Бай Демир на гурбет не сполучи, но опозна красивата Европа

Бай Демир от Симеоновград се прибра за 32 дни от Германия. 69-годишният златидолец направи това с помощта на 50-годишен велосипед, а багажът му по време на пътуването се събра във войнишка мешка.
Историята му започва от село Свирково, където 2 години строял заведение на местен човек. Накрая стопанинът обещал да го заведе в Германия, където да изкара много пари за малко време.
Отпътували от тук с бус общо трима – той, човекът от Свирково и още един от квартал „Йорданово“.
След като пристигнали в град Вайден, двамата приспали в някаква къща, а бай Демир – в буса. Там дълго размишлявал и решил, че работата е мътна. Повод за това му дала една случка, при която единият от спътниците му изгубил на комар 10 000 лева, от общо 20 000, които взели назаем за пътуването. Не му дали и телефон да се обади до България. „Викам си на ум, бат` Дорчо, стягай се! Тази работа не е хубава. Тези хора гледат как да те впрегнат някъде да работиш, да ти вземат паспорта и да не може да си тръгнеш.”
На сутринта ги изчакал да станат, след 10:00 часа. Казал им: „Аз си хващам пътя и си тръгвам“. Те се учудили много и започнали да го разубеждават. “Тръгнах, а те вървят след мене и ме кандърдъсват да се върна, но аз бях решил твърдо.” Наложило се да ги заплаши, да го оставят на мира.
Така тръгнал пеш в неизвестното с 10 лева в джоба, които, както казва той, никъде не вървели в Европа.
Вървял дълго, а надвечер му се приспало. Минал през едни, „изтапанил в тревата и заспал“.
Сутринта продължил. Стигнал в едно селце, името му го пишело на табелите, но той не можел да го прочете. Видял едни хора да работят на строеж на нова къща. Той пил една вода от чешмата и се разприказвал със строителите. Дошъл някакъв германец и започнали разговор. Демир на български, онзи на немски и никой никого не разбирал. След малко българинът взел една мистрия и чук, дръпнал конеца и започнал да реди тухли. Останалите учудено го зяпнали.
Работил там през целия ден, нахранили го, вечерта се спал, на другия ден му предложили кафе и цигари.
През целия ден бил на строежа, а вечерта тръгнал. Собственикът го кандърдисвал да остане, а един от строителите му казал, че като свършат тази къща, ще отидат на друга да работят. Бай Демир отказал офертите. На тръгване собственикът му дал 150 евро. Нашенецът вече станал курназ с парите в джоба, но все пак правил икономии, за да може да му стигнат до България.
Вървял, вървял и стигнал до друго село. В един магазин видял за продажба старо колело за 15 евро. Платил го, качил се на него и продължил.
Вечер спял, където завърнел, мръзнел, но това не го плашело. Ежедневният дъжд също не го спирал.
През това време той не е носил никакъв телефон, не се е свързвал с никого. Близките му тук се притеснили, ходили за съдействие в полицията за неговото издирване.
Минал през много населени места и много неща му правили впечатление. Видял, че на пазарите хората след работно време си оставят стоката, а на другия ден донасят друга и продължават търговията.
В България това е немислимо, прави сравнение той.
„Германци, чехи, поляци са културни народи“, заключава Демир. До границата с Унгария румънците също били много приятни и културни, но откъм България били като нас. Отбил се в три румънски села, близо до нашата граница и видял кучета и цигани по пътищата навсякъде. Като влезнал в България картината била същата.
„В другите държави куче по пътя не видях. Само с хора, които ги разкарват с намордник.“ Никъде не забелязал нощно време младежи да ходят, да викат и да събарят кошове като тук. „Във всяка държава трябва да бъдеш внимателен, за спазваш техните закони“, е заключението му.
Като стигнал в Румъния очаквал да види Букурещ като някой голям град, а той го оприличава на „Йорданово“, Симеоновград.
От Германия до България се ориентирал за маршрута „като хан Аспарух“, движел се все на изток. На всеки 400 – 500 метра виждал статуи на Исус Христос и парклисчета. „Следвах тях и не се загубих. Има ги от Германия до Румъния, но в този край, откъм България, не видях такива.“
В България след Шумен тръгнал към Варна, минал край Девня и си спомнил, че е работил някога на това място. От Варна подкарал колелото към Бургас. Край Обзор се отбил в село Попович, където внукът му бил женен. Там го посрещнал сватанака му Тодор, който бил много изненадан, че пристигал от Германия с колело.
Обадили се на близките да ги успокоят, че Демир е жив и здрав.
Маршрутът на бай Демир бил Германия, Чехия, Полша, Австрия, Унгария, Румъния и България. По табелите изчислил, че е изминал 3 650 километра.
Имал е късмет, че колелото му е издържало. Само веднъж в Румъния му издъхнала гума, но купил лепило, залепил я и продължил.
Демир Демирев сега живее в квартал „Злати дол“, Симеоновград, и при пътуванията си до съседни градове и села ходи с колелото, автобуси не му трябват.
Спомените му за красивата Германия не избледняват, а мечтата му е да участва на състезание в Мюнхен.