Градът на елхите част от дивия запад ли е?

Руска Георгиева
От Руска Георгиева юли 31, 2018 03:18

Градът на елхите част от дивия запад ли е?

Акценти

  • Закриха поделенията, няма ги и основните капиталовложители в местната икономика.

Свързани публикации

/фийчър/

Обезлюдените през пазарните дни кафенета…, липсата на редовни и удобни транспортни връзки красноречиво говорят за превръщането на Елхово в отшелническа атракция. Впечатленията се допълват от липсата на най-необходимото за човешките потребности на местата с най-голяма и редовна концентрация на хора. Чешма и тоалетна няма нито на автогарата, нито на жп гарата. За тези на зеленчуковия пазар пък има какво да се говори и желае, при факта, че в града има много безработни. Аэв другите населени места откриват работни позиции, бизнес въртят…

Грозна и плачевна бе гледката, на която се натъкнах отивайки на автогарата с намерението да пътувам до Ямбол. С очите си видях дългогодишна служителка, която бях свикнала да гледам на гишетата за билети как мете пред входа на общественото заведение. На въпросът ми дали нямат чистачка отговори, че отдавна е такова положението им. Констатацията ми беше, че нито на гарата, нито на автогарата няма чешма за питейна вода, а някога имаше… Имаше и тоалетна. Общественото обходно място между двете днес е потънало в треволяци и бурени. Сградата на отдавна изоставената гара пък е превърната в произведение на съвременното европейско арт изкуство. С тоалетните на пазара се оправяше по своему пък екзотичната Пена. Освен с кенефите тя умее да се справя с метлата и със снахата, ако я сбара да шава много татък. За цирка и рекламата на пазарната тоалетна разказват още свидетели на шоуто.

Спомням си и друг фрапиращ случай на автогарата. Изпращайки майка си – инвалид с две патерици за Ямбол имах неприятната чест да видя как две анлоговорящи унгарки качваха огромния си пес в маршрутката. Наред с безпомощните старци в превозното средство пътуваха и малки деца. Провокирайки ги им вметнах, че трябва да заплатят билет за домашния си любимец. Те бяха готови на подобна жертва,ноо, шофьорът се засмя и каза, че не взима пари за животни. След продължителното посредничество в комуникацията между двете страни кучето бе настанено отпред, плътно до водача. Интересно какво би станало ,ако нещо по време на движение бе провокирало по някакъв начин поведението на животното. И това става по време, когато паралелно с това избиват животните в боляровска община заради чумата. Направо е необяснимо как огромни копои се разхождат из града. А там сега уж се забелязват и някакви активисти по тия въпроси.

Много от чуждестранните туристи пристигат с домашните си любимци по родните ни курорти. Те плащат за нощувките им в елитни хотели. Из Слънчака освен половинките си като Ангела за каишки водят и кучета. Правят си селфита с питони, крокодили, котки, кучета и прочие. На тях обаче никой не им иска документи за ветиринарен контрол. За това пък на рецепцията на Пампорово ми поискаха чинийка за животинката си. Редом с това кученце имах удоволствието в продължение на месеци да се срещам с поуляризираната с кучешките каишки двойка ,която заработваше там като сервитьори. Част от тези туристи обаче решават да се запознаят и с атракциите на нашенско. Те гастролират из града ни без санитарни проверки и контрол. Зная и какво ми беше разказвал неотдавна Киро – шофьорът на тополоврадската маршрутка .Той транспортира пенсионери и болни. За да не вървят спира там, където им е удобно. Къде за лекарства, къде за друго. За да си подпомогнат за скромните доходи те си купуват прасенца, пиленца от пазара в Елхово. Човекът ги съжалява и качва и тях. Родителите ми са родом от странджанско и сакарско. Като тяхно дете, живеещо между двете планини аз се питам не са ли гробницата на Бастет в Странджа и дворецът на Дронгилон в Сакар достатъчно привлекателни за инвестиции от туризма. Стоейки и размишлявайки човек се пита това някогашното Елхово ли е. Градът на елхите, за който старите фризьорки и шивачки ми разказваха по време на интервюта. Те на дълго и широко ми обясняваха за роклите и прическите, които правили за жените на военните. Но, тях отдавна ги няма. Закриха поделенията, няма ги и основните капиталовложители в местната икономика. Затова пък се носят слухове за умишлено обезлюдяване на този край и заселването му с имигранти. Дали е в Европа или част от дивия запад градът край водите на Тунджа и елхите нека местните му люде решат.

Руска Георгиева
От Руска Георгиева юли 31, 2018 03:18
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.