Димитър Стайков с опит да провокира читателите си

Иван Атанасов
От Иван Атанасов октомври 31, 2018 12:25

Димитър Стайков  с опит да провокира  читателите си

Димитър Стайков издаде нова стихосбирка. Тя се нарича „Проза в стихове? Или стихове в проза? Или просто ерзац? Не знам…“
На корицата на книгата си той е написал. „Какво ме е подтикнало – вероятно малка генетична заложба и надежда, че мога да съпоставя рефлексията на мисълта си с вашата. Успял ли съм? Не знам…“
Харманлийският творец описва съдържанието на книгата си като призив към читателя, да сподели мнението си за нея. Затова на задната корица е написал номера на телефона си с обяснението „който иска да съпостави своята рефлексия с моята“.
Стиховете му са писани отдавна, събрани са по памет. Първият му поетичен опит е, когато е бил на 13 години.
Обяснява, че неговите приятели го спонсорирали не само финансово, а с мнение за творбите му.
77-годишният автор е написал досега една повест, два романа, стотина стихотворения.
През живота си е бил комбайнер, тракторист, агроном, ръководил е Земеделска кооперация. Има 50 години трудов стаж. „Колко от тях съм живял, колко пропилял, не ми се прави рекапитулация, резултатът може да ме натъжи”, отбелязва авторът.
Със сигурност стиховете му правят точно това, защото са „заченати от мисъл, чувства, емоции“ и отразяват колоритния му. живот.

Димитър Стайков: “Искам да съпоставя рефлексията на мисълта ми с вашата”

Господин Стайков, кое Ви накара да издадете тази стихосбирка?
Ще говоря бавно, защото ме е страх думите да не изпреварят мисълта.
Като гледам телевизия, много често имам чувството, че това става с много от политиците, които говорят бързо.
Стиховете в книгата са мои рожби, заченати от мисъл, чувства, емоции. Като всички рожби те се раждат трудно.
Писал съм ги вероятно защото има в ДНК-то ми малък ген, предразполагащ към това и защото съм искал да съпоставя рефлексията на мисълта ми с вашата. Затова и на книжката, която подарявам, пиша телефонния си номер. Кажете ми, хора, написал ли съм нещо свястно, или е просто ерзац? Предполагам знаете какво е ерзац – фалшиво кафе.

Как Ваши приятели Ви помогнаха при издаването на книгата?
Те са главни „виновници“ за това, че може да загубите времето си да ги четете. На някои им харесаха стиховете ми, писани къде на гърба на кръчмарска бележка, къде просто възстановени по памет.
Спонсорството им е не само в пари, то е и в кураж, и в морална подкрепа. Благодаря на всички, които ми помогнаха в това.

Вие сте написали над 100 стихотворения. Спомняте ли си кога на бял свят излезе първото?
О, този спомен не е твърде приятен! То бе, когато бях на 13 години и ми струва две седмици в мазето на Държавна сигурност. Да не говорим по въпроса. Не съм бил прав и тогава, макар да е имало частица истина в това, което съм написал.

Спомняте ли си къде и по какъв повод написахте най-харесваното от Вас стихотворение?
Това са стихове, писани в различни години и не е трудно да се проумее от този, който ги чете, стига да не ги чете като дявола Евангелието.

Имате ли философски императиви, които изповядвате и следвате?
Да, основният от тях е на Сократ: „Аз знам, че нищо не знам, но Вие не знаете и това“. Затова и думата „не знам“ присъства много често в моите стихове.
Другият императив, който споделям и смятам, че в него има много истина, е, че на този свят нищо не става, ако не е трябвало да стане. Или всичко става така, защото не може да стане иначе. Обобщено от Толстой то е: „Москва изгоря, защото не можеше да не изгори.“
Изключително и много верен според мене е императива а на Бердеев: „И най-добрият човек, заразен от маниакалната идея, че е открил корена на злото, било то в капиталистите, в болшевиките, в евреите, в масоните и така нататък, тоя най-добър човек се превръща просто в бесен звяр“. Този философски императив заслужава да бъде втълпен на всички, които си въобразяват, че са открили корена на злото.
Да и като венеца не тези няколко императива са думите на Апостола, който не е чел Хегел, нито Толстой, но е синтезирал с небивала концентрация една философска мисъл – „Ние сме във времето и времето е в нас“.

Какво смятате да правите със стихосбирката си?
Някои от книжките ще подаря на хора, които са ми помогнали да я издам, които много уважавам и им имам доверие. Друга част ще оставя да я раздават заедно с кроасана, когато замина на голямата екскурзия.

Едно от стихотворенията Ви е озаглавено „Отврат“, а там пишете за себе си.
Вижте, в голяма част в стиховете, които съм писал, има екзистенциален елемент, ако разбираме екзистенциализма просто като примат на субекта над субект. Така че, не само в това произведение, в много стихове аз отразявам моето усещане като субект и просто го предавам доколкото мога на други.
Стиховете са написани не заради мене, аз си ги помня, но след като се публикуват в Интернет, се надявам да ги прочетат и други.

Къде може да се намери Вашата книга?
Както вече казах, аз подарявам някои от книгите си, но ако някой иска да си я вземе, може да я потърси в книжарницата и магазина на господин Милена Бакалов на бул. „България“, а с автограф от мене – пред кафенето на Бък.

 

Иван Атанасов
От Иван Атанасов октомври 31, 2018 12:25
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.