Ентусиасти

За някои изглежда странно големи мъже да играят заедно с деца, да се карат като деца, да се радват като деца и да изглеждат като деца. Това, което сближава волейболистите от Тополовград, е спортният им дух. Най-малките играчи са в шести клас, а най-големият е 60-годишният Петър Добрев – Старшия.
Щом пукне пролет и времето поотпусне групата ентусиасти се събира. Няма работа, няма ангажименти. Всичко остава на заден план. Някои дори изключват телефоните си. Волейболната мрежа се опъва, разбира се от най-малките и след кратка загрявка се оформят два отбора. Играта продължава до полумрак, докато още може да се види топката. Играе се много добър волейбол. Затова една топка издържа не повече от две седмици.
Хубавото е, че се играе не само за здраве. Тинейджърите се увличат от играта и усвояват това, което по-големите им показват. Така им остава по-малко време за цигари. За възрастните това е едно разтоварване. Когато гониш топката, забравяш всичко друго. Емоциите са неповторими. Представете си как Митко Сеизов и Старшия в продължение на десет минути спорят настръхнали един срещу друг дали топката е аут или не. Представете си как Старшия отправя упреци към четвъртокласника Тошко Борисов – рефер на стола, а малчуганът му казва: ,,Старши, гледай си играта, ти не си съдия!”
Понякога към по-големите се отправят упреци, че това е детски център и те нямат работа там. Но това не е проблем. Бай Петър Добрев идва с детето си на волейбол. Аз също.
В края на 2005г. се проведе турнир в спортната зала. Макар организиран спонтанно, бяха сформирани четири тима. Публиката, предимно от тинейджъри, създаваше изключителна атмосфера. Двубоите продължиха около три часа. В крайна сметка отборът на полицаите се оказа най-подготвен и с право зае първото място. Поради липса на играчи в отбора им бе включен и Старшия. Още след първите отигравания той се открои като лидер в отбора. Така заслужено той стъпи на почетната стълбица. И макар че оттогава изминаха повече от два месеца, той не спира да се перчи.
Иде пролет!