОВИНИ, брой 17/651, година XIV, 28 април-5 май 2016

Свързани публикации

• Бай Демир на гурбет не сполучи, но опозна красивата Европа 0 07.ное.
• Потърпевш разказва битието си с бележки, залепени на кола 0 13.юли
• Броят прасетата по задните дворове 0 21.юли

Интервю с Мария Стоева, технолог във винарна „Братанов“. Тя е от Русе, на 27 години. Завършила е Бургундският университет в Дижон, с национална френска диплома за енолог.

Какво Ви привлече, за да се върнете в България и по-точно в Харманли?
След завършването ми реших, че българското винопроизводство има голям потенциал и исках да помогна за развитието му с опита, който натрупах във Франция. Веднага след завръщането си в България през октомври 2014 започнах работа в София, в търговския отдел на един от големите винопроизводители в страната. Целта ми беше да опозная добре български пазар. След това се запознах със семейство Братанови, които проявиха интерес към мен като енолог и с времето разбрах, че споделяме обща философия с тях за правене на вино, а именно респект към тероара и изразяване потенциала на гроздето във виното. Във винарната „Братанов“ ме привлече също и добре отглежданите лозя и потенциала на гроздето, което има тук в Южен Сакар.
С течение на времето от август 2015 г., от както съм тук, виждам, че всички от семейството са много сърцати и всеотдайни на винопроизводството хора, което за мен е важна предпоставка за спокойна работа. Това е и добра мотивация за добро развитие.

Казахте, че българското вино има потенциал, кога ща стане като френското?
Не можем да ги сравняваме в никакъв случай. Първата и основна разлика е тероара. Това е понятие, което е строго дефинирано във Франция и представлява съвкупността от климатични, микроклиматични, почвени и сортовите характеристики на даден регион, плюс намесата на човека, в отглеждането на гроздето. В този смисъл няма как един и същ сорт грозде да се прояви по еднакъв начин и в България, и във Франция.
Друга важна разлика е съхраняването на традициите във винопроизводтвото, там и у нас. По нашите земи вино се е правило 5000 години преди Христа, но за съжаление традициите ни са били прекъсвани от различни държавни режими. Докато винарстото във Франция е доста по-младо, но е било съхранено и развивано като поминъкът с течение на времето до ден днешен.
Според мен не трябва да се стремим да ги копираме. За мен като енолог е важно не да приложа знанията, придобити там едно към едно, а да ги адаптирам спрямо нашите условия. Това е и ключът към създаването на вина с характер и собствена идентичност. Би ми се искало традициите на винопроизводството да се развиват и съхраняват така, както и във Франция.

Какво липсва на българските вина, за да са търсени на световния пазар?
Първата стъпка е именно тази – прекъснати традиции, за да се наложи България, като винарска страна. Следващ етап е и финансовия ресурс за маркетинг и реклама, който в една държава като България е по-ограничен.

Смятате ли, че качеството не е дооценено достатъчно?
Не може да се отговори еднозначно, защото има много добре направени български вина с потенциал, със сортове грозда, отглеждани по нашите земи. В същото време има порочни практики, свързани с внос на вино от други държави и представяно за българско. Това опорочава идентичността на българските вина, защото започват да наподобява чуждестранни. По този начин българският консуматор не може да добие реална представа за характера на родните вина. Това рефлектира и върху износа, защото там хората не намират българската сортова идентичност.
В страната ни не се правят достатъчно изследвания за сеенето на подходящ сорт на правилните места.

Избройте пет причини, които да докажат, че българското вино има много добри качества и може да бъде търсено като такова?
Имаме интересни местни сортове. Типичен пример е тамянката, която става символ на избата. Във винарна „Братанови“ например вината се правят като гроздето се преработва и винифицира по възможно най-естествения технологичен път.
Другото предимство е вниманието, което се отделя на лозето, където се формира голяма част от виното.
Трето, Южен Сакар е много хубав район за развитие на червени вина. Ето защо с респект към който и да е тероар и минимална технологична намеса, може да се постигне качествено вино. Това е голямо преимущество.
Пето, земите ни са плодородни. С повече инвестиции в почвените анализи могат да се подберат най-подходящите места за даден сорт.

Кое е първото Ви вино, спечелило награда?
Младото мерло 2015, което излезе ноември, пожъна огромен успех и се продаде до последната бутилка. Реколта 2015 Шардоне Сюрли, което е без отлежаване в дъб и е с дива ферментация, започва да придобива популярност и много се харесва, защото тепърва излезе на пазара. Базовата серия „Симбиоза“ се открива от този сезон с нова визия и интересен вкус. Очаквам да бъде прието добре от консуматорите.

Освен младите вина, с какви други излизате на пазара?
След идването ми във винарната, направих няколко купажа в средния и високия клас червени вина, някои от които са вече на пазара, а други ще излязат до година, година и половина след подобаващо отлежаване в бутилка. В момента много търсено е вино купаж от мерло и сира 2013 година, с хармоничен вкус и приятни аромати в средния ценови клас ,достъпен за повече хора.

Кое отличава вашата винарна от другиге?
Първо това е минималната намеса на енологични продукти и грижата към гроздето. След това изявата на типични български сортове тамянка, мавруд, рубин. За мен е важно като енолог не само да направя вино от гроздето, което влиза във винарната, но да следа това, което идва от лозето, да подбера правилни момент за брането, да усетя регионалните особености, и да ги пресъздаде по -най добрият начин във виното. Мисля, че характерът на семейство Братанови се отразява във визията и качеството на продуктите им.