Градът на елхите част от дивия запад ли е?

Акценти

• Закриха поделенията, няма ги и основните капиталовложители в местната икономика.

Свързани публикации

• Изтича срокът за одобрение на приемни родители 0 20.дек.
• Борците в Елхово тренират до бежанците 0 03.окт.
• Социалдемократи подготвят законодателно предложение в защита на бащинството 0 22.мар.

/фийчър/

Обезлюдените през пазарните дни кафенета…, липсата на редовни и удобни транспортни връзки красноречиво говорят за превръщането на Елхово в отшелническа атракция. Впечатленията се допълват от липсата на най-необходимото за човешките потребности на местата с най-голяма и редовна концентрация на хора. Чешма и тоалетна няма нито на автогарата, нито на жп гарата. За тези на зеленчуковия пазар пък има какво да се говори и желае, при факта, че в града има много безработни. Аэв другите населени места откриват работни позиции, бизнес въртят…

Грозна и плачевна бе гледката, на която се натъкнах отивайки на автогарата с намерението да пътувам до Ямбол. С очите си видях дългогодишна служителка, която бях свикнала да гледам на гишетата за билети как мете пред входа на общественото заведение. На въпросът ми дали нямат чистачка отговори, че отдавна е такова положението им. Констатацията ми беше, че нито на гарата, нито на автогарата няма чешма за питейна вода, а някога имаше… Имаше и тоалетна. Общественото обходно място между двете днес е потънало в треволяци и бурени. Сградата на отдавна изоставената гара пък е превърната в произведение на съвременното европейско арт изкуство. С тоалетните на пазара се оправяше по своему пък екзотичната Пена. Освен с кенефите тя умее да се справя с метлата и със снахата, ако я сбара да шава много татък. За цирка и рекламата на пазарната тоалетна разказват още свидетели на шоуто.

Спомням си и друг фрапиращ случай на автогарата. Изпращайки майка си – инвалид с две патерици за Ямбол имах неприятната чест да видя как две анлоговорящи унгарки качваха огромния си пес в маршрутката. Наред с безпомощните старци в превозното средство пътуваха и малки деца. Провокирайки ги им вметнах, че трябва да заплатят билет за домашния си любимец. Те бяха готови на подобна жертва,ноо, шофьорът се засмя и каза, че не взима пари за животни. След продължителното посредничество в комуникацията между двете страни кучето бе настанено отпред, плътно до водача. Интересно какво би станало ,ако нещо по време на движение бе провокирало по някакъв начин поведението на животното. И това става по време, когато паралелно с това избиват животните в боляровска община заради чумата. Направо е необяснимо как огромни копои се разхождат из града. А там сега уж се забелязват и някакви активисти по тия въпроси.

Много от чуждестранните туристи пристигат с домашните си любимци по родните ни курорти. Те плащат за нощувките им в елитни хотели. Из Слънчака освен половинките си като Ангела за каишки водят и кучета. Правят си селфита с питони, крокодили, котки, кучета и прочие. На тях обаче никой не им иска документи за ветиринарен контрол. За това пък на рецепцията на Пампорово ми поискаха чинийка за животинката си. Редом с това кученце имах удоволствието в продължение на месеци да се срещам с поуляризираната с кучешките каишки двойка ,която заработваше там като сервитьори. Част от тези туристи обаче решават да се запознаят и с атракциите на нашенско. Те гастролират из града ни без санитарни проверки и контрол. Зная и какво ми беше разказвал неотдавна Киро – шофьорът на тополоврадската маршрутка .Той транспортира пенсионери и болни. За да не вървят спира там, където им е удобно. Къде за лекарства, къде за друго. За да си подпомогнат за скромните доходи те си купуват прасенца, пиленца от пазара в Елхово. Човекът ги съжалява и качва и тях. Родителите ми са родом от странджанско и сакарско. Като тяхно дете, живеещо между двете планини аз се питам не са ли гробницата на Бастет в Странджа и дворецът на Дронгилон в Сакар достатъчно привлекателни за инвестиции от туризма. Стоейки и размишлявайки човек се пита това някогашното Елхово ли е. Градът на елхите, за който старите фризьорки и шивачки ми разказваха по време на интервюта. Те на дълго и широко ми обясняваха за роклите и прическите, които правили за жените на военните. Но, тях отдавна ги няма. Закриха поделенията, няма ги и основните капиталовложители в местната икономика. Затова пък се носят слухове за умишлено обезлюдяване на този край и заселването му с имигранти. Дали е в Европа или част от дивия запад градът край водите на Тунджа и елхите нека местните му люде решат.