Стратия Мазгалов – героят от Добро поле – II част

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, бр. 14/1086, година XXl, 05 - 11 април 2024 г.
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

• Съветници одобриха отчета за концесия, но искат да я прекратят 0 06.мар.
• На среща за престъпността не се спомена и дума за купуването на гласове 0 19.апр.
• Единият кандидат за избор на управител болницата не отговарял на условията 0 05.мар.

продължава от миналия брой

На 14 септември в 6:00 часа сутринта според книгата на генерал Тошев съглашенската артилерия открива барабанен огън по българските позиции от Охридското до Дойранското езеро. Дулата на хиляди оръдия сеят смърт и ужас – разрушават отбранителните съоръжения, прекъсват комуникациите, избиват защитниците на позициите. В района на Добро поле под прикритието на артилерийската подготовка дивизиите на Съглашението се подготвят за атака.

Рано сутринта на 15 септември 122 френска дивизия започва боя срещу 30-и Шейновски полк.

Важна част от позициите на полка са Скалистата и Сипкавата висота. На Скалистата висота има приготвено картечно гнездо, заето от 13 войника от 1-ва картечна рота с две картечници под командването на подпоручик Мазгалов и един взвод от 3- та рота. Още през нощта българските войници на висотата са обходени, но със самоотвержени действия спират атаката на противника.
Мнозина падат убити или са тежко ранени. Само неколцина успяват да стигнат до гнездото на картечарите. Мястото му е добре подбрано, на практика е неуязвимо за артилерията на противника. Картечниците могат да стрелят на юг, изток и север и да забавят настъплението на противника. Под скалата, в която е изкопано картечното гнездо, има стаи за войниците, както и складове за боеприпаси.

Двете картечници започват безспирно да косят веригите на настъпващите.

Предпозиционното пространство се вижда като на длан и огънят на картечниците е много ефективен. Французите дават много убити и ранени, но не спират атаката и скоро обкръжават шепата смели българи. Нашите герои имат оръжие и муниции и са готови на отчаяна борба до смърт.
Щурмовите групи на противника стесняват обръча, но българите се държат смело, отговарят с точен огън, който разколебава атаката срещу другите участъци на отбраната на полка. Смелият подпоручик окуражава войниците си и сам стреля по врага без да спира. Отбраната на българските картечари е упорита, но боеприпасите свършват. Остават бомбите и ножовете. Французите разбират, че трябва на всяка цена да прекършат съпротивата на това картечно гнездо. В употреба влизат ръчни бомби и бутилки с отровен газ. На призива да се предадат войниците на Мазгалов отговарят с хвърлянето на ръчни бомби. Французите докарват огнепръскачка, която превръща укритието на българите в горящ ад. Застанал начело на 11 от своите войници,

жив изгаря смелият български офицер подпоручик Стратия Мазгалов.

Димитър Азманов отделя специално място на подвига на тези смели мъже в книгата си „Урокът от Добро поле”:
Само двама души са се спасили по чудо, за да ни разкажат за дивното себепожертване на тези никомунеизвестни герои-светци.
Единият от спасилите се е редник Димо Нехтянов. Той казва:

Хората се подпалиха, гнездото се изпълни с дим.

Виждахме, че горим, че не можем да се борим с такава машина, че ще изгорим живи. Настана суматоха. Всички почнаха да реват. Подпоручикът не се чуваше, сигурно беше вече издъхнал, изгорен от огнепръскачката. Аз едва сполучих да се промъкна през амбразурата и излязох вън заедно с още един или двама от моите другари. Всички останали изгоряха живи в гнездото.
Последствията от това нападение на Антантата са трагични. България е принудена да подпише Солунското примирие на 29 септември 1918 година, с което излиза от войната и приема условията на Антантата.
Военният провал обаче не е провал на войника.

Героите от Добро поле са само пример за жертвоготовността на българите.

Под чуждо командване те губят битката, но будят възхищение у противника. Френският капитан Рениери казва: „Българските войници предпочетоха да бъдат изгорени с огнепръскачки, но не се предадоха”. И ако подвигът на генерал Владимир Вазов при Дойран е пример за блестяща военна стратегия, то тогава подвигът на подпоручик Стратия Мазгалов при Добро поле е пример за себеотрицание и жертвоготовност.

Част 1

Край
Източник: Българска история