Тодор Радев : „В Китай хората се дисциплинираха сами за да се предпазват от Ковид 19“

Акценти

• Вестник "Сакарнюз", 20 декември 2020 година

Свързани публикации

• Махала „Баба Ста̀на“ в началото на пролетта 0 20.апр.
• Над 150 000 тона грозде ще отиде за винопроизводство 0 09.окт.
• The Homecoming Exhibition на Нако от Тополовград стигна до Ню Йорк 0 30.май

Визитка: Тодор Щерев Радев е роден в Тополовград през 1976 г. Завършил е местното СОУ „Д-р Петър Берон, след което завършил „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, от 11 години работи като журналист и редактор в българската секция на Китайската медийна група (Радио Китай за чужбина) в Пекин.

Господин Радев, от доста години живеете и работите в Китай. През цялото време от началото на възникването на епидемията с Ковид 19 имахте възможност да следите всичко, което се правеше там за овладяването ѝ. Какво точно се случи от началото на годината до сега и как и с какви мерки и действия властите на тази огромна страна се справиха?

Това, което се случи в Китай е, че след първоначалната неяснота пред какво точно сме изправени – тук в началото също имаше колебания доколко сериозна е ситуацията и какви точно мерки да се предприемат – се стигна сравнително бързо до решение за налагане на максимално строги ограничения, още повече, че Китай има горчив опит от епидемията от ТОРС през 2003 г., когато отне месеци на властите, докато организират адекватен отговор.

Първото и може би най-важното е, че още в самото начало се наложи виждането, че  приоритет е здравето на хората, докато всичко останало – икономика, училища, пътувания, може да почака. Властите проведоха много широка кампания за популяризиране на основните предпазни мерки – носене на маски, поддържане на личната хигиена и тази в дома, социална дистанция – които човек да спазва в ежедневието си и те стигнаха наистина до всички. В същото време, физическото движение на хора беше сведено до минимум. Милионни градове замряха, при това без в тях да има голям брой болни. В квартала, в който живея блоковете – обикновено по 10-15, са групирани в нещо като микрорайони, заобиколени от ограда с по-няколко входа. В края на януари всички входове, освен един бяха затворени, някои от тях буквално барикадирани. На отворения вход постоянно дежуряха хора – обикновено доброволци от райони или от общинската служба за охрана. На живеещите в блоковете бяха раздадени пропуски и никой освен тях не се допускаше в сградите. Когато човек излезе някъде по работа или до магазина и се върне, задължително се мереше температурата му и се записваше контакта му – име и телефон, за да може да бъде открит веднага в случай че се установи заразен в района. Почти всички магазини, ресторанти, кина, спортни зали затвориха, училищата и университетите минаха на онлайн обучение, където беше възможно хората започнаха да работят от домовете си. Доброволци осигуряваха необходимите неща на самотни възрастни и болни хора. Тези мерки продължиха от януари почти до края на лятото, а някои от тях, като меренето на температурата или потвърждения със здравен код на телефона, че не сте бил във високорисков район, ако примерно влизате в магазин или в обществена сграда, продължават и до момента на много места.

На второ място, не бяха обявени никакви срокове за отмяна на мерките и не се бърза с разхлабването им, защото примерно се вреди на икономиката или някои хора недоволстват. Това обаче не означава безкрайна карантина, а точно обратното – залага се на пълната мобилизация и спазването на ограниченията от страна на обикновените хора, за да се върнат нещата към нормалното възможно най-бързо. Разхлабването на мерките в Китай не е обвързано с дати, а с реалното състояние по места.

На трето място, китайските здравни власти изработиха протоколи за реакция, чиято основна цел е да се ограничат максимално бързо нови огнища на епидемията, така че да не се се налагат отново мащабни карантини и прекален натиск върху здравната система. В момента, ако някъде бъде установено, че има заразени, се действа мълниеносно за тяхното изолиране, проследяването и карантинирането на всичките им възможни контакти на специални места – хотели или центрове за настаняване, където те са под постоянно наблюдение от специалисти в случай, че някой се влоши. Така се действаше при последните случаи отпреди месец, когато в един от големите градове – Тиендзин, бяха установени двама заразени с Ковид-19. В рамките на 72 часа около 4400 души от няколко блока в близост до жилищата на заразените, и за които бе преценено, че е възможно да са контактни, включително косвено, бяха карантинирани в хотели за две седмици.

На следващо място, Китай наложи много сериозен контрол за пътуванията, особено от чужбина, тъй като в момента това продължава да е най-големият източник на заразяване. Практически навсякъде, когато се пътува се прилагат здравни кодове, с които се потвърждава, че човек не е бил в рисков регион. Пристигащите от чужбина също се карантинират в хотели за две седмици, след което още една седмица трябва да останат по домовете си.

Как населението на страната като цяло възприе мерките, което бяха наложени. Хората разбираха ли, че всичко се прави за тяхно добро, за запазване на живота и здравето им? Имаше ли дискусия относно ефективността на определени мерки, като например носенето на маски и други наложени временни ограничения? Имаше ли съпротива и недоволство срещу мерките или хората там са достатъчно дисциплинирани и отговорни за да приемат случващото се с разбиране? 

Начинът, по който обикновените китайци реагираха на ограниченията, според мен изигра решаваща роля за това да не се стига, поне до момента, до втора вълна. Ако на Запад в началото много хора не спазваха мерките, казвайки си “Точно на мен ли ще се случи”, в Китай логиката е обърната – “Дори ситуацията да не е толкова сериозна, ще спазвам мерките, защото може точно на мен да се случи. А не искам”. Сред китайците е много силно развито родовото чувство. За тях държавата не е нещо чуждо, а голямото семейство, хармонията, в което зависи от спазването на правила и почитането на йерархията. Представата за справедливия управник, който се грижи за народа, както баща за децата си, е един от стожерите на китайската цивилизация и култура от векове, и продължава да е валидна и днес.

Китайците са винаги готови да търпят лишения и ограничения в името на някаква обща кауза – в конкретния случай здравето им. С колкото и хора да съм говорил, всички неизменно повтарят едно и също – спазването на мерките, дори да изглеждат безсмислени, е проява на грижа и отговорност към себе си и към другите. То показва, че обществото е едно цяло, а не група от случайно събрали се индивиди, всеки от които живее като намери за добре и без да се интересува от мнението на околните. В Китай представата, че справянето с трудности изисква общи усилия е вкоренена в съзнанието на всички, и това се отнася за целия вертикал от семейството до държавата. Затова и се оказа лесно целият този милиарден народ да бъде мобилизиран в такава степен и за толкова бързо време.

Огромна роля за това мерките да имат ефект също така е факта, че по тях нямаше никакви обществени дискусии, разнопосочни сигнали и коментари от лекари и експерти, които да объркват хората, да се поставят под съмнение едни мерки за сметка на други. Това, според мен, предотврати излишната загуба на социална енергия в безсмислени спорове и я насочи в рационална посока, а именно – бързо ограничаване на епидемията, връщане на работа и рестарт на икономиката и нормалния живот.

Какви непосредствени икономически и социални мерки предприе държавата в защита на нивото на икономическото състояние на предприятия, фирми, организации и т.н. и най-важно да бъде осъществено едно нормално жизнено равнище в живота на обикновените граждани. 

Логиката зад китайския отговор на икономическите щети, които понесе обществото и бизнеса, е следната: основната цел на строгите антиепидемични мерки е да се ограничи бързо дадено огнище на болестта, както и да не се допусне втора или трета вълна, за да се даде възможност на хората да се върнат максимално скоро към нормалната си работа и източник на доходи. Казано с други думи, ролята на държавата в случая е да направи така, че да не се налага на големи групи хора да разчитат за оцеляването си на помощ от нея. В Китай никой – било то пенсионер, безработен или социално слаб, не получи пари на ръка като компенсация за трудностите, причинени от затварянето на градовете. На никой не бяха опростени кредити. Всички икономически и финансови мерки са целеви – към компании и сектори, които бяха най-силно ударени от здравната криза. За определен период бяха намалени някои данъци, като ДДС, наеми за бизнеса, държавата разсрочи или пое изцяло някои социално-осигурителни плащания, банките са насърчавани да отпускат преференциални кредити на фирми. Според мен, обаче важна роля за това обикновените хора да не почувстват сериозни трудности се дължи на тяхната спестовност. Китай е страната с най-голям размер на личните спестявания, тук хората не обичат да живеят на кредит.

Как властите успяха в такива кратки срокове да реорганизират здравната система, така че да няма недостиг на медицински специалисти, лекарства и места за лекуване на заразените от Ковид 19 и в какво от всичко това българските власти могат да се поучат?

Китай не е реорганизирал здравната си система специално за борбата срещу Ковид-19, а по-скоро показа, че е успял да изгради система, която е способна да устои на сериозен натиск. Включително като обезпеченост с кадри и подготовката им. През най-тежките месеци на епидемията в Ухан – февруари до април, там бяха насочени няколкостотин доброволци – лекари и медицински сестри от цялата страна. В здравните заведения в цялата страна бяха въведени единни протоколи за предпазване от вътрешноболнично заразяване, като нито една болница не затвори напълно. В Китай се спряха на вариант, при който заразените от Ковид-19 се лекуват в определени болници, а не във всички. Това, според мен минимизира в голяма степен заразяванията сред лекарите и успя като цяло да съхрани системата.

Що се отнася до целият здравен сектор, в последното десетилетие тук се правят огромни и целенасочени инвестиции в изграждане на модерни болници, с най-съвременно оборудване. И това се отнася за държавните болници. Колкото до недостига на кадри, тук това няма как да се случи чисто демографски.

Има ли втора вълна на разпространение на коронавируса в Китай, или всички взети и спазвани мерки до голяма степен, ако не и изцяло предотвратиха това?

За момента Китай успява да предотврати втора вълна. Има отделни случаи, но като цяло вътрешното предаване на вируса е прекратено, а повечето заразени са пристигащи от чужбина, но и техният брой не е голям – примерно няколко десетки в рамките на седмица. Дори властите, които обикновено са много предпазливи в даването на каквито и да е оценки за вероятността от нов бум на болестта и предупреждават хората да се готвят за най-лошия сценарий предвид настъпването на зимата, не смятат, че Китай ще види истинска втора вълна от заболели. Мнението на здравните специалисти тук е, че през зимата и пролетта ще има нови заболели, но това ще са спорадични случаи.

Докъде стигнаха опитите и резултатите в усилията да се произведе сигурна ваксина срещу тази инфекция. Има ли вече такава и ако да, какви са резултатите от нейните изпитания? 

Към момента пет китайски кандидата за ваксина са в последна фаза на тестване в няколко държави, включително Турция, Бразилия, Индонезия. В края на ноември производителят на една от ваксините поиска официално от властите тя да бъде одобрена за масово производство. Има информации, че Китай вече използва ваксини за спешни случаи, като например при служители и дипломати, които заминават на работа в чужбина, особено в рискови страни. Така че ваксини на практика вече има и по мое мнение е въпрос на няколко месеца те да започнат да се използват масово. В Китай обаче ваксините не са толкова във фокуса на общественото внимание, тъй като допреди няколко години тук имаше проблеми с некачествени ваксини за деца и това направи хората много предпазливи. Освен това масовият китаец е човек, който се обръща много често към традиционната медицина, отколкото към западната, част от която се смятат, че са и ваксините, особено за да се предпази от болест. Традиционната медицина и лечебни практики тук се смята, че играят важна роля за лечение на болни от Ковид-19. Другият момент с ваксините е, че те вече се политизираха в голяма степен и светът се парцелира за тяхната употреба още преди да са излезли на пазара. Това означава, че без значение дали китайските ваксини ще са по-добри или по-евтини от европейските, те почти сигурно няма да стигнат до европейските и в частност до българския пазар.

Вие сте доста активен в социалните мрежи и подробно се интересувате от ситуацията в България – политическа, здравна, епидимична, социална, икономическа, образователна и т.н. Накратко, Вашето мнение и оценка за всичко ставащи тук и какъв евентуално е пътят за излизане от политическия, икономическия, социалния и всякакъв застой, а защо не и криза в която се намира нашата Родина?

Тъй като живея в Китай вече десетилетие, но в същото време по никакъв начин не съм скъсал връзката си с България, прибирам се всяка година и имам възможност да правя паралел, едно мога да кажа със сигурност – няма по-голямо удовлетворение за една държава и нейния народ от намирането на свой собствен път за развитие. Той няма как да бъде съвършено различен от този на съседните и близки по манталитет и култура страни, историята също има огромно значение, затова най-важното е не да се фокусираме върху сляпото прилагане на модели, дори те да са доказали, че другаде работят, а да изработим свой собствен модел, който да отчита нашите особености като народ, манталитета, културата и историята ни. От всички тези неща трябва да извлечем най-доброто, най-ценното и смислено, което да ни помогне да се усетим отново като едно общество, с един идеал и цели, готово за единно действие, както е било например през Възраждането. Това за мен е изходната точка, от която трябва да се тръгне. Трябва да се съизмерваме не толкова с другите, със Запада или Изтока, колкото с нас самите, с това, което вече сме постигали в историята си като народ и държава. Само така мисля, че ще успеем да добием отново самоуважението и вярата в собствените ни сили, които сега са ни особено нужни.