150 години Читалище „Дружба – 1870” – Харманли – V част

Продължава

Вече посочих, че библиотеката не е това, което е била някога. Причините са следните:
1. Броят на наличните томове са вече 54829. Сигурно богатството на библиотеката щеше да е по-значително, но само за 2017 г. са бракувани 4000 броя книги, които за щастие не се горят. Но съдбата на тези книги е неясна – някои от тях се разпределят по селските библиотеки. И тука идва парадоксът – интелигенцията е концентрирана до голяма степен в общинския център, а тези книги не се четат. Кой тогава ще ги ползва в селата? Сигурно има други по – приемливи начини това богатство да се съхрани, но не като е заключено в някой склад докато времето си свърши работата. В света има много полезни практики, които трябва да опитаме да ги използваме.
Такива са:
– периодично изложение на книги и разпродажба на пазарен принцип;
– световният опит на аукционите. Все още има книгофили, които биха
участвали на подобни събития. За целта се иска сериозна подготовка и реклама.
2. Отрадно впечатление прави грижата за децата и
мероприятията, които се провеждат с тях. Детската любознателност е безкрайна, което означава, че трябва да се търсят форми и начини за поддържане и задълбочаване на любовта им към книгата. Родителите и учителите имат място в тази полезна мисия.
3. Само за 2019 г. са раздадени 10 383 книги, от които 2354 книги са от отдела за деца и 8029 за възрастни. Вероятно това е оптимален вариант за работата на библиотеката като се има предвид:
– много семейства имат прилични лични библиотеки, които задоволяват интересите и нуждите им;
– бурното нахлуване на новите технологии отнеха голяма част от потенциалните читатели.
4. Работа по проекта „Глобални библиотеки“. Библиотеката разполага с 5 настолни компютъра, мултимедия и два принтера. Предлагат се копирни и компютърни услуги.
Библиотеката не е оазис на тишината и спокойствието на фона на динамиката в съвременния свят. Всяка седмица има нещо значимо, което преследва издигането на общия духовен статус на човека и децата имат своето място в това. Срещите с колегите от областта и другите общински центрове са полезни, защото са възможност за обмяна на опит; представянето на книги в присъствието на техните автори са много полезни, защото тези срещи носят в себе си заряд, много различен от ежедневието. Такова стойностно събитие е било връщането към родолюбивото дело на учителя Нестор Марков. Щастлив шанс за харманлийци, че сме имали такъв прекрасен просветен деец и общественик.
Библиотеката още не е загубила място и значение в обществения живот на града въпреки социалните, икономическите и технологични промени. Ние не можем да ги елиминираме, а и не бива. Да се опълчиш срещу новаторството е пагубно, загубата е предрешена.
Библиотеката трябва да следва световните примери и тенденции – да търси своето достойно място в новия свят.
Читалищната библиотека е своеобразен музей на световната мъдрост!

Театрално дело

Театърът е древно изкуство. Още тогава, в най-ранните години на човечеството, се появяват първите импровизации, мимиката, влизане в образа на друг, пластиката на шегата, скеча и водевила в техните първични варианти. Вижте Древна Елада – има ли полис, уважаващ себе си, който да няма театър и театрални представления. Жанрово те са представени предимно от трагедията и комедията. И през всичките исторически епохи театърът е съпътствал живота на човешкото общество.
По българските земи се е случвало същото без помпозните зали и сцени на просветения свят, но с много патос, желание и любов. „Многострадална Геновева“, „Иванко – убиецът на Асеня“, „Криворазбраната цивилизация“ се превръщат в емблема на българския театрален живот. Примитивно, но вълнуващо!
Тогавашният малък градец Харманли е завладян от магията на театъра. Всяко учреждение, всяко училище има свой театрален колектив, даже в града има два представителни театрални колектива – към профсъюзите и към читалище „Дружба“. Чудно ли е тогава, че толкова много хора са изповядали своята любов към Мелпомена и са останали завинаги в нейните прегръдки – и професионални театрали и любителите, които са изпитали прелестите и мъките, очарованието на тази изпепеляваща любов, останала им за цял живот.
Според Любо Радев, един от доайените на театралните колизии в града, с решение на Читалищното Настоятелство от 2007 г. е възстановена работата на театралната трупа. Поканена е актрисата от Хасковския драматичен театър Светла Рудева за режисьор, която приема поканата и се захваща съвсем професионално с нелеката задача да възроди театъра в Харманли. Казвам това, защото от няколко години групата се е разпаднала, участващите в нея са обезверени, посоката е позагубена, взорът не вижда надежда. Светла Рудева започва работа с ученически колектив, за да събуди заспалия исполин. Не преувеличавам – знае се какъв е театралният потенциал на Харманли.
През 2008 г., по повод 121 години театрално дело в града, е поставена пиесата „Женско царство“. Постановката е осъществена с изцяло ученически състав. Младите хора са не само дръзки в своите желания, но и благородно подават ръка за помощ на ветераните. Това е естествена и очаквана симбиоза, която ражда нови сили и чувства, нови плодотворни резултати. И очакваното не закъснява: през сезон 2010 – 2011 под ръководството на Светла Рудева е поставена на сцената пиесата „Големанов“ на Ст. Л. Костов, а следващият сезон – „Милионерът“ на Й. Йовков. Хората в Харманли обичат театъра, защото са вкусили от красотата на това изкуство и затова са щедри и благородни в оценката си за конкретното представление и неувяхващия смисъл на театъра. А пък са и жадни за тази магия, наречена театър. Има и още една причина: телевизионният театър все по-рядко гостува в дома ни, където в недалечното минало играеха звездите на драматичното изкуство в България. Сега има други забавления, в които доминират риалити – форматите, които много често са пълна безвкусица. Така лесно пада естетическият градус, принизява се мярката за оценка на определено духовно събитие.
„Милионерът“ на Й. Йовков преминава при грандиозен успех за театралите на Харманли. Вдъхновени от това, за сезон 2012 – 2013, нашите артисти подготвят пиесата „Държавните липи“ от Ст. Л. Костов под ръководството на новия режисьор Стефан Цирков – артист от Драматичния театър – Хасково. Малко познатата пиеса преминава при небивал успех. На представлението присъства Мариус Куркински с колеги актьори, който е възхитен от играта на самодейните артисти, изказвайки лаконичното и вдъхновеното: Великолепно! Това, всъщност, е голямата награда, която получават от знаменития актьор за таланта и играта си. Със същата постановка колективът участва на Международния фестивал в Тополовград, където Есин Николов печели приза за мъжка роля, а режисьорът Стефан Цирков е отличен с наградата „Оригинален прочит на българска пиеса“. През сезон 2013 – 2014 Ст. Цирков и трупата се връщат отново към „Женско царство“. Представленията преминават при много голям успех в града. С тази постановка участват на театралния фестивал в Тополовград, където нашият режисьор получава приза: „Награда за режисура“ в памет на Велко Кънев.
През следващия сезон трупата в състав: Росица Христозова, Светла Гъркова, Ралица Петрова, Десислава Владимирова, Живко Желязков, Кръстьо Господинов, Любомир Радев, Габриел Митков, Недялко Делчев и Елена Бозмова са поставени пиесите „Предложение“ и „Юбилей“ на А. П. Чехов. Оценката за постановката и играта на актьорите е висока, а гостуващите актьори от Хасково са засвидетелствали своето възхищение със суперлативи и професионални комплименти. На фестивала в Тополовград Светла Гъркова е номинирана за женска роля.
По сценарий на Ст. Цирков, използвайки сюжетите от разкази на Чудомир и Й. Радичков, режисьорът поставя „Титаник, Ди Каприо и Вегетарианецът“ с актуални проблеми от съвременността, които вълнуват хората сега.
И така, тунелът е осветен:
– ветераните са запазили в себе си любовта към неувяхващото изкуство;
– част от младите хора решават да се усъвършенстват, повишавайки квалификацията си във висшите училища;
– от 2013 г. е създадена детска театрална трупа с ръководител и режисьор Иванка Шикерова – актриса. Там е разковничето, когато се мисли и действа с перспектива. Така и театралното дело в града ще преуспява.

Край