Банкноти и монети, подредени в изложба, пресъздават българския бит и народност

Интересни факти, свързани циркулирането на паричните знаци през последните близо 100 години са представени на изложба в Исторически музей – Харманли. Авторът й Кремена Георгиева представи експозицията. Тя определи паричните знаци като културни паметници, които пресъздават нашата народност и бит.
Госпожа Георгиева разказа какво представлява изразът „не струва пукнат грош“ и „пет пари в кесия“. От нея научихме, че в България за пръв път се печатат банкноти в София през 1924 година при невиждани мерки да сигурност. Въпреки това се случва най-голямата фалшификация в историята на банковото дело, която една не довежда до фалита на БНБ (още на стр. 14 )
Първата реална женска фигура на банкнотите се появява на 500 лева, емисия 1942 година, с лика на цар Борис III, а на обратната страна е българката Евдокия Ковачева от пернишкото село Дивна, окичена с пендари.
Посетителите научиха, че еднолевката от 1974 година, отпечатана в Съветския съюз е банкнотата, задържала се най-дълго в употреба.
През социализма на книжните пари са изобразени гроздоберачка, паметника Шипка, курорта Златни пясъци, а юбилейните монети в България са повече от 300.
По време на изложбата презвитера Жанета Дилкова-Дановска подари на музея две юбилейни монети.
Експозицията е част от проявите, свързани с Празника на Харманли.