Хората на „Възраждане“ – все някой им е виновен за бедите

Свидетели сме на повишаване резултата на „Възраждане“ и тази формация се оказа най-популистката партия, повишила рейтинга си в сравнение с предишните „Атака“ и „ВМРО“.
Кои са тези , които гласуват за тях и така лесно се подвеждат по гръмките заклинания на лидери като т.нар. Копейкин, които обещават с лека ръка да им решат проблемите и само за месеци в България да възцарува благоденствието и справедливостта?
В страната има една прослойка от 13 до 20%, която години наред живее с усещането за загуба, че някой непрекъснато им причинява нещо. До тях достига послание, че някой друг е виновен за тяхната съдба и някой ги пръска с беди в буквалния смисъл – кремтрелс (конспиративната теория бели следи, оставащи от самолетите). Отделно те нямат способност да носят отговорност за собствената си съдба, което означава, че това са ляво мислещи избиратели.
За тях демокрацията е безпорядък, свободата е ненужна привилегия на други хора, с които не можем да се сравняваме.
Това, че в страната има толкова много хора с подобно мислене, се дължи на факта, че никоя сериозна партия не обръща внимание на този електорат. Левите формации, които не са малко, отказаха да се съобразят с факта, че съществуват такива хора, че те се нуждаят от внимание, че трябва да им се вдъхне кураж, да им се обяснява, че не демокрацията е виновна, че те са несретници, а злоупотребата с нея и бездействието на институциите в страната.
В същото време „Възраждане“ използва много умело популизма и той има ефект тогава, когато на хората им се говори с онези думи, които те искат да чуят и очакват.
Явлението се наблюдава и в чужбина. Това, което ни изглеждаше като парадокс, се превърна в действителност: българи, избрали да работят и живеят на Запад, все по-често се оказват вдъхновени и подкрепящи „Възраждане“, а на последните избори тя имаше втори резултат в чужбина.
А как иначе, след като мутренската държава ограничи възможностите на милиони обикновени хора с обикновени амбиции да си намерят прилично заплатена работа, за да издържат семействата си в страната. Затова се превърнаха в гурбетчии – жени, отишли да гледат възрастни хора, сезонни, общи работници, заети в непрестижни за западните хора трудови дейности.
Емигрираха, но за съжаление, емиграцията е последното нещо, което предоставя привилегии – особено ако си беден, необразован и новодошъл без опит. Те откриха реалността на Запада не като гостоприемна “майка”, а като немилостива “мащеха”, решена да ги “изцеди” и не им дава шанс за оцеляване и приличен живот. Българските емигранти, особено без образование, езици и опит, се класираха в дъното на социалната система на приелите ги страни. Дъното произвежда протест… Дъното произвежда озлобление…
Това се отрази на съзнанието на тези хора и те се почувстваха експлоатирани, хора от ниска класа. Мечтаят да се върнат в България, но знаят, че като го направят, ще бъдат на още по-ниско социално ниво.
Но тръгналият на гурбет, изведнъж разбра, че България го кани да участва в нейния политически живот – да гласува. Той веднага намери подходящата политическа формация. През април и юли 2021 г. този електорат ентусиазирано се хвърли да подкрепя Слави – страхотния пич, който всяка вечер “им е*ава майката” на “онези боклуци” и пуска парчета, които стигат “до дъното на душата ти”. После чалга героят ги поразочарова…
Сега на ред са възрожденците. Изглеждат корави момчета и ще им “разгонят фамилията” на “меките китки”…
Още по-парадоксалното е, че за „Възраждане“ гласуват тези, които използват всичките блага на западния модел, но никой от тях не ходи в Русия. Аргументът “Защо живееш в Лондон, а не отидеш в Нижни Новгород?” не ги разколебава, вярват на руската пропаганда, но пазаруват с евро.
На теорията, подобен електорат би трябвало да бъде ухажван от левите партии. „Продължаваме промяната“ имат левичарско поведение и трябваше да установят контакт с тези хора, които се чувстват губещи. Но не го правят.
БСП обаче използва това. Под ръководството на Нинова се превърна в копие на „Възраждане“ и се надява да убеди подобни маргинали да изберат тяхната хартиена бюлетина.
И така, за тези 13-20% от българите, тази драма ще продължи, докато в страната партиите се надпреварват да печелят гласове, а не да реализират програми, с които да направят живота на хората по-щастлив.

Използвани са материали на Весислава Танчева и Огнян Минчев