До Неа Ираклица

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, #31/160, 16 август – 5 септември 2019 г.

Свързани публикации

• Не всички депутати в областта са богати 0 22.фев.
• Три играни и три отложени мача в XVI кръг на ОГ – Хасково 0 02.апр.
• Арестуваха обирджии ограбили 11 000 евро 0 30.апр.

Пътуването ни към Маказа бе приятно, запълнено с надежда за добро прекарване на лятната почивка. Отивахме в Неа Ираклица, находяща се на около 15 км от Кавала, Гърция. Зад завоя изскача ГКПП „Маказа”. Формалностите по преминаването ни в другата страна бяха не повече от половин минута. Нав- лезнахме в съседната ни държава и веднага почувствах, че не сме в България. Пътят е път. Тунелите, представете си, осветени, от никъде течове или падащи предмети и отгоре на всичко телефонните апарати за ползване при аварии и спешни случаи са си по местата и не са окрадени и изпочупени. Скатовете около пътя – терасирани, с канавки за отводняване и чистота. Няма разхвърляни празни бутилки, торбички и тем подобни.
За магистрала платихме 1.90 евро. Караш си колата с максимум 130 км/ч., няма по пътя джигити и други простащини. Всичко е някак си спокойно.
Знаех, че отивам в район, чието население бе пострадало доста от нашите окупационни части и ми бе интересно да разбера как ще се отнесат към нас гърците /Явно промитият ми мозък е натъпкан с какви ли не глупости/.
Пристигнахме в Неа Ираклица около 14:00 ч. Застроено около малък залив, срещу остров Тасос, с население от около 1 000 жители. Въздухът мирише на море и горещо гръцко кафе. Виждаш само ново строителство, но не повече от три етажа /тъй наречените тризонети/ в малки спретнати дворчета. Навсякъде около теб цветя, палми и маслини. В далечината мержелее силуетът на остров Тасос.

Първата изненада за деня бе, че хазяйката ни е българка от
Димитровград.

Дошла преди около 15 години и се устроила тук. Тризонетът, които наехме, е за 100 евро на вечер и ни предлагаше пълни удобства за нас шестимата. След като се настанихме, аз хукнах за плажа, за да се потопя в Бяло море. То е близко до вилата.
По всички български медии по няколко пъти на ден се говори за нашето Черноморие, за къмпингуване, за глоби, за високи такси, за пари, за пари, за пари. А тук има табела за безплатен къмпинг. Плажът, разположен около красив залив, с изумрудена плитчина, в която със сигурност има „русалки”, представлява огромна плажна територия с дължина около 2 км. Част от нея е заета от шезлонгите на заведенията, като за ползването им се изисква консумация.
Не вярвах на очите си.
За чадър с по два шезлонга, стол и масичка може да консумираш едно фрапе с вода – плащаш 3.5 евро, за кока-кола – 2.5 евро, за обяд – голям бургер за 3.5 евро.
Водата е прекрасна. Чиста, бистра, без водорасли и медузи, краката ти не са изцапани с мазут, макар че в далечината, забулени в призрачната мараня, се виждат няколко платформи. Останалата част от плажа е за свободно плажуване.
Спасителят, за разлика от нашите по Черноморието, няма изразена мускулатура, а е нормално момче, което работи от 10:30 до 17:30 часа.
Сутрин до около 11:00 часа плажовете са празни. Там никой не те притеснява, никой не ти предлага варена царевица, гевреци или дрънкулки. Всеки пази личното пространство на другите. Всички гърци, които видях, са усмихнати, спокойни, уверени в себе си.
Вечерта отидохме на таверна. Случайно избрана на търговската улица, тя се оказа собственост на нашата хазяйка. Още докато седнахме, и ни донесоха две шишета със студена вода и един гръцки хляб, нарязан и залят със зехтин. И представете си, и това безплатно. Шест човека пихме мастика „Кавала” с големи салати, ядохме риба, миди, домашен хайвер и други гръцки глезотии, пихме бяло вино. Сметката ни бе около 100 евро с бакшиша. За капак – безплатно ни донесоха нарязана диня.

„Държавата Гърция е направила всичко възможно населението й да се развива“,

разказва хазяйката. „За тези години постигнах това тук. В България няма място за находчивите и работливите.“
Разхождахме се в лунната нощ край морето, прибирайки се във вилата, шегувахме се, смеехме се, радвахме се на момента. Беше красиво, беше екзотично, но и все така много познато – хем чуждо, хем свое. Дали просто ми харесваше, или в онзи момент моето балканско подсъзнание пречупваше впечатленията си през призмата на великодържавния национализъм или по други, неизвестни за мен причини, чувствах тази страна близка, не мога да отговоря – и до днес не знам.
Почивката ни премина спокойно, приятно, запомнящо се. За тази седмица, прекарана в Гърция, не видях полицай, чиновник с карнетки или други „рекетьори” да тормозят работещите и почиващите.
Смятам тук да спра, защото току-виж някой чиновник от министерството на туризма ще вземе да прочете /ако може да чете, а не само да смята/ тази статийка, па отиде в Гърция да види как се прави туризъм и тогава на някои може да се развали „калимерата”. Дали пък Радан Кънев не е прав, когато казва, че някой трябва да ни пази от държавата и чиновниците?
Снимки: Интернет