Църковен празник и Освобождение отбелязаха в Харманли

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, бр. 03/1075, година XXl, 10 - 25 януари 2024 г.
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

• Близнаци записаха успехи в състезания по крос 0 27.сеп.
• Преференциалният вот засегна всички политически сили 1 27.окт.
• Публикуваха одобрените на първи етап проекти по ТГС с Турция 0 12.юли

Църковният празник на храма „Св. Атанасий“ и 146 години от Освобождението на Харманли от османско владичество отбелязаха в Града на Белоногата.
Празничните богослужения в чест на свети Атанасий Велики започнаха в сряда, 17 януари, когато тържествено богослужение в храма, носещ неговото име, бе отслужено от Негово преосвещенство епископ Исаак, който е втори викарий на българския патриарх Неофит.
То включва Вечерня с петохлебие и е за здравето на жителите на града.
В четвъртък в църквата имаше празнична Утриня, а Старозагорският митрополит Киприан с епископ Исаак, в съслужие със свещеници отслужиха Божествената света литургия, а свещеник Живко Петров отслужи панихида за покой на душите на падналите за освобождението на града. Това стана на Руския паметник. Там кметът Мария Киркова произнесе слово, а политически партии, обществени организации и други инстуции поднесоха венци и цветя.

Какво разказват архивите
6/5 (18/17).1.1878 г. – Около 3 часа сутринта. Турците почти са разбили обкръжения руски ескадрон. В това време в тила им (там, където е била старата околийска болница) прозвучава руски тръбен сигнал на войски, лейбескадрон, командван от подполковник Алексиев, идващ от Търново-Сеймен, които решават изхода на боя. Част от турските войски бягат към с. Остър камък.
Няколко часа след събитията в Харманли пристигат останалите части на ген.-майор Струков и са тържествено посрещнати.
6 (18).1.1878 г. – В Харманли ген. Скобелев-син влиза с войската си – IV ескадрон.
В битката при Харманли загиват стотици турци, а сред бежанците настава истинска суматоха. Но след края на сражението турските деца са прибрани от руските части и са разпратени по селата и в Харманли, за да не измрат от глад и студ. Ранените турски войници също са превозени с каруци в Харманли от българи от околните села. Така в града се струпват много хора, истинско стълпотворение: мъже, жени, деца, полуразрушени коли, добитък, незагаснали огньове сред снега, ранени войници. Българите се връщат по домовете си.
Скоро градът се изпразва от пленници и турски бежанци. Руските войски също поемат своя боен път към крайната си цел.
Харманли поема своя следосвобожденски път.
По Кирил Динков и Марко Сакарски и документи от руски архив