Астрофизикът Веселин Костов: „Гледайки към Вселената, виждам бъдещето на човечеството“

Как се вписва един български учен в международен екип?

Съвременната астрономия е международната наука, екипите са от всички континенти и затова има колегиалност и уважение. Вписването е безпроблемно.

Какъв е българският принос в това откритие?
Аз ръководя екипа, открил планетата. До момента са открити 11 подобни планети, 1/3 от които под мое ръководство.

Защо ни е да търсим нови планети, не ни ли харесва животът на нашата?
Изучаването на екзопланети е важно от гледна точка на 3 основни въпроса, пряко свързани с нашата собствена планетна система. А те са:
a) какъв е механизмът за образуване на планети във Вселената;
б) какви са звездните системи, които позволяват тяхното формиране;
в) къде има планети в обитаемата зона.
За контекст, само допреди 20 години единствените данни, с които разполагахме, за да отговорим на тези въпроси, бяха базирани на 9-те планети в Слънчевата система. С други думи, бяхме в следната ситуация. Представете си, че се прибирате късно нощем вкъщи и на вратата осъзнавате, че сте си изгубили ключовете някъде по пътя. Навсякъде вече е тъмно и само пред вратата свети уличната лампа. Логично е именно това да е първото място, на което да започнете да търсите. Но както можете да си представите шансът точно там да са паднали ключовете е много малък. Подобна беше ситуацията с въпроса за формирането на планети преди 1995 г. можехме да търсим отговори само в “светлината” на Слънчевата система. Днес, благодарение на огромни усилия, улицата на ексопланетите е доста по-осветена знаем, че всяка звезда има поне по една планета и имаме конкретни доказателства за съществуването на хиляди планети. Знаем, че дори двойни звездни системи притежават разнообразни планети и планетни системи! Това подсказва, че формирането на планети е много, хм, “упорит” процес, който не се предава, дори ако трябва да работи под натиска на двойни звезди.
А колкото и да ни харесва животът на нашата планета, все пак е една единствена. Ако утре нещо се случи, нямаме резервен вариант. Затова споделям мнението на много хора, че, за да оцелеем като цивилизация, трябва да можем да живеем на повече от една планета. Един вид застраховка “живот”, но в глобален смисъл.

Вече има много открити обекти, които приличат на нашата земя. Имате ли представа колко може да са в цялата вселена?
Това е един от най-дебатираните въпроси в момента в астрономическите среди. В момента консенсусът е, че около 10-ина процента от всички звезди, подобни на Слънцето, имат планета подобна на Земята.

Ако на някоя от планетите има живот, как ще установим контакт с техните обитатели?
Най-лесно би било чрез засичане на техни радио сигнали, били те умишлено изпратени или случайно минали покрай земята. Програмата SETI “слуша” за такива сигнали от десетки години. До момента няма засечени такива. Разбира се, липсата на доказателство не е доказателство за липсата.

Дядо Ви беше добър математик и до ден днешен, когато се съберем съученици, си разказваме приятни случки с него. Предполагам, че неговият ген Ви помага. Вие сте астроном. Математиката по-скучна ли Ви се видя?
Напротив! Без математика няма физика! Математиката е езикът на физиката и астрономията — занимавам се с математика всеки ден. Интересът на дядо ми към математиката се прехвърли на майка ми и оттам на мен.

Дали според Вас има някакви същества в Космоса, които търсят да установят контакт с нас?
Хм, труден въпрос. Контактът би бил лесен, ако имат желание или интерес. Възможностите са много.

Защо търсите планета, която да подхожда на нашата. Само в такива с условията като Земята ли може да вирее разум?
Търсим нещо, което ни е познато, и което можем да разберем, опишем, разкажем. Което разбира се не означава, че само на Земята може да има разум — просто като първа стъпка търсим това, което ни е близко по разбиране.

Има фантастични филми, в които се разказва за извънземни пришълци, които искат да ни завладеят. Не се ли притеснявате за това?
Много труден въпрос. Впечатлението ми е, че има два лагера на мислене — половината от хората казват, че няма нищо страшно, другата половина казват обратното.
.Когато технологично напредналите европейци откриват Америка, технологично изостаналата местна цивилизация е, най-меко казано унищожена. Подобни примери от собствената ни история са много. Но това разбира се не означава, че трябва винаги да се случва при контакта между две цивилизации. Тъй като нямаме пример за контакт между две емоционално, социално и политически “зрели” цивилизации, е трудно веднага да кажем, че изходът ще е фатален за нас. .

Вие продължавате да дешифрирате данните от Kepler. Смятате ли, че те крият още изненади?
Определено да. Много изненади са вече открити, но данните са толкова огромно количество, че ще отнеме още доста време да се анализират докрай. Оригиналната мисия свърши 2013-2014 година, но все още продължават да се появяват нови открития.

Според физика Стивън Хокинг пътуването до Марс ще отнеме точно половин час, ако се осъществи идеята на Breakthrough Starshot за лазерни платна. Крайната цел е да достигне най-близката до нашата галактика звезда Алфа Кентавър. Илон Мъск също обяви неотдавна, че “се е запътил” към Марс. Сътрудничите ли с подобни проекти?
Не, въпреки че следя с огромен интерес развитието на тези инициативи. Искам само да уточня, че целта на Breakthrough Starshot и Елон Мъск е да се изпрати “nano spacecraft, или т. нар. “стърчип” (starchip), т.е. миниатюризиран космически апарат голям колкото компютърен чип. Изпращането на хора до Марс може би ще се случи в нашия живот, но до Алфа Кентавър е далечно бъдеще. Докато “стърчипс” могат да стигнат до Алфа Кентавър в нашия живот!

Neil deGrasse Tyson* казва, че като погледне към нощното небе смята, че ние сме част от Вселената, но и Вселената е в нас. Атомите идват от звездите и ние сме свързани с тях. Вие какво виждате, когато погледнете нощем нагоре?
Предимно работа! Но това е на шега, разбира се. Виждам бъдещето на човечеството.

Накрая, една препоръка за онези, които искат да дадат своя принос в световната цивилизация. Какъв път трябва да извървят, за да достигнат поне до Вашите постижения?
Всеки от нас допринася към световната цивилизация по един или друг начин. Не само с наука, но и с изкуство, със социален, емоционален, физически или политически принос. За физиката и астрономията, както за всяко друго нещо, трябва желание, упоритост, търпение. И много, много математика…
*Neil deGrasse Tyson – американски астрофизик, автор и научен коментатор. Водещ на научно популярни предавания.