Проф. Петър Льондев: “Умората е приятна, когато знаеш, че си направил нещо”
4 минути
В края на миналата седмица в Харманли се проведе фолклорният фестивал „Кехлибарен грозд“. Той събра над 1600 участници от цялата страна. Подробности за провеждането му може да прочетете на 8 стр., а тук ви предлагаме мненията на председателя на журито – проф. Петър Льондев и организаторът – Христо Янъков.
Какво различава последният фестивал от предишния?
Аз съм за втори път тука. Първо трябва да кажа, че това е изключително важна инициатива на един млад човек – Христо Янъков, който има бъдеще, който е бил мой студент и аз се радвам, че той постига такива успехи.
Има нещо ново, което е специфично за този фестивал. Времето е променило малко представата от Копривщица за нашата самодейност. Хората идват и пеят това, което искат и могат, но понякога не успяват да си подредят програмата. Но това са дребни неща. По-важното е друго, че някои пеят в терци, а във фолклора няма такова нещо. Но това бе само в единични случаи, ние дори не го забелязваме между другото. Импровизация трябва да има винаги, но не бива народна музика да се пее в терци.
На този фестивал аз открих и някои много хубави състави. Това е пък постижението на този тридневен форум. Да оставим умората, тя е приятна, защото знаеш, че си направил нещо.
Организаторите са постигнали нещо, което в днешно време малко хора постигат. Страхотна организация и всички са доволни от това, което стана. Имаше голямо разнообразие и почти всички жанрове бяха засегнати. Имаше танци и оркестри, сола и вокални групи, и хорове. Христо Янъков е направил нещо великолепно, постигнал е такава организация и връзка с всички, която рядко може да направи един човек. Така че аз го поздравявам за това.
Другото, което искам да кажа, че Харманлийската община ми направи изключително приятно впечатление с това, с което допринесе за този фестивал.
Какъв бе възрастовият състав на изпълнителите?
В певческата насока липсват младите хора. Повечето състави бяха с възрастни хора, но това е съвсем естествено. То е във връзка с нашата визия, в изкуството в нашата държава. Какво гледате по телевизията? Гледате само неща, които не си представяте, че може да ги гледате. Слушате това, което понякога не ви се иска да слушате. И радио и телевизия, отидохме в друга посока, къде е фолклорът. В Германия, Полша, народното изкуство е на първо място. А при нас то почна да отстъпва в общ план в държавата, хората в цялото общество не искат да чуват тази музика.
Нищо нямам против поп фолка – чалгата, ама си има места, където трябва да се употребява, защото тази музика е за употребление за душата, когато седнеш да ядеш кебепчета с ракийка.
С какво изпълнителите се откроиха?
Прекрасни състави. Някои, които не съм очаквал, че са толкова добри. Певческата група от село Маноле, едно безкрайно поле за автентичен фолклор, съставът на Клуба на инвалида в Хасково, мъжка вокална група от Раднево, мъжка певческа група от Хайредин, певческа група от Кайнаре, трио “Мъниста”.
От индивидуалните изпълнители мога да откроя Божидар Дачев от Мезек, Мария Илиева от Асеновград, Женя Арабаджиева от Любимец, Любка Чавдарова от Сливен. Виждате, че има изпълнители от почти всички краища на страната.
Явиха се цели ансамбли и особено силно ми направиха впечатление някои танци. Прекрасна обстановка, хубава сцена. Бих казал, че журито може да бъде малко по-мъничко следващия път, защото трима души контактуват и се разбират по-добре от шест, а това натежава в цялото изявяване.
