Футболът в Тополовград започва през 1926 г. с пристигането на тракийците

Акценти

• Вестник "НОВИНИ", VI, 1-7 август 2008 г

Свързани публикации

• Отборът на „Хеброс 1921“ – Харманли започна първенството със загуба 0 31.авг.
• Ще монтират нов котел на училище в Тополовград 0 27.юли
• Тополовград се включи в доброволческа инициатива “Да изчистим България заедно” 0 05.юни

Коста Пляков

Не без основание възникна идеята у много наши спортни деятели, бивши и настоящи спортисти, от близкото и по-далечно минало, да се възложи задачата на някои от спортните деятели, който да отрази на страниците на местен вестник историята и състоянието спортната материална база в момента.
Това тяхно предложение в известна степен съвпадна и с моето собствено мнение, че е особено наложително да се предприемат неотложни мерки по решаването на многото проблеми натрупаните през годините в спортната материална база, поради бездействието в това отношение на повечето общински ръководства след 1989 г. затова реших аз да се заема с написването на материала, доколкото ми позволяват възможностите.
Не веднъж съм изразявал болката си и загрижеността си по този въпрос, по различни поводи и на различни ръководни нива. С единствената цел по-бързо да се решат неотложните проблеми по възстановяването и поддържането на откритата и закрита спортна база. Но за голямо съжаление всичко това оставаше като глас в пустиня, въпреки някои обещания.
Голямата ми загриженост по състоянието и проблемите на спортната база, произтичаше и от обстоятелството, че за нейното строителство, поддържане и периодично подновяване с цел ефективното й използване за тренировъчна и състезателна дейност от спортисти и отбрани специалисти съм полагал системни грижи и аз в периода от 1952 г. до 1979 г., когато тя беше собственост на физкултурното ни дружество.
Дълго време умувах по този въпрос. Дали да се заема с написването на този материал или да се отказвам.
Когато споделих идеята си с мои спортни приятели бях посъветван да не се отказвам, защото това е в интерес на спорта. Аз ги послушах и мисля, че не съм сгрешил.
В материала ще се спра в последователност на нейното изграждане.
1.Първите махленски футболни игрища
2. Първото градско футболно игрище
3. Второто градско футболно игрище, на което се провеждат първите междуградски приятелски срещи по футбол с отбори на съседните нам градове.
4. Строителството на първото баскетболно игрище
5. Строителство на градския стадион
6. Строителство на градска баскетболна площадка
7. Строителство на градски плувен басейн
8. Строителство на спортни игрища и спортни площадки в училищата
9. Оборудване на помещения за салони за тренировъчна дейност по борба
10. Строителство на футболната съблекалня на стадиона
11. Строителство на спортната зала
Малцина са тези в града и особено младото поколение, които познават най-ранния период от нейното строителство.
Други започнаха да я описват по своему, без да се съобразяват с реалните факти в тази област.
За мен най-достоверно в това отношение се оказа проучването, което бях направил за историята на спорта в нашият град в това число и спортната база от 1926 г. до 1952 г. Това съвпада със започване на работата ми в Околийския комитет за физическа култура и спорт през месец юли 1952 г., след завършване на спортното си образование в гр. Пловдив.
Информацията, която получих беше от срещите ми с все още останалите първи футболни ветерани като: Михаил Гърков, Панайот Кушев, Борис Стаматов, живущи в гр. Пловдив и останалите в Тополовград – Георги Александров /Макето/, Янко Дервенски, Димитър Кожухаров, Димитър Яйцаров, Янко Терзиев Гривов и др., всичките с подчертано футболно дълголетие.
Те съвсем убедително и достоверно ми разказваха от личните си футболни преживявания и от немалкото интересни и емоционални спомени, че началото на появата на футболната игра в нашия град е от 1926 г. , когато започват да пристигат и тракийците от беломорска Тракия.
Началната организационна форма на футбола са махленските футболни клубове и техните примитивни игрища.
Създадените клубове през този период носят имената : „Ботев|“, „Сокол“, „Тракиец“ и „Тигър“.
Получената футболна информация от първите футболни ветерани за началото на футболната играе най-достоверна и не подлежи на никакво съмнение. Поради което аз уверено я използвам при изготвянето на доклада си, за юбилейното честване – 70 години футбол в Тополовград, проведено на 27. 09. 1996 г.
Сега, когато обръщам поглед назад във времето, искам определено да подчертая това, че обединението на махленските футболни клубове е през 1929 – 1930 г. в един градски отбор. Това обединение е предизвикано от икономически причини. Липсата на средства за закупуване на футболна екипировка и футболни топки и които през този период трудно се намират на пазара.
Може би ви прави впечатление, че аз се отклонявам от темата спортна материална база и навлизам в историята на футбола, но това е , защото нещата около спортната база са свързани с развитието на футбола и другите спортове.
Появата на градския футболен отбор, поставя проблема пред новосъздаденото ръководство, начело на което застава многоизвестния футболист и спортен ръководител Атанас Ципев за избора на футболното игрище.
Единственото място за тази цел е на задната страна на града и при това е на малък наклон от към северната му страна.

Но и този терен, поради липсата на стандартните размери за нормално футболно игрище, се е ползвал предимно за тренировъчна дейност и за двустранни игри между състезателите на отбора.
Неудобството и на това футболно игрище за провеждането на първите приятелски и междуградски срещи в периода между 1932-1935 г. налага да се избере равното място на местността Корията с единствения проблем – изсичането на няколко дъбови дървета.
През 1936 г. в града за учител по физическо възпитание в прогимназията е назначен Лальо Чавдаров от гр. Казанлък. Това е началото на нова ера в развитието на нашия футбол. Чавдаров, който има сравнително по-добра футболна компетентност, поема ръководството на футболния отбор, като в състава той възлага надежди на предимно по-младото попълнение. Пословичната му твърда и безкомпромисна тренировъчна дейност дава положителни резултати.
Не закъсняват и първите междуградски приятелски срещи с отборите на Елхово, Харманли, Ямбол и Сливен.
След 9-ти септември 1944 г., когато спортът в България става почти държавна политика, се дава зелена улица и на строителството на спортно материална база за развитието на масовата физкултура, масовост на спортовете и повишаване на високото спортно майсторство.
През лятото на 1952 г. бе построено първото баскетболно игрище с нормални размери. За целта бе сформирана група от десетина ученици от горните класове на Гимназията, чието трудово възнаграждение се заплащаше от бюджета на общината.
Мястото за строителството на това баскетболно игрище бе избрано от източната страна на двора на жълтото училище, тогава Гимназията. Използвана бе високата южна част на терена около игрището, която се превърна в малка трибуна с 2-3 реда пейки за седящи места. Строителството на първото баскетболно игрище съвпадна с идването на преподавателите за новата учебна година – Стефан Шопов по физика и Минчо Боев – по физическо възпитание. Шопов – бивш състезател по баскетбол и спортен журналист от гр. Сливен много добре познаваше техническите и тактическите приоми на баскетболната игра, а Минчо Баев – добър организатор и с голяма инициативност в провежданите спортни мероприятия.
Те двамата създадоха и ръководеха първите два отбора – баскетбол юноши и девойки.
Този период ние основателно считаме като началото на организирания баскетбол в Тополовград.
Построено бе баскетболно игрище в двора на жълтото училище, а през 1956 г. проведохме и първата международна приятелска среща по баскетбол – жени, с отбора на „Енергия“ – Букурещ.
Изискванията, които постави българската федерация по футбол пред участващите отбори в републиканските първенства, бяха за наличието на стандартни футболни игрища. В тези първенства участваше и нашият градски футболен отбор. Футболното ни игрище в известна степен не отговаряше на тези изисквания. Пред нас и ръководството на Дружеството възникна проблемът да се предприемат мерки за строителството на градски стадион, колкото и да се вижда неосъществимо за възможностите на града.
Годините са 1960-1961-та. Общинското ръководство е в състав : кмет Славчо Будаков, зам.-кмет – Стоян Белев. Кметът Будаков с подчертани управленски и ръководни качества, живеещ с проблемите на града и в това число и със спортните. И всичко това го задържа 20 години на кметския стол.
Стоян Белев – активен футболен деятел, бе прекалено бърз в решаването и изпълнението на задачите и много активен в провеждането на всички общоградски мероприятия.
И това, в което съм твърдо убеден е, че никое друго ръководство не се е ангажирало така силно с проблемите по строителството на спортната материална база, с нейното подобряване и системно поддържане.
Направеното от физкултурното ръководство предложение за необходимостта от градски стадион, макар и с голяма доза песимизъм, че няма да види скоро бял свят, бе прието. Останахме прекалено изненадани, когато разбрахме, че ръководството на общината е приело нашето предложение и вече има решение за започване на строителството на стадион. Оттук нататък с голямо желание започна и нашата ангажираност за това строителство.
С помощта на ЦС на БФС ние осигурихме примерен строителен план за градски стадион. Нашето централно ръководство приветства тази инициатива за изграждането на стадиона. От там ни насочиха и към специална строителна бригада за спортни съоръжения, която е взела и участие в строителството на стадион „Васил Левски“ през 1951 г. С нея общината сключи договор, съгласно който в началото на месец май 1960 г. започна строителството.
В плана на стадиона бяха предвидени: футболно поле с олимпийски размери – 105/75 м; с отводнителни специални тръби, наредени в рибена кост, околовръстен колектор, който събираше и отвеждаше водата от футболното поле; четиристотин метрова лекоатлетическа писта с 6 коридора, трап за скачане на дълъг и висок скок, сектор за тласкане на гюлле и мятане на диск; трибуна с 300 места, като на този етап съблекалня не беше предвидена.
Средствата за строителството бяха от самооблагането на града за двете поредни години – 1960 и 1961-та. Цялото строителство на стадиона се извърши за този период от време. Единствено общинското ръководство следеше и контролираше изпълнението на строителството.

Даже не казвам, че всичко това беше наша първостепенна задача. Ние организирахме на бригадни начала събирането на десетки кубици подходящи камъни, докарани на футболното поле от баирите около стадиона.
След 1960 г. следващия спортен обект, който построихме беше градската баскетболна площадка на площада зад Читалището. Нейното строителство се извърши със средства от общината и доброволен труд на спортисти и спортни деятели. Игрището направихме с дренаж от камъни. Над дренажа застлахме черна сгур в комбинация с пясък, а най-отгоре поставихме червена сгур, която купихме от Харманли, произвеждана специално за баскетболни и волейболни игрища. Баскетболното игрище беше пригодено и за волейболна тренировъчна и състезателна дейност. Нощното осветление беше с 500 ватови крушки, поставени на специално изработена желязна конструкция, на необходимата височина, съгласно изискванията на баскетболната игра.
От двете дълги страни на баскетболното игрище изградихме трибуни с пейки, с около 500-600 седящи места. Едно от помещенията на Читалището от страната от към площадката обзаведохме като съблекалня с малка баня. Площадката беше обградена с високи стени и официален вход с хубав портал от към улицата.
По време на деветосептемврийските баскетболни турнири за мъже и жени, при провеждането на срещите, нощно време осветената площадка се взривяваше от бурните овации на зрителите. За наше голямо удовлетворение, купите при жените остават почти в Тополовград. Добрата организация на турнира, създадените отлични условия за участващите по време на провеждането му го направиха доста популярен. В резултата на което, няколко месеца преди неговото провеждане, ние в Дружеството получавахме заявки за участие от отбори предимно от „А. РБГ, като тези постоянни участници на „Берое“ Стара Загора, „Локомотив“ Пловдив, „Черноморец“ Бургас, „Канев“ Хасково, „Н. Лясков“ Ямбол и „Х. Димитър“ Сливен.
През 1968 и 1969 г. ние обогатихме спортната си база с още два обекта – плувния басейн със средства от ЦС на БСФС, с размери 25/1250 и плажна площадка, застлана с хубав жълт пясък и специално изработени скари от чамов материал, изпратени на промкомбината от общината по нареждане на кмета Славчо Будаков. Около басейна поставихме няколко душа с чиста питейна вода за измиване на къпещите се след излизане от басейна.
Строителството на басейните беше извършено от строителни войски на генерал Делчев от Ст. Загора, които по това време строяха и завода за медицински инструменти.
Вторият обект, футболната съблекалня на стадиона построи ДМ. В. Коларов с директор Аврамов. Искам да отбележа в това отношение активното съдействие на зам. икономичския директор Борис Георгиев, бивш наш състезател от градския отбор по футбол и активен спортен деятел.
За няколко годишното ни участие след 1969 г. на градския отбор по баскетбол девойки старша възраст с треньор Кирил Бургазлиев в „А“ РБГ, в която група участваха най-силните отбори на страната в тази възраст „Левски Спратак“, ЦСКА, „Септемврийско знаме“, „Славия“ и други известни отбори. Нашият отбор се класира в челните места крайното класиране.
Поради липсата на закрита спортна база всичките ни домакински срещи се провеждаха в зала „Диана“ гр. Ямбол.
Спортната ни база по развитието на спортната борба беше повече от примитивна. Приспособени избени помещения, тракторни гаражи, стаи в училищните салони по борба за тренировъчна дейност.
Въпреки това с назначаването през 1971 г. за треньор, майстора на спорта Ради Христов, ние постигнахме значителни успехи в класическия стил при юношеската възраст, благодарение на неговата упоритата, целенасочена и компетентна дейност, както и на неговите помощници Алекси Димитров и Андон Георгиев.
С успех проведохме осем международни приятелски срещи, от които 4 в Тополовград и 4 в Полша. Тази популярност и успехи в борбата стана причина българската федерация по борба да ни възложи задачата за провеждането на 4-тото и 5-тото Републиканско първенство по народна борба в Тополовград. Няма да се спирам и на успехите ни в Републиканските първенства за юноши класически стил.
Когато говорим за строителството на спортни площадки в училищата, то тях ние ги свързваме с името на дългогодишната преподавателка по физическо възпитание Мария Ламбова.
Като председател на физкултурното дружество, вярвах, че почти безнадеждно съм закъснял със строителството на закрити спортни бази. Въпреки това бях твърдо решен да предприема адекватни мерки в това отношение.

Уважаеми Читателю,
Искам предварително да се извиня, че моят материал по подготовката и самото изготвяне на документацията за спортна зала, търсенето на средства, както и нейното строителство ще бъде по-продължителен, но сигурно и интересен.
Със съдействието на общинското ръководство, поканихме познатия окръжен ръководител от гр. Ямбол но вече заемащ поста като първи секретар на ЦК на Комитета за младежта и спорта. Тодор Тонев, в чийто ръце се намираха средствата за спортно строителство на цялата страна.
Гостите не възразиха на нашето предложение да ни дадат 100 000 лв. за строителството на баскетболен салон.
Когато отидох в ЦК на комитета при Енчо Москов за превеждането на парите, той повика Т. Тонев и му съобщи, че Коста Пляков е дошъл за обещаните от нас пари. Тонев отговори, че няма никакви проблеми и средствата са готови, само Пляков да каже къде е открито финансирането на обекта, съгласно изготвената документация, за да се приведат парите. Аз останах като в обрано лозе. Отговорих, че такава документация ние нямаме, както и открито финансиране.
„Тогава не можем да приведем парите“, каза той. Енчо Москов го помоли за поне част от обещаните средства, да се преведат по сметката на дружеството. Тонев се съгласи и приведе 25 000 лв.

Завръщайки се в Тополовград докладвах на ръководителите за резултата от моята мисия в София.
Този случай ме накара да си направя извод, че веднага трябва да се заема с изготвянето на документация за спортна зала, за по-благоприятни времена, когато ще се намерят отново средства.
Обиколих и огледах няколко спортни зали в различни градове.
Последно, с кмета Славчо Будаков и Кирил Бургазлиев посетихме Гълъбово, чиято спортна зала беше напълно приемлива за нашите спортни нужди. Посочиха ни и архитекта, който е изготвил документацията на залата. Това бе Петко Близнаков от Ст. Загора.
Устроена ни бе среща с архитект Близнаков в Тополовград.
Той обеща, че за три месеца документацията за залата ще бъде изготвена по подобие на залата в Гълъбово. Хонорарът му беше изплатен от Дм. В. Коларов. И така през 1974 г. аз вече разполагах с документацията за спортна зала, състояща се от 18 папки, които аз пазех с голяма загриженост във физкултурното дружество.
През 1979 г. по посочен ред и обстоятелства аз напуснах председателското място във Физкултурното дружество, след близо 30 години дейност в областта на спорта, пленен от идеята цял живот да помагам на спорта и като негов почетен председател.
Същата година през месец септември започнах работа в управлението на Дм. Коларов. През 1982 г. в една от срещите ми с директора инж. Димитър Симеонов в ресторант „Тракия“ на по чашка си разговаряхме за спорта. Попитах Симеонов дали предприятието има възможност да отпусне средства за построяването на спортна зала.
Доколкото си спомням, той ми отговори: „Имаме такава възможност, останали са средства от капитално строителство. Но сега е краят на годината, месец ноември, да изготвим документацията, а средствата, които не са оползотворени ще трябва да върнем в Министерството, от където бяха отпуснати. Той, без да се замисля каза: “ Това, което казваш е вярно аз ти казвам, че веднага започваме строителството“.
Симеонов, след обсъждане на въпроса за зоната с неговите заместници, нареди от следващия ден да започне строителството на нашата спортна зала. „Ето ви документацията, започвайте.“
И само за две години нашата строителна бригада, с наличието на технически съоръжения, през 1985 г. спортната зала бе завършена и обзаведена с всички необходими съоръжения.
Откриването на залата се извърши по много тържествен начин: с богата спортна програма, която осигуриха с помощта на председателя на ЦС на БФС Трендафил Мартински и участието на ансамбъла по художествена гимнастика- златните момичета на известната треньорка Нешка Робева.
При откриването на спортната зала присъстваха гости от окръга, от министерството на промишлеността от минния комбинат в Мадан, от много други минни предприятия в страната, спортни ръководители и журналисти от София., както и всички местни ръководители от града.
Ето част от словото на директора на предприятието-инж. Димитър Симеонов при откриването на залата каза: „Спортната зала „Миньор“ е построена от миньорите на ДМ „Васил Коларов“, като подарък на младежта от сакарския край за развитието на масовия спорт и високото спортно майсторство.”
Всичко до тук по строителството на спортната ни база в града беше достатъчно и нормално за развитието на спорта.
Какво е сега състоянието на скъпоструващата открита и закрита спортна база?
На кратко ще посоча някои факти дори и със снимков материал. За нея години наред спортисти ветерани и спортни деятели със съжаление споменават, че е забравено от бога и от царя.
Същия ли е този стадион, на който провеждахме приятелските и контролни срещи с отборите от „А“ РФГ. Като тези на: „Дунав“, „Русе“, „Берое“, „Ст. Загора“, „Ботев“, „Пловдив“, ЦСКА, „Септемврийско знаме“. На международните приятелски футболни срещи с „Тихи“ Полша, с „Торледо“ Москва, „Студентес“ Букурещ и „Пахтахор“ Грузия?
Тези срещи се превърнаха в големи спортни празници, на които присъстваха по 2-3 хиляди запалянковци от града и района, седнали на добре боядисаните пейки и трибуните.
Когато стадионът беше собственост на физкултурното ни дружество винаги сме имали по 2-3-ма общи работници, които се грижеха за цялостното му поддържане. Не липсваше и постоянен контрол от служителите на дружеството. Често пъти през годините на летния сезон, при голямо засушаване на зеления вид на тревата на футболното поле се поддържаше чрез непрекъснато поливане с цистерни.
Пейките на трибуните не веднъж се боядисваха с блажна боя и от състезателите на отбора по футбол за мъже под ръководството на треньора Владимир Стоилов.
Може ли някой да каже, че през тези години не са виждали от футболното поле да пъдят коне, магарета или овце? Както и това невиждано и нечувано в спортната практика – да се строят циркове по футболното поле на стадионите. Или пък да се правят конни надбягвания на Тодоров ден по пистите за лека атлетика. Да но в Тополовград от няколко години това е напълно възможно, според ограничените спортни разбирания на някои служители на общината.
Не сме строили плувния басейн, за да се превръща в боклукчийски трап от недобросъвестни наши съграждани.
И това пък да не прави впечатление на някои, уж работещи в областта на спорта, а на други, които трябва да осъществяват някакъв контрол над тези, които получават може би заплати, за да се грижат за опазването на спортната база.
Особено тревожно е състоянието на спортната база „Миньор“. Ще се помъча да степенувам ремонтите, които трябва спешно да се извършат със средства от общината.
Няма да говоря за така нужната инсталация на покрива. През летните дни осигуряваше топла вода за двете бани на залата и чието възстановяване е почти невъзможно на този етап.
Какви ремонтни подобрения могат и трябва да се направят?
1.Ремонт на хидроизолацията на покрива, за да се спрат течовете в основния салон, които предизвикват сплескването на плоскостите.
2. Подмяна на част от дъските по пода, поради изгнилост.