Харманлийският доктор Найден Чернев ступал младия Хитлер в мюнхенска бирария

Георги Николов

Ако при откриването на олимпийските игри през 1936-а в Берлин с Хитлер най-достопочтено се е ръкувал харманлийският маратонец Борис Харалампиев, то петнадесетина години по-рано друг един харманлиец се отнесъл с младия Шикългрубер доста по-грубо и безцеремонно. Найден Чернев, тогава студент по медицина в Грац, направо си набил фюрера, когато последният бил още само политиканстващ маргинал от мюнхенските бирарии.

Д-р Чернев, който се явявал нещо като първо джипи в Харманли, понеже бил от т. нар. тогава фондови лекари, щудирал медицина не само в Австрия, но и в Карловия университет в Прага. Инак си бил балканджийче, потомък на изселници от Битоля и Охрид, установили се в ловешкото село Угърчин, където през 1896-а на бял свят се намерил и Найден.

…След дипломирането си в Грац и Прага той практикува най-напред в Александровската болница в София, после попада в Харманли, където се оженва за внучката на Дялко Милковски и дъщеря на полк. Стефан Шопов. Заедно с нея предприема нещо като докторски гурбет из страната. Работи в болниците в Плевен, Свищов, Царево. Но никъде не се задържа дълго, понеже не е нагаждач и посочва открито грешките на началството. Затова се установява повторно в Харманли, където с трите му специалности – вътрешни болести, хирургия и рентгенология – го приемат като безспорен авторитет в медицината.

Прилежното изучаване на медицински науки в чужбина обаче съвсем не пречело на доктора да си бъде панта, какъвто го запомнили и колегите му от Грац, където българската студентческа колония по оново време никак не била малобройна. Тъкмо поради тая особеност на буйната му натура се стигнало и до спречкването му с Хитлер. Младият Чернефф, както бил записан в университетската си легитимация в Грац, между другото тренирал бокс, но освен по левите прави се увличал и по левичарските идеи, та се включил и в някакъв сциалдемократически кръжец.

По времето, когато двадесет и няколкогодишният българин се подвизава по тази линия в Грац, седем години по-възрастният от него Шикългрубер започва да възправя националсоциалистическата партия в Германия. Разбира се, в началото на 20-те години на миналия век тя се нарича още Политически работнически кръжок и е един файтон хора, сбрани от журналиста от “най-долнопробното вестникарско дъно” Карл Херер. Много скоро обаче Хитлер го елиминира, както безцеремонно отстранява и втория председател на кръжеца Антон Дрекслер, за да изяде отвътре партийката и да я изплюе по свой образ и подобие.

В нашия случай по-интересно е, че Хитлер води партийната агитация най-вече по мюнхенските бирарии, които впрочем добре познава от предишния си период на непризнат художник, пройдоха и вагабонтин. Та по тези места не било рядкост да се види как бъдещият фюрер се пени не само над бирата, но и над всякакви марксисти, плутократи, евреи и прочие омразни му социални елементи. С други думи бил си кръчмарски политикан и скандалджия, вече малко поотракан като парторг, но все същата стока.

В тази му именно битност го засича Найден Чернев, който освен като социалдемократ, успял, докато следва германоезично, да се определи и като англофил. Нещо, което Хитлер още по не понасял и от социалдемокрацията заради газовата атака на англичаните през Първата световна при Ипер, където ефрейторът от Браунау едва не се задушил като евреин в концлагер.

Срещата между младия хер Чернефф и Адолф станала в кресливата мюнхенска бирария “ Бюргербройкелер”, където първонацистите, наричани още “старите борци”, свиквали ежегодните си сборища. Случило се така, че преди обичайните си посетители кръчмата посрещнала академичната младеж от Грац – неколцина австрийци и дванадесет българи*, хаймануващи между два семестъра из Бавария воглаве с Найден Чернев. Появилите се малко след тях Хитлер и партайгеносен призовали натрапниците да напуснат “шнелер-шнелер” бирарията им, но последните съвсем по хайделбергски взели, че се заяли. Не минало и без идеологически забележки, при което избила цялата социалдемократщина на учените глави. След това масло в огъня форменият бой бил вече неизбежен.

В последвалото меле най-деен бил Найден. От противната страна пък най-много се праскал, естествено, Хитлер. Тъкмо неговата харизматична физиономия в един момент се мярнала пред левачката на угърчинеца и той, без много да се церемони, сцепил устната под станалите знаменити по-късно мустачки. Запомнил съперника си не само по тая причина, но и поради факта, че след скандала двамата с Адолф ги разпитвали като главни побойници в близкия полицейски участък. Тъй по чисто фонетични асоциации с играта на шикалки, на каквото си и мязал разпитът на стария полицейски познайник Шикългрубер, българинът добре запомнил името му. По-късно имал възможност да го опознае и по-фамилиарно. Двамината били осъдени по бързата процедура за дребно вагабонтство на десетдневен общественополезен труд, който се състоял в миенето на мюнхенските улици със сапун. Не се знае дали по време на тая хигиенистка повинност – германска му работа, угърчинецът и браунаувецът са се погаждали, или войнствено са кръстосвали струи на маркучите, но така или иначе били здраво сапунисани. Вероятно, докато е лъскал тъй някоя щрасе, Адолф се е успокоявал с мисълта, че по нея някой ден ще минават факелните му шествия. Може нещо и за сапуна да си е мислел, как да го поевтини примерно… Какво ли си е представял пък Чернефф? Може би сокаците на Угърчин, за които миенете им със сапун несъмнено би било голям зян…

Но крачейки по харманлийските улици петнайсет години след това, дипломираният вече доктор сигурно си е спомнял премеждието. А и междувременно перчемлията от оная мюнхенска бирария бил станал дотам световноизвестен, че нямало как да ни си го спомня. Благоразумно не си позволявал обаче да разправя наляво и надясно, особено надясно, за познанството си със фюрера. Само веднъж докторът не се стърпял да каже пред жена си: “Абе, Донче, знаеш ли че този съм го бил… Ама малко съм го бил!”

След това признание хер Чернев си гледал както винаги докторските работи. Приемната му била във фамилната къща на Милковски, снимка на която впрочем била излизала и в лондонския “Таймс”, като илюстрация на опровержение от възрожденеца на оплюваща българите и България статия на журналиста Джеймс Баучер, за което съм споменавал в очерка за самия Дялко Милковски. Но не заради тая прочула се чак в Англия харманлийска къща се извивали опашките от хора пред нея, а заради доктора, който не само че намирал ляк за всяка болест, ами не вземал и пари, или вземал колкото пациентът дадял. Не делял болните, нито грижите си за тях. Понякога дори оставал по две-три нощи над леглото на някой пациент в къщата му, докато не видел, че отива на добре. Диагнозите му били безпогрешни и предписанията по тях също. Заемал се почти с всичко в докторлъка – израждал бременни, церял пневмонии и настинки, помагал на охтичави. Цепел циреи и не цепел басма на никой друг доктор в Харманли. Затова, ако пациентите му мрели за него, колегите му го недолюбвали, дори си го мразели.

В свободното си време докторът водел живот на кротък бохем. Отсядал често в кръчмата на Гочо Маркови в Харманли, където, разбира се, ги нямало марковите ичкии от Австрия и Германия, пък и съперници от ранга на Хитлер.

Неговите фенове от града обаче гледали докторчето подозрително. Че бил антихитлерист, се знаело добре, но се и говорело, че австрийският възпитаник изнася разузнавателни данни за англичаните по време на войната и какво ли не още. Не го закачали много за това, защото въпреки идейните си забежки, докторът си бил отвсякъде безпартиен. При това лекувал с еднакво усърдие както нелегалните от района, така и управниците, без да мръдва ни на йота от Хипократовата клетва.

И той като Хитлер умира при неизяснени обстоятелства. Според една версия на 3-и април 1945-а в берлинския си бункер фюрерът всъщност поглъща отрова, вместо да се гръмне по мъжки. Уморен неизвестно от кого с отровна или друга смъртоносна инжекция бил и д-р Найден Чернев, след като се залежал от някаква болест през 1943-а**. От притеснение в същия ден на смъртта му от този свят си отива и тъстът му, полковникът артилерист с дванайсет рани и дванайсет ордени и медали от всички наши войни – Стефан Петров Шопов, за който ще разкажем някой друг път.

* Сред тези дванадесет българи в “Бюргербройкелер” бива и един колега на Чернефф от Грац – някой си Кацаров. Доста по-късно вече като професор хирург в студентската болница в София той разказва случая на сина на нашия герой Стефан Чернев, тогава просветен заместник министър, който вече бил чувал историята от майка си Донка.

** Че е имало нещо такова, смята и харманлиецът Димо Пеев, за когото в младостта му д-р Найден Чернев бил нещо като негов гуру.