Трудна, но резултатна годишнина

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, бр. 08/1080, година XXl, 23 - 29 февруари 2024 г.
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

• Музеят ,,Дженкинс” – гордост за бисерчани и българи 0 30.ян.
• Ивайло Здравков: “Няма как да получиш европари, ако не ги управляваш добре“ 5 11.дек.
• За празника на Св. Богородица „Златна ябълка“ 0 02.апр.

Милю Петров

Той е роден в с. Попово, Боляровска община, Ямболска област. Начално и прогимназиално училище завършва в родното си село, гимназия – в гр. Елхово, а Българска филология /с втора специалност „История“/ във Велико Търново. Бил е учител в Икономическия техникум и в гимназията в Елхово. После е редовен докторант по Най-нова българска литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и преподавател в ШУ „Еп. Константин Преславски”.

Доц. Милю Петров е автор на около 30 книги,

половината от които са за Стоян – Индже войвода. Публикувал е и много отзиви, рецензии, статии, както и редица студии.
Докторската му дисертация е: „Романът „Антихрист” в творческото развитие на Емилиян Станев”, а хабилитационният труд – „Българският исторически роман”.
От книгите по специалността ще посочим: „Българска литература”, „Нова българска литература”, „Трима от големите/ Ел. Багряна, Ат. Далчев, Св. Минков/, „Малка книга за Тончо Жечев”/от 280 стр. /, „Шуменски хоризонти”, „Творци от и в Шумен” и др.
По-специален интерес представляват сборниците: „История и литература”, „Минало и съвременност, „Високо пладне”, „Ветрове”, „Връзката”.

Доц. Петров се изявява и в областта на краезнанието.

От него са книгите ”Село Попово – от най-стари времена до наши дни”, „Бахурите”, „В долината, сред върховете”, „Звезди над речната долина” и др.
Досега сборникът му с народни песни за Индже има три издания /1992, 2006, 2021 г./. Всяка от книгите му за Индже войвода се предшества от начална част, в която се посочват нови сведения за родното му село, за борческо-съпротивителните борби: „Стоян-Индже войвода – в живота, народните пес и литературата”, „Хайдушкото село”, „Най-личен и най-прочут”, „Другата столица” /два тома/, „Йордан Йовков и някои проблеми на „Инджеведението”, „Пантеон”, „Минало незабравимо”, Войводата Индже Стоян”, „Златна книга за Индже войвода” /в съавторство/ и др. В близко време ще излязат последните две книги за Инджето: „Гледки и четива” и „Като роман без край”.
Реализирани са няколко научно – популярни филма: два по БНТ /за Индже и Кара Кольо/, по телевизиите в Бургас и Котел, Нови пазар и Шумен, Ямбол/”Диана-кабел”/. Излъчени са и предавания по радиата в Бургас, Ст. Загора, Шумен и др.
Интересуващите биха могли да се запознаят с библиографията от и за доц. Петров от сб. „Присъствие. Доц д-р Милю Петров на 60 години” /Съставител – Янка Милчева/, кн. „Ветрове”, „В долината, сред върховете” и „Минало незабравимо”. За него и книгите му пишат: Горо Горов, Димо Трудолюбов, Марин Калинов, Веселин Батанов, Иван Джерелов, Иван Славов, Станко Илиев, Светлин Пламенов, Станчо Пенчев, Красимир Кунчев, Любомир Делев, Янка Милчева, Бинка Величкова, Елка Костадинова, Радостина Георгиева, Ваня Колева и др.

Милю Петров е привърженик на типологическото разглеждане в трите му разновидности:

класическо, некласическо и неокласическо. В тези три витки на спиралата /долни и горни/ той разглежда класицизма и романтизма, реалистическата литература и модернизма /високия модернизъм като класическо изкуство/, авангардизма /някои негови течения като „нисък модернизъм”/ и постмодернизма. От преди няколко десетилетия той обосновава семантичният подход, с оглед устойчивото словосъчетание „значение и смисъл”.
Показателна е първата му книга „Смисъл и семантика.” Заглавието събира литературоведческото и лингвистичното разбиране за семантизма. Най-пълно проблемът е разгледан в студията „Семантика” /кн. „Връзката”/.
В книгите си Петров непрекъснато разглежда проблемите на методологията традиционни и нови, актуални и дезакуализирани, провокативни.
Във времето на първите трансплантации той подхвърли идеята за „Медицинско литературознание”. Лансира и становище за т.нар. „Химическо литературознание”. Може би функционирането на чуждия орган /донора/ като свой, представите за „валентност” /на текста/ и „свободен радикал”, наличието на „химия” в отношението между мъжа и жената не са само аналогии и външно-формално сходство в литературата.
Не е нужно тук да се прави критически преглед на научното дело на Милю Петров, като се посочват приносните моменти в него. Няма да се спирам и на трудностите, пречките и непреодолимите препятствия, пред които е бил изправен – той, работохоликът, безпартийният, но принципен, честен и справедлив учен, преподавател. Ще завърша с пожеланието доц. д-р Милю Петров да бъде жив и здрав и все така творчески активен!

Славчо Николов, Шумен
27. 01. 2024 г.