Философията на живота през сребърната нишка на Валентина

Изложба под наслов „Сребърната нишка“ откри художничката Валентина Петрова. Тя е подредена в залата на Културния център на Харманли и повече от 100 картини, платна и стъклопис ще бъдат на разположение на ценителите на това изкуство един месец.
„Художниците не трябва много да говорят. Ако малко от малко сме били добри, с творбите сме казали каквото имаме“, каза развълнуваният творец по време на откриването. Сподели, че се намира в състояние средно между транс и шок, като майка, която току що е родила. „Това е моята първа изложба в България и по стечение на обстоятелствата реших да я направя в Харманли.“
Изявата е част от Коледно-Новогодишната програма на община Харманли. На нея присъстваха много граждани, а кметът Мария Киркова и заместничката й Валентина Димулска поздравиха авторката.
„Благодаря ви, че в трудните времена и в малкия град сте запазили жив интереса си към творчеството, към културата, към изкуството, към красотата на живота въобще. Между вас виждам съседи, приятели, хора който са дошли и заради мен, нещо, което съвсем ме трогва. Това е чест и всъщност това е, което ме вълнува много, освен комплиментите, които получих преди още да започна да говоря“, каза пред събралите се художничката.
За да се разберат картините на Валя,

човек трябва да я познава, да знае за характера й,

който е обусловен от нелекия й живот. Тя възприема по по-различен начин от другите света, обича природата и животните, ненавижда користните човешки отношения и онези в държавата, които не си вършат работата. Възхищава се на красотите на света, макар че според нея природата систематично се унищожава. Въпреки това Валя намира онези красиви неща, интерпретира ги по свой начин и ги изобразява в картините си.
Валя е живяла и работила 20 години в Италия. После се връща в България, но избира къща на село, самоизолира се от тривиалния живот с намерение да създаде уникален комплекс на изкуството в къщата си. Продължава с опитите си.
Сред творбите й има иконопис, правен според канона, който изисква да се работи с петте естествени материали в природата
На един от стъклописите й има изобразена бялата птица жар, много рядък вид паун. „Фениксът е символ на възраждането. Често си правя тази птица в най-различни фрески, защото ме зарежда. Ако не беше тази сила, нямаше да мога да оцелея в драматичния си живот“, признава тя.
В много от творбите човек може да види някои предмети в неестествени за тях цветове. Но Валя твърди, че ги е виждала. „При някоя изключително хубава лятна утрин, мъничко след изгрев слънце, всичките тези цветове ги има, че даже и повече.“
В една от картините й има изумрудено небе и средновековен кораб. Вдъхновила се за нея,  когато видяла международна религиозна процесия от млади хора, християни. Тя и кучето й били сами на плажа и в момента, в който се обърнала към небето, то се обагрило с такива цветове, които по нашите ширини не могат да се видят. Обяснява, че такъв цвят може да се наблюдава само по време на северното сияние, когато светлината е като течен огън.
Присъствието на кораба определя като „символ на свободата на човешкия дух, който се вслушва в повика на сърцето. Искаш да тръгнеш, опълчваш се против всякакви ограничения и страх и поемаш на някаква авантюра, която при всички  положения  направиш ли първата крачка, ще те доведе до нещо безкрайно красиво. То е винаги така, за всеки, който се е осмелил да направи това в живота си, да каже: „Излизам извън системата“. Тя вече го е сторила.
Това е усетил и скулпторът Тамер Халил, който я представи.

„Зад всичко това, зад всички тези платна, стои неспокойство и буден талант,

който властва над зрителя с нова сила и енергия”, каза той.
Валя рисува с релефна техника, възприета от американец. „Всъщност какво значения има каква техника използваш или в какъв стил рисуваш. Умишлено наблягам на така наречения стил „наив“. Той присъства в много от картините ми. Това е нещо детско. Предаваш нещо велико, но по един чист, детски начин“, описва причината защо цени този начин на изразяване.
Повечето от картините са правени в резултат на някакво вдъхновение, когато тя иска да изрази себе си, макар и на нея понякога да не й е ясно защо точно това иска да изрази.
За една от картините си е използвала снимка на НАСА от раждането на една супер нова звезда. При друга е изобразен мистичният ключ и гледайки го не знаеш къде е началото и къде е краят.
На друга творба са изобразени глухарчета от нейния двор. Фотографирала ги е в 5,00 часа сутринта, когато луната не се е скрила, а съзвездията все още се виждат. „Те бяха вълшебни, приказни, сами ми се обадиха. Направих им снимка и после като видях колко са красиви, нарисувах картината.“ Определя творбата си като силно енергийна, въздействаща, в същото време е омиротворяваща, сякаш те омагьосва,  хипнотизира. „Вълшебни са, те са символ на свободата и на подсъзнанието.“
Признава, че да се рисува върху стъкло с маслени бои е много трудно. Не знае друг да се осмелявал да го прави. Освен това има и риск, след като го сложиш на рамка или на друг носител, да изгубиш очарованието или онова, което  творецът е искал да предаде.
На друга картина се виждат част от индиански символи, които в момента изучава. „Реших и успях и съм много доволна, защото картините ми са силно концентрирани, имат силно излъчване и без да използваш разни трикове да задържиш концентрация и на  цвят, и на форма, и на всичко останало, за да може да въздейства и да бъде възприето.“ Така с дълги, понякога трудно разбираеми изречения се изразява тя, опитвайки се да приобщи зрителя към своята идея.