Тянко Марков е един от тримата със златни значки от БФС в Харманли

Сред неговите ученици са Димитър Марашлиев /ЦСКА/, Никола Велков (“Хасково”, ЦСКА, “Етър), Живко Господинов (Хасково и Стара Загора), Динко Господинов (Русе) и др.

продължение от миналия брой

Христо Стоичков игра в юношеския отбор на Харманли. По това време дойде една заповед – на 21 години да има само един човек и всички останали да бъдат под тази възраст. Аз бях умител по физическо в електрото. Всичките мои футболисти в юношеския отбор – 7 – влезнаха в градския отбор на Харманли, заедно със Стоичков. След това той идваше при своите съученици от електрото, в юношеския отбор, затова постигна и такива успехи. Тренираше 4 часа – два при тях и два при нас. Той алкохол не знаеше какво е, при Донко – кръчмаря имаше само лимонада, тогава швепс нямаше. Това му беше питието.
По-добрите мачове, които си спомням са за купата на Окръжния съвет – финал с Хасково – резултат – 4:3 за нас, с Бургас в Харманли – 2:0, с отлична игра на Георги Марашлиев. С тази си победа попречихме на морския град да влезе в “А” РФГ, с “Ударник” – Пловдив – 0:0. Тогава в състава на Пловдив играха нашите съграждани – Гочо Марков – командир на спортната рота и капитанът на отбора Васил Господинов, на които им беше много мъчно.
В големите зони на ,,Б” РФГ съм играл успешно в почти всички градове на Южна България.

Какво си постигнал?
След като завърших висшето си образование, през 1969 г., бях поканен да стана директор на футболната школа в Хасково, но предпочетох родния си град. С харманлийския отбор много пъти ставах окръжен първенец с деца. По-добрите от тях преминаваха в по-горните възрастови групи: младша, старша и мъже в Харманли и в други градове. Сред тях бяха Димитър Марашлиев (ЦСКА), Станко Динев – (“Родопа – Смолян”) – юношески отбор, Никола Велков (“Хасково”, ЦСКА, “Етър), Илия Божков – (“Марица”, – П-в Рудозем, юношески национален отбор), Живко Господинов (Хасково и Стара Загора), Ивелин Гърбачев (Габрово), Динко Господинов (Русе).
По-големи успехи са участията ни два пъти на четвъртфинали в Ямбол, с футболистите Станимир Чакалов, Петю Гогов, Георги Стайков, Николай Гогов, Цанко Крачунски, Никола Нейков, Тенчо Йорданов, Красимир Димов, Димитър Сянков и др. Почти всички преминаха в мъжкия отбор.
Два пъти стигнахме до финалите на републиканско първенство за деца във Варна. Първия път се класирахме на III -то място, от 16 отбора. За най-добър защитник в България бе обявен Илия Божков. Една любопитна подробност – за него се съмняваха, че е нередовен, а се оказа дори, че е с една година по-малък. При второто си участие на финалите се класирахме на IV-то място от 16 отбора. На турнира присъстваше и Христо Стоичков. Тогава той направи големия жест за децата от Харманли и Пловдив, като даде автограф само на тях.
Много от моите юноши бяха привлечени в мъжкия отбор, когато излезе нареждане от БФС, при мъжете да играят състезатели до 19 години, и трима до 23 години. Тогава треньорът на мъжкия отбор Сава Савов ме помоли да му дам най-добрите юноши – Николай Малев – вратар, Тенчо Йорданов и Цанко Крачунски – нападатели, Митко Петков, Тодор Янков и Динко Господинов – защитници и др. Отборът на “Хеброс”, с Христо Стоичков в състава, започна да радва любителите на футбола в града.
Не мога да не спомена и ученическия футбол, защото имаше години, когато отборът на “Урли” беше съставен почти от ученици. На празника на Гимназията се правеха футболни турнири. Една година участвуваха 4 отбора: Хасково, Свиленград, Кърджали, Първомай. Тимът на нашата гимназия победи всичките си противници. След тази победа директорът на Гимназията Георги Делчев, който дотогава не държеше на футбола, стана най-големият привърженик на тази игра. Герои на турнира бяха: Борис Ангелов /Бората/, Петко Гогов /Гогаля/, Тянко Марков и др. Следващият директор – г-н Латев, продължи футболните турнири на празниците, всяка година.
С децата съм участвал два пъти на финали в Бургас – на 2-ро и 3-то място от 16 отбора в България. Това ми е един от големите успехи. Много пъти съм бил на четвъртфинали в Ямбол, Сливен и др.
Само трима сме със златни значки от Българския футболен съюз – аз, бай Тяньо – Атанас Узунов и Стефан Вълчанов.

Според теб кои са допринесли най-много за футбола в Харманли?
По мое мнение, с най-голям принос за развитието на футбола в града ни са следните ръководители, треньори, съдии, командири: г-н Каракостов, Любомир Кузманов, Петко Каменов, Иван Барбов, Георги Робев, Евтим Николов, Венко Карагьозов и Димо Георгиев.
Треньори: г-н Кузманов, г-н Минковски и Антонов от Славия-София и Сава Савов, допринесъл най-много за израстването на футболиста Христо Стичков.
Съдии: Петър Шикалов – съдия в Харманли и в елитна група Югославия, Иван Бъчваров – “А” група, Георги Иробалиев и тройката Петко Гогов, Борис Ангелов, Кирил Ангелов и Петко Атанасов – в зоните. Командири от поделенията: Г-н Бъчваров – 6-ти конен полк, г-н Шейретов, г-н Василев, ген. Денев, г-н Тодоров и много други.
А най-възрастните живи футболисти в Харманли, вече над 83 години са г-н Марангозов и Иван Мънгаров.

край