Гита Русева: „И чуждите деца, като своите, заслужават любов“

Гита Русева е професионален приемен родител от 2015 година. До настоящия момент е полагала грижи в семейството си за 5 деца. Две от тях вече са при своето биологично семейство. Едно от децата е осиновено, четвъртото е дете със здравословни проблеми и приемната майка е полагала грижи за него пет месеца и половина. В момента то е в Дом за медико социални грижи за деца.
Госпожа Русева е на 51 години. Омъжена е има две дъщери и двама внука.

Гита, как разбра, че има такава приемна грижа?
Бяхме с дъщеря ми и съпруга ми в Хасково. Като си говорихме за децата, които се отглеждат в домовете, дъщеря ми сподели, че има такава въможност да се вземат деца и да се отглеждат вкъщи. Със съпруга ми го обсъждахме и решихме да вземем едно, а малката дъщеря, като научи, се зарадва, че ще става кака.
Потърсихме съдействие от Отдел “Закрила на детето” към “Социално подпомагане” в Харманли. Тук се срещнах с една служителка. Тя ми даде комплект документи, които да попълним. В тях трябваше задължително да отбележа за какво дете, пол, възраст, етническа принадлежност и здравословно състояние искам да полагам грижи. Заедно с проучването това продължи около 4 месеца. През това време ходих в Център за обществена подкрепа (ЦОП) – Хасково, където ме обучиха как да реагирам при различни ситуации при отглеждането на детето. Попълвахме тестове, участвах в ролеви игри, при които се създават различни житейски ситуации. Искаха да разберат как ще реагирам в различните случаи. След като мина обучението един ден бях извикана в “Социални грижи”, да си прочета доклада от проучването и обучението. Съгласих се с него и очаквах решението дали съм одобрена за професионален приемен родител.
След по-малко от месец пристигна заповедта на директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” – Хасково, че съм одобрена за професионален приеман родител.
Нямаше и месец и ми се обадиха, че има подходящо дете, за което мога да полагам грижи. То беше в Социалното в Харманли, на годинка и половина. Тук подписах граждански договор за отглеждане на детето и със съпруга си го отведохме в къщи.
Двете ми дъщери и внукът ми ни очакваха с нетърпение. Те бяха подготвили балони и други изненади за него. То беше много спокойно и се усмихваше. Изобщо не плака, веднага прие семейството като свое.
Нахранихме го, сложихме го да спи. Още на следващия ден записах детето на личен лекар. Извършихме му пълни изследвания за здравословното състояние. Според лекарите, детето се развиваше много добре и нямаше никакви здравословни проблеми.
То бързо свикна с играчките, които бяхме купили за него. Особено се привърза към гумено конче, с което искаше да спи.
След една седмица социалният работни посети дома ми, за да види как е малкият, добре ли се грижим за него. Той остана доволен.
Няколко месеца, след като полагах грижи, от Социалното ми звъннаха и ми казаха, че майката на детето иска да го види. Беше уговорена такава среща и на нея присъства социален работник от отдела. В началото детето плачеше, когато видя своята майка, но при другите срещи вече бе спокойно.
На първия рожден ден дойде отново дойде майка му и го празнувахме заедно. Тя бе закупила дрехи играчки, торта, сладки. Месец след това майката взе детето си в своето семейство. То остана при нас около 6 месеца.
В деня, в който пре-дадох детето на неговата майка, ми бе настанено друго дете.

На каква възраст бе то?
Второто дете бе на 3 дни. И то бе момче. И него двете ми дъщери и съпругът ми го приеха като свое. То остана около 6 месеца. И с него нямах никакви проблеми при отглеждането.
Третото дете бе момиченце, на 10 дни, от Дома на майката. За него полагах 8 месеца грижи. Осиновиха го.
Четвъртото бе на 11 дни, момче. От родилния дом го взех. До 3 месеца нямахме проблем и с него. След това започна често да боледува, а докторите казаха, че не мога аз да го гледам, че се изискват по-специални грижи за него.
В момента отглеждам пето дете. То е в къщи от началото на април. Развива се много добре.

Трудно ли се гледат подобни деца?
Не е трудно, а се изисква желание.

Как реши да отглеждаш деца?
Аз съм виждала с очите си как се отглеждат подобни деца в Домовете. Останах с впечатлението, че грижите, които полагат там за тях, не са добри. Не бяха добре облечени. Децата заслужават любов, а там те не я получаваха. Моите вече са големи, а аз съм способна да давам любов и грижи на малките деца.

Кое те накара да станеш приемен родител?
Обичам децата и искам да дам старт в живота на дете, което има нужда от помощ.

Какво би казала на тези, които се притесняват да бъдат приемни родители?
Те се притесняват да поемат отговорност, а тя е същата, като за собствено дете. Освен това аз не съм сама, зад мен стоят служили от “Социални грижи”, от ЦОП, личен лекар и семейството на детето.

Не ти ли се е искало да го задържиш повече.
Иска ми се, разбира се, както на своите деца да им видя първото зъбче, как прохожда, първите думи, които изрече.