Бориславци е едно хубаво селце сред съчетание на планина и река Арда

Христо Николов – кмет трети мандат. Роден на 7 януари – Бъдни вечер (стар стил) и затова е кръстен Христо. Женен, има двама сина и една внучка.

Господин Николов, с какво вашето село се отличава от другите?
Селото има канализация, реализирана по програмата ФАР, нещо което в много малко села се среща. Започнахме го през 2004-та и за една година беше готова девет км мрежа, няма къща, която да няма достъп до нея, на всеки 50 м има шахти. Сега предстои да се изгради пречиствателната станция. Проектът е за 2 500 000 лв., а самата станция – за 178 000 лв. Тя е от сглобяем тип, прави се циментова площадка и се монтира.
По този начин ние се доближаваме до изискванията за развиване на селски туризъм. В съседното село Малки Воден има 3 големи почивни станции, които са много добре направени – на “Ерато”, “Сомат” и на “Теда” – Хасково.
Улиците на Бориславци за жалост придобиха плачевен вид, след като ги разкопаха за канализацията. После ги засипаха с чакъл и пясък, валираха и асфалтираха, но само в прерязаната част, където минават тръбите. Сега за нас – за общината и за кметството, най-важната задача е цялостно асфалтиране на улиците, за да придобие с. Бориславци красив вид, тъй като то е едно от най-големите села в общината, а и имаме място, където можем да посрещаме чужденци – в т.н. “Тракийска гостоприемница”.

Какво представлява тя?
Пет спални, всяка с отделна баня с тоалетна. На средния етаж има заведение в битов стил, така че тези, които са дошли, остават много доволни от обслужването. Понеже се намира на високо място, има страхотен изглед към язовира.

Други проекти, свързани със селото?
Две момчета от Елхово ще изграждат ваканционно селище с 10-12 къщи двуетажни, еднотипни. Те ще бъдат с изглед към язовира и това го прави много атрактивно. Точно над “Тракийската гостоприемница” има улица и над нея всичко е парцелирано, вкарано в регулация и продадено. Там наш местен бизнесмен – Димитър Назъров – директор на “ПИМ” – Хасково, купи 5-6 парцела със същата цел – да построи ваканционно селище. Интересът към Бориславци много нарасна след изграждането на канализация за отпадните води. Понеже сме единственото село в общината, където имаме телефонизация, централа с 200 поста, доктор, гинеколог, специален кабинет направихме за него, в най-скоро време ще имаме и интернет, и въобще Бориславци се оформя като едно китно модерно селце. С голямо задоволство мога да кажа, че от 2007-ма преминахме и на сметопочистване с контейнери. Отначало хората бяха резервирани и недоверчиви, струваше им се, че ще бъде скъпо, но много малко от тях реагираха остро, когато започнахме да събираме данък сгради и такса смет. Повечето от тях разбраха, че за да ни е чисто, това е пътят. Защото навсякъде по зелените поляни виждахме разхвърляни отпадъци, от което много хора се дразнеха. С помощта на общината и на фирма “Монолит” загробихме нерегламентираните сметища и събрахме найлонови торбички и другите отпадъци и се отвориха страхотни зелени терени. Сега основната ни цел е да следим да не би отново някои хора да разхвърлят безразборно отпадъци, тъй като навсякъде сме поставили контейнери.

С какво се занимават хората?
След закриването на минното предприятие младите хора останаха без поминък. До миналата година отглеждаха тютюн около 20 семейства, тази година – само две.
С какво се препитават тогава?
Предимно с животновъдство. Има няколко по-големи фермери: Йорданка Славова със съпруга си Юлиян гледат около 60 глави добитък, Димитър Марчев, футболист, сега има стадо овце и стадо крави. В с. Малки воден (което е в кметството на Маджарово) – Костадин Димитров също се занимава със фермерство. Има и други.
Как виждате селото в бъдеще?
Налице са много предпоставки Бориславци да е едно хубаво селце с в съчетание на планина с вода, както е река Арда и язовира. Сега риболовът е забранен, но миналата събота и неделя хората използваха последните дни и около язовира беше кола до кола. Хората с коли, с караванки, с барбекюта, всеки си хваща рибичка и остава на пикник, понеже времето беше топло.

Почистват ли си, когато тръгват?
Прави ми впечатление, че много от туристите събират боклуците си и ги изхвърлят в контейнерите. Нашите хора всички обръщат глави и им се чудят, че те го правят.
Преди имаше нахвърляни боклуци край язовира, няколко дни подред пращах работници, които ги изчистиха и сега можем да се похвалим, че Бориславци вече е едно от най-чистите села в областта. От професионална гледна точка ми прави впечатление, че при влизане в с. Малко Градище при табелата има сметище, при влизане във Върбово – също. Във всяко село до табелата е сметището. А при нас такова нещо няма. Единственият замърсител до скоро беше един свинарник, който се намира при влизане в селото от посока на Свиленград. С помощта на ветеринарните и мое настояване собственикът почти е изчистил прасетата и ще минава на друг бизнес. Вече нямаме замърсители. След ликвидирането на мините и хвощохранилището бе покрито с почва и затревено, сега вече там не изтичат замърсители, които да тровят рибата, р. Арда през лятото е много чиста и бистра, а рибата не мирише на такива концентрати. Това прави язовира много привлекателен. По-минала година по идея на пенсионерите от селото в местността “Терен чешма” старата чешмичка я направихме с корита и поставихме много хубав чучур. Там има много голяма топола и малко по-нагоре направихме покрита беседка с 30 места, която се превърна в чудесно място за пикник. На 30 метра встрани направихме и тоалетна, за да може да ни е чисто. Заравнихме терена и предстои да извозим пясък от баластерната с цел да се плажува през летния сезон.

Казахте, че училището, което вече е продадено, ще стане почивна станция.
Разговарял съм с новия собственик за това. Нашата идея при продажбата беше да не е с търговска цел, защото се говореше, че ще бъде мандра, което е своего рода замърсител. Ако пък е винарска изба, няма нищо общо с културното наследство. Собственикът каза, че ще се съобрази с нас и ще го преустрои за зелено училище или почивна станция. Тъй като канализацията е близо до училището, той може да го преобрази. Много стабилно е построено, ако иска може да издигне още един етаж. Каквото иска може да направи, то вече е негова собственост. Но основно искаме да бъде като почивна станция.

От общината помагат ли Ви?
Имам съдействието на общината и на общинските съветници и те много ми помогнаха при ремонта на църквата ,,Св. Димитър Солунски”. Последният свещеник, който бе тука, имаше много странни идеи. Заради него махнахме камбанарията на църквата. Дълго време след това четирима мъже я изкарвахме на ръце, закачахме я на дървото да я бием и после си я прибираме. От това се роди идеята да се изгради нова камбанария. Сега изграждаме две помещения през входа на църквата, а по средата на високото ще бъде камбаната. Аз съм член на Църковното настоятелство и по мое настояване не занемарихме работата през последните години. По царските проекта ни отпуснаха 14 хиляди лева и направихме страхотен ремонт на покрива на църквата. Сменихме дъски, сложихме олуци и черна хартия. Загладихме от вътре тавана. Боядисахме го и стените – също. Остана само олтара и тази година със спонсорство и с дарения от миряни ще го ремонтираме и него. Сега това, което става е с пари от общината – отпуснаха 5 000 лева. Остава да закупим още тухли и да привършим. Дворът се поддържа от моите хора.
Марийка Николова и наши съселяни изцяло боядисаха дървените части в църквата. Човек трябва да има добро сърце и да е вярващ, за да прави такива работи.
Тук за свещеник е назначен отец Атанасий от Любимец. Той, въпреки че е много болен, все пак Господ му помогна и намери сили да дойде на Великден в църквата, където имаше много народ от цялата община. За нас бе важно той да каже само ,,Христос воскресе”. Обиколихме църквата, изкарахме литургията, а след 12,00 часа (вечерта), постещите взеха причастие.
Занапред обаче той няма да може да служи. Обръщал съм се към наместника в Свиленград и лично към дядо владика Галактион да назначат човек. Желание имат, но просто нямат кадри.
Всяка година на Димитровден правим курбан за здраве и благополучие. Миналата година имаше дарени три агнета и поканихме гости от общината. Попът освети курбана и направихме една дълга трапеза.