Делчо Тодоров платил репарации на Гърция, но е екзекутиран от комунистите
3 минути
Делчо Тодоров и Марко Сакарски
Делчо Тодоров е съден на смърт от втори състав на Народния съд и екзекутиран заедно с Марко Сакарски на 1 февруари 1945 година.
Роден е на 15 януари 1891 година в хасковското село Криво поле.
Завършва Военното училище в София. Взема участие в Балканските и Първата световна война. Награждаван е с ордени за храброст, а след това се уволнява с чин капитан от запаса. Не е бил от състоятелно семейство, но се е оженил за богато момиче. Това му е дало възможност да започне с размах собствен бизнес. Търгува с тютюн, притежава печатница „Чикаго” в Хасково и издава, като е и същевременно главен редактор на вестник „Утринна поща”. След като българските войски се оттеглят през 1944 година от Беломорска Тракия, Тодоров им предава тютюн на стойност 117 млн. лева като част от репарациите за окупацията на Беломорска Тракия. Почти всички огромни тютюневи складове в Харманли са негови. Хотелът в центъра на града е построен върху негов парцел.
Делчо Тодоров е търгувал и с ценни книжа. Той е имал акции в швейцарски банки
Бил е член на Радикалдемократическата партия.
Няколко пъти е общински съветник, а от 1928 и 1930 г. е кмет на Харманли. Като такъв е електрифицира града и 3 близки села. В Харманли е подпредседател на местното дружество на запасните офицери. Депутат е в XXI и XXV Народно събрание. Понеже е имал неблагора-зумието да се занимава и с политика, е бил осъден на смърт и екзекутиран. Цялото му имущество е било конфискувано. Вдовицата му и децата му са останали на улицата. Държавата е отнела дома им, но ги принудила да плащат кредита от банката, с който този дом е бил закупен.
Реабилитиран е посмъртно с Решение № 243 на Върховния съд на Република България от 26 август 1996 година.
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Избити са повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила след Освобождението от османска власт в 1878 г.
